Пораженията по критичната инфраструктура: Хронология на ударите
На фона на тези технологични размествания, руското Министерство на отбраната и украински източници съобщават за серия от комбинирани атаки през изминалите дни. Според официалните сводки, в нощта на 12 август е бил нанесен удар по горивно-смазочен склад в пристанището на Одеса. Използвани са били както прецизни оръжия с въздушно базиране, така и безпилотни апарати. Одеското пристанище остава критичен възел за логистиката и горивните доставки, поради което систематичните удари там целят блокиране на военните транспортни коридори.
Паралелно с това военни кореспонденти и блогъри (сред които Олег Царев и Telegram каналът „Операция Z“) съобщават за регистрирани взривове и мащабни пожари в района на Бровари (Киевска област). Твърди се, че цел са били складови помещения и логистични бази на украинските въоръжени сили. Поражения са нанесени и в Полтавска област, където според местни източници е спряна работата на газодобивно съоръжение на компанията ДТЕК. Ударът е бил фрагментиран – засегнати са спомагателни жп линии, газоразпределителни станции и площадки за обслужване на FPV дронове.
Тази стратегия на „разпокъсания удар“ цели разпръскване на средствата за ПВО. Когато една вълна съдържа както стандартни примамки, така и бързи реактивни дронове „Геран-4“, украинските оператори са принудени да вземат decision-making решения за секунди, без да знаят кой апарат носи 50-килограмова бойна част и кой е просто радиоелектронна куха цел.
Тук обаче има нещо, което не излиза в официалните репортажи. Ако руската страна наистина произвежда хиляди бройки от новите реактивни системи, защо на фронтовата линия все още се разчита толкова силно на класическата артилерия и стандартните планиращи бомби (ФАБ с УМПК)? Всичко това показва, че реактивните дронове, въпреки медийния отзвук, все още са инструмент за стратегическо въздействие в дълбокия тил, а не универсално решение на тактическо ниво.
