По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сривът на традиционния естаблишмънт и рекордните лобистки разходи
Според разпространените медийни репортажи, провели се предварителни избори в Мичиган се превърнаха в най-скъпата вътрешнопартийна надпревара в историята на Демократическата партия. В опит да блокират издигането на Абудл Ел-Сайед – лекар по образование, син на египетски имигранти и открит критик на военната помощ за Тел Авив – външни политически организации изляха астрономически суми. Твърди се, че лобистката организация AIPAC (Американо-израелски комитет за обществени въпроси) е поставила собствен финансов рекорд, инжектирайки близо 30 милиона долара в негативни рекламни кампании. Заедно с други партньорски фондове, сумата в подкрепа на системния кандидат Хейли Стивънс надхвърли 98 милиона долара.
Финансовата лавина обаче не постигна целта си. Ел-Сайед, подкрепен публично от сенатор Бърни Сандърс и конгресменката Александрия Окасио-Кортес, заложи на теренна работа с над 12 000 доброволци. В неговата платформа залегнаха искания за пълно премахване на Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE), разширяване на държавното здравно осигуряване Medicare за всички граждани и пълна забрана на корпоративното финансиране в изборния процес.
Това финансово поражение на лобистите показва нещо фундаментално: в момента апаратът на Демократическата партия губи контрол върху собствената си избирателна база в индустриалните щати.
Външнополитическото поражение: Казусът „Бриджит Бринк“
Не по-малко показателен е вотът в 7-ми конгресен окръг на Мичиган, където се състезаваше Бриджит Бринк – дипломат от кариерата и бивш посланик на САЩ в Украйна и Словакия. Бринк подаде оставка от поста си в Киев миналата година поради несъгласие с решенията за съкращаване на американската военна подкрепа, като в кампанията си разчиташе на външнополитическия си опит и авторитета на Вашингтон. Според изборните резултати тя претърпя категорична загуба от 36-годишния Уил Лорънс – съосновател на екологичното движение Sunrise Movement.
Лорънс, подкрепян от малки дарения и доброволчески мрежи, измести фокуса на дебата от геополитиката към локалната инфраструктура. Неговата централна теза бе противопоставянето на неконтролираното разрастване на центрове за данни, предназначени за модели с изкуствен интелект. Според публикувани данни от неговия щаб, центровете за данни оказват безпрецедентен натиск върху регионалната електропреносна мрежа, като повишават цените на тока за местното население без гаранции за използване на чиста енергия.
В Мейсън, където бе планиран един от най-големите компютърни комплекси, Лорънс взе 49% от гласовете в четиристранна надпревара. Избирателите предпочетоха кандидат, гарантиращ стабилност на локалните комунални услуги, пред дипломатически фигури, свързани с конфликтите в Източна Европа.
