Спектърът на DSA: От „канализационния социализъм“ до марксистките фракции
Успехът на Ел-Сайед и Лорънс не е изолиран случай, а част от организирано настъпление на организацията „Демакратични социалисти на Америка“ (DSA). За изборния цикъл през 2026 г. DSA подкрепи десетки кандидати на щатско и федерално ниво, спечелвайки вътрешните избори с фигури като Мелат Кирос в Колорадо и Кристофър Раб в Пенсилвания. В Ню Йорк подкрепяните от кмета Зоран Мамдани кандидатки Клеър Валдес и Дариалиса Авила Шевалие също се очертават като сигурни победители за места в Конгреса.
Разследване на CNN цитира изтрити публикации от социалните мрежи на Шевалие, съдържащи призиви за „изземване на средствата за производство“ и открити симпатии към марксистко-ленинската теория. Докато официално кандидатите на DSA предпочитат термина „демократичен социализъм“, вътрешнопартийната динамика на организацията разкрива значително по-радикална картина.
Според анализи на консервативното издание The Dispatch, в националния политически комитет на DSA понастоящем мнозинство имат откровено марксистки групи.
Сред тях се открояват фракцията „Bread and Roses“, дефинираща се като марксистка, и групата „Red Star“, която през 2024 г. в публично писмо нарече DSA „политически дом за американските комунисти“. В организацията съществуват още „Liberation Caucus“ (марксистко-ленинско-маоистка платформа) и „Marxist Unity Group“, която открито призовава за преразглеждане и подмяна на американската Конституция.
Това изглежда като идеологически радикализъм, но за обикновения гласоподавател в Мичиган или Пенсилвания водещ е т.нар. „канализационен социализъм“. Терминът, възникнал в началото на XX век, описва прагматичното фокусиране върху публичните услуги: работеща канализация, точни и безплатни градски автобуси, достъпно здравеопазване и защита срещу произвола на работодателите.
Реалната вероятност за нов социално-икономически модел
В класическата марксистка теория се залага хипотезата, че преходът към социализъм ще започне именно в най-развитата капиталистическа държава. Днешните процеси в САЩ показват, че натрупването на публичен дълг, разпадащата се инфраструктура и огромното имуществено неравенство създават почва за бърза популярност на радиално-леви идеи.
Традиционните елити и в двете партии се сблъскват с явление, което не могат да контролират с пари за реклама. Когато 98 милиона долара не са достатъчни за победа над кандидат с 12 000 доброволци, това означава, че институционалният механизъм за филтрация на кандидатите е повреден.
Америка не прегръща комунизма заради теоретичните трудове на Маркс, а поради пълния колапс на системното доверие към Вашингтон и финансовото лоби.
