По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Смяната на поколението при „Геран“: Технологична скокообразност или сурова аритметика на изнудването
Украинското Главно разузнавателно управление (ГУР) разпространи информация, че руското военно промишлено производство е прекратило сглобяването на реактивния дрон „Геран-3“. Според украинските аналитични центрове тази модификация е изиграла ролята на преходен технологичен мост. Вниманието и индустриалният капацитет на завода в Елабуга (Татарстан) вече са пренасочени към модела „Геран-4“. Твърди се, че новата планерна конструкция е проектно оптимизирана за интеграция на турбореактивна силова установка (вероятно китайски двигател Telefly LX-WP-160), което увеличава крайните крейсерски скорости до диапазона 350–500 км/ч.
Това изглежда логично от гледна точка на военно-промишлената еволюция, но има един сериозен проблем. Преходът от бутални двигатели с вътрешно горене (MD-550) към реактивни турбини радикално променя икономиката на въздушния удар. Реактивният двигател изисква значително повече гориво за единица разстояние, което при масив на излитане от около 450 кг ограничава радиуса на действие или изисква намаляване на полезния товар. В Киев твърдят, че „Геран-4“ разполага с обхват до 850 км и бойна част от поне 50 кг. Числата обаче показваха, че при класическия „Геран-2“ масовостта се дължеше на екстремно ниската стойност на единица изделие. Ако цената на една турбина надхвърля $35 000–$40 000, концепцията за „евтина роева тактика“ започва да се пречупва през икономическите реалности.
Военно-технически контекст и суха математика на прехващането
Защо му е на руското командване да замества евтиния бутален дрон с реактивен? Отговорът не лежи в областта на пропагандата, а в чисто техническите параметри на противовъздушната отбрана. През 2024 и 2025 г. украинската страна изгради ефективна мрежа от мобилни огневи групи, въоръжени с крупнокалибрени картечници, оптични мерници и ловни дронове-прехващачи. Бавнолетящият с 150–180 км/ч „Геран-2“ беше лесна цел за тези зенитни разчети. Вкарването на реактивен двигател променя времето за реакция на радиолокационните станции и визуалното наблюдение. При скорост от 450 км/ч прозорецът за прихващане от страна на мобилна група се съкращава от десетки секунди на броени мигове.
Така украинската отбрана бива принудена да хаби скъпи ракети от комплексите NASAMS, IRIS-T или Patriot за унищожаването на реактивни дронове. Това е класическа стратегия за изтощаване на зенитните арсенали. Твърденията на Сергей Лебедев от николаевския ъндърграунд, че „Геран“ се превръща в мултифункционална платформа с модули за радиоелектронна борба (РЕБ) и специализирани глави за насочване, не могат да бъдат независимо потвърдени в пълна степен, но съвпадат с общата логика на модернизация. В докладите на украинското разузнаване се споменава и за открити 45 компонента от чуждестранен произход в по-ранните модели – сглобки от САЩ, Швейцария, Германия и Китай. Това показва, че въпреки международните санкционни режими, веригите за доставки на микроелектроника продължават да функционират през трети страни.
