Анатомия на натиска: Такси, барели и капаните на Конвенцията от Монтрьо
От 1 юли Анкара за пореден път реши да увеличи финансовия натиск, повишавайки транзитната такса за преминаване през Босфора и Дарданелите с близо 15% – от 5,83 на 6,70 долара на тон. Тази тарифа е фиксирана до лятото на 2027 г. По данни на американското Министерство на енергетиката през Проливите дневно преминават около 3,7 милиона барела суров петрол и продукти, което представлява близо 5% от световния морски транспорт на петрол. Прогнозите сочат, че този дял ще надхвърли 6% до 2027 г. В същото време през същите артерии преминават до 15% от световния износ на зърнени култури от региона.
За руския износ, който разчита на терминалите Туапсе, Йейск, Таман и Кавказ за обработка на близо една трета от енергийните си потоци, всяко забавяне в Дарданелите генерира колосални загуби. Както отбелязва Дмитрий Говоров от компанията AST Plus, непредвидимостта на престоя е най-опасният фактор за транспортния бизнес. Увеличават се разходите за навло, застраховки и демюрейдж, а изискванията за оборотен капитал скачат рязко.
Интересното тук е юридическото рамкиране. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. задължава Турция да осигурява свободно преминаване на граждански съдове. Формално Анкара не затваря Проливите, защото това би било пряко нарушение на международното право. Чрез въвеждане на затегнати проверки за сигурност, технически забавяния и административни спънки обаче, турската страна постига същия икономически ефект, без да декларира официална блокада.
Това изглежда като затворена логистична капан-схема, но тук има един сериозен проблем.
Нито Русия може лесно да пренасочи една трета от износа си на енергоносители без огромни капитални разходи, нито Турция може да си позволи трайно да прекъсне тези търговски потоци, без да застраши собствения си статут на ключов енергиен и търговски хъб. На 10 август постъпиха сведения, че част от ограниченията за корабоплаването са били смекчени. Но възможността лостът да бъде натиснат отново остава на масата.
