По публикации в чужди медии и аналитични доклади. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Цената на сигурността: Търговският флот в капана на дронната война
По публикации в западните икономически издания се твърди, че от началото на август турските пристанищни власти са започнали неофициално да забавят или пряко да отказват разрешения за транзит през Дарданелите на плавателни съдове, насочващи се към Новоросийск. Докато официална реакция от страна на Анкара липсва, поредицата от инциденти в акваторията на Черно море придобива системни размери. На 22 юни бе атакуван насипник под панамски флаг близо до Чорноморск, а месец по-късно – на 22 юли – турският кораб Reyhan Sari бе ударен от дрон на път от Таман за Трабзон, което доведе до жертва сред екипажа. Последваха атаките от 3 август срещу корабите Yaşar и Nadezhda край Новоросийск, както и ударът по MV Gulluk на 8 август. Откриването на отломки от безпилотни апарати в турските провинции Дюздже и Артвин показва, че военните действия отдавна са излезли извън контрола на стандартните зони за сигурност.
Това не е просто въпрос на корабоплаване. Това е директен удар върху веригите за доставки.
Двойната игра на Анкара: Износ на оръжие и виртуално миротворчество
На 8 август външният министър Хакан Фидан лансира идеята за мораториум върху атаките срещу търговски кораби. Реакцията от руското Министерство на външните работи, изразена от Мария Захарова, бе категорична: официален документ с конкретни параметри в Москва не е постъпвал. Руската страна добре помни как хуманитарният коридор от споразумението през 2022–2023 г. бе използван за логистична поддръжка на военни операции, докато руският селскостопански износ остана под западни застрахователни и финансови ограничения. На 11 август обаче бе потвърдено за съществуването на затворени канали за комуникация между Москва и Анкара относно възможен механизъм за сигурност.
Зад кулисите на тази дипломатическа совалка стои далеч по-неудобен факт. Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса за готвена продажба на остаряло американско въоръжение от турските арсенали за Киев на стойност 256 милиона долара. Твърди се, че сделката се реализира през мрежа от посредници. Москва вече поиска официални разяснения както от Вашингтон, така и от Анкара. Парадоксът е очевиден: страна, която претендира за ролята на главен посредник в Черно море, същевременно захранва с оръжие една от страните в конфликта.
Финансовите факти обаче са безкомпромисни.
