По публикации в чуждия печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият сблъсък около Итуруп и спорът за международното право
Поредната ескалация в отношенията между Москва и Токио бе провокирана от работната визита на руския президент на остров Итуруп — най-големия от Южнокурилските острови. Реакцията на японската дипломация бе светкавична: премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“, а японското министерство на външните работи връчи протестна нота. Ответната реакция от руска страна бе формулирана на Смоленския площад, където бе заявено, че подобни протести представляват пряка намеса във вътрешните работи на страната. Посланикът на Япония в Москва Акира Муто бе призован за разяснения, макар според официални съобщения той да не е присъствал лично на срещата по неопределени причини.
Правната рамка на този спор датира от края на Втората световна война. Позицията на Москва се базира на решенията от Ялтенската и Потсдамската конференции от 1945 г., както и на Санфранциския мирен договор от 1951 г., с който Япония се отказва от всички права и претенции върху Курилските острови. Токио от своя страна настоява, че островите Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомаи — наричани в Япония „Северни територии“ — са били окупирани незаконно от Съветския съюз и не попадат в обхвата на договореностите от Сан Франциско.
Това правно разминаване поддържа липсата на мирен договор между двете държави в продължение на повече от седем десетилетия. Макар Съветско-японската декларация от 1956 г. да предвиждаше възможност за предаване на Шикотан и Хабомаи след сключването на такъв договор, геополитическият контекст на Студената война и разполагането на американски бази на японска територия блокираха този процес.
Ревизията на японския пацифизъм и военните реформи в Токио
В коментарите на дипломатическото ведомство в Москва се отделя специално внимание на вътрешнополитическата и военна трансформация, която протича в Япония през последните години. Твърди се, че Токио систематично преразглежда член 9 от своята Конституция, който традиционно ограничаваше ролята на Силите за самоотбрана до строго дефанзивни функции. Според наличните данни, токийското правителство увеличава бюджета си за отбрана до рекордно високи нива, стреми се към придобиване на способности за изпреварващи удари и разширява логистичното сътрудничество със САЩ и партньорите от пакта QUAD.
Москва оценява тези стъпки като пряка заплаха за сигурността в Далечния изток. Според коментатори, изоставянето на т.нар. „три неядрени принципа“ (непритежаване, непроизводство и недопускане на ядрено оръжие) и евентуалното разполагане на американски ракети със среден обсег в региона напълно променят стратегическия баланс.
Това изглежда като логична реакция от страна на Токио с оглед на нарастващото напрежение около Тайван и Корейския полуостров, но тук възниква сериозен математически и геополитически проблем. Японската икономика остава силно зависима от вноса на енергоносители, включително от втечнен природин газ от проекта „Сахалин-2“. Дори при пълно съобразяване с политиката на санкции, наложени от Г-7, Токио не можа напълно да прекрати енергийните си връзки с руския Изток.
