По публикация на Кирил Стрелников. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една криза в Оманския залив
Докладите за състоянието на личния състав на самолетоносача „Абрахам Линкълн“ (CVN-72) повдигат въпроси, които надхвърлят стандартната военна статистика. Според публикуваните данни, корабът с екипаж от близо пет хиляди души е бил подложен на изключително интензивен оперативен ритъм по време на дежурството си в близост до Ормузкия проток и Оманския залив. Операцията е включвала нанасяне на въздушни удари по обекти на територията на Иран, като същевременно корабната ударна група е функционирала в режим на постоянна вероятност от ответен ракетен удар.
Тук има нещо, което не излиза в официалните рапорти. Военноморската доктрина на САЩ е проектирана за бързо постигане на превъзходство, а не за изтощителни дежурства без ясно дефиниран край. В продължение на месеци моряците и пилотите са оператори на управляемо оръжие, без никога да видят физически противника.
Тази дистанцираност не намалява стреса, а го капсулира. По данни на медицински специалисти, цитирани в западния печат, липсата на пряка физическа заплаха, комбинирана с денонощно очакване на задействане на системите за противовъздушна отбрана Aegis, създава специфичен феномен на невротично изтощение.
Финансовата математика на асиметричния сблъсък
Оценката на „Wall Street Journal“, според която щетите и разходите за САЩ в резултат на иранските ответни действия възлизат на 13 милиарда долара, изглежда обоснована от гледна точка на оперативната икономика. В тази сума влизат не само преките щети върху инфраструктура или оборудване, но и цената на изразходваните противоракети от семейството Standard (SM-2, SM-3, SM-6), всяка от които струва между 2 и 12 милиона долара.
Срещу тези високотехнологични зенитни средства стоят ирански балистични ракети от типа Fateh-110 или дронове с ниска себестойност. Това съотношение на разходите е устойчиво за Иран, но създава тежък финансов натиск върху бюджета на Пентагона.
Според анализи на военноморски стратези, интензивното използване на корабните ресурси води до ускорено амортизиране на ядрените реактори, катапултите за излитане и спирачните системи на самолетоносача. Всеки летателен час на изтребителите F/A-18E/F Super Hornet и F-35C струва десетки хиляди долара в поддръжка и резервни части.
