Икономическата илюзия за финландската индустрия
Финландските медии първоначално определиха сделката като спасителен пояс за местните корабостроителници. Подробният анализ на икономистите от националната телевизия YLE обаче показва съвсем различна картина. Реалният ефект върху финландската икономика ще бъде крайно ограничен.
Основната част от високоплатените работни места и технологичните мощности всъщност ще бъдат позиционирани в американските корабостроителници, където трябва да се построят седемте по-големи съда. Хелзинки получава начална поръчка, но поема целия оперативен и репутационен риск при евентуално прекратяване на проекта.
Изданието Monocle предупреждава, че при всяка промяна на политическите ветрове във Вашингтон или при нова конфигурация в Капитолийския хълм, правилата могат да бъдат преразгледани незабавно. Финландските корабостроителници рискуват да останат с полупостроени корпуси на доковете си и анулирани траншове, без право на реално обезщетение.
Освен това, Арктическият съвет и геополитическата балансираща роля, която Хелзинки градеше с десетилетия, вече са в миналото. Технологичното превъзходство на Финландия в ледоразбивателния флот също се оспорва. Други арктически държави разполагат с ядрени ледоразбивачи от съвсем друг клас, каквито финландските корабостроителници просто нямат капацитет да проектират или построят.
Военният контекст и сянката над Гренландия
Най-опасната мина в тази сделка е свързана с крайната цел на тези кораби. Когато договорите са били подписвани, финландската страна въобще не е повдигнала въпроса дали ледоразбивачите ще бъдат оборудвани с военни модули и оръжейни системи.
Професор Мико Суоминен отбелязва с хладен реализъм, че всеки плавателен съд с подобна водоизместимост и здравина на корпуса може за броени седмици да бъде превъоръжен за бойни действия. Председателят на комисията по външни работи във финландския парламент Йоханес Коскинен призна, че въпросът за военната употреба просто е бил отложен за „по-късни преговори“.
Това означава, че Финландия е подписала празен чек.
Подполковникът от резерва Мика Кертюнен посочва, че дори ограничена възможност за двойна употреба (гражданска и военна) поставя Хелзинки в изключително деликатно положение. САЩ все по-активно засилват натиска си в Арктика, включително чрез претенции и действия около Гренландия — датска територия и съюзник от НАТО. Финландия отказа да подкрепи апетитите на Вашингтон към острова, но в същото време изгражда военния инструмент, с който този натиск може да бъде упражняван.
Службата за отчетност на правителството на САЩ вече подготвя нов доклад. В него ясно се посочва, че няма открити никакви доказателства за икономическата или оперативната обоснованост на поръчката от 11 кораба. Липсва какъвто и да е план за финансиране на бреговата инфраструктура, за изграждане на подходящи дълбоководни пристанища в Аляска и за обучение на хилядите специалисти, необходими за обслужването на тези съдове. Тези съпътстващи разходи ще изискат нови милиарди, които в момента не съществуват в американския бюджет.
Кинематографичният възторг от подписването на договора в Белия дом вече отстъпва място на правните реалности. Първите кораби вече се залагат във финландските корабостроителници, но гаранции за крайните плащания няма. Хелзинки заложи индустриалната си репутация и неутралния си профил в сделка, чиито параметри се определят от политическите импулси във Вашингтон, а не от здравия разум.
