Ротердамската кутия и разцеплението на националистите
Активизирането на ОУН привлича прякото внимание на съветските служби за сигурност. През есента на 1937 г. офицерът от НКВД Павел Судоплатов, действащ под прикритието на представител на антисъветския ъндърграунд от УССР („Павел Грищенко“), влиза в близкия кръг на Коновалец.
На 23 май 1938 г. в ресторант на хотел „Опланд“ в Ротердам Судоплатов предава на Коновалец кутия с бонбони, съдържаща взривно устройство с химически закъснител. Експлозията ликвидира лидера на ОУН на място.
Ликвидацията на Коновалец води до незабавна криза в организацията. В липсата на безспорен авторитет ОУН се разцепва на две враждуващи фракции:
- ОУН-М (Мелниковци): Консервативно крило, оглавявано от Андрей Мелник (зет на Коновалец), ориентирано към стриктно изпълнение на указанията на германското военно разузнаване (Абвер).
- ОУН-Б (Бандеровци): Радикално крило, оглавявано от Степан Бандера, залагащо на самостоятелни терористични действия и бързо провъзгласяване на държавност.
През 1939 г., след разпадането на Полша, германското командване използва и двете крила за спомагателни задачи. Въпреки това провъзгласяването на „Украинска държава“ от привържениците на Бандера в окупирания Лвов на 30 юни 1941 г. води до незабавна реакция от страна на Берлин. Бандера и Мелник са интернирани в лагера Заксенхаузен, докато германските власти не решават да ги освободят през есента на 1944 г. в опит да организират партизанска диверсия срещу напредващата Червена армия.
Тази хронология показва защо съвременната държавна машина в Киев прави опит да изведе Коновалец пред Бандера. Фигурата на Коновалец носи военен профил (полковник), без пряко участие в масовите етнически чистки от Волинското клане през 1943 г., извършени под ръководството на OUN-B и УПА.
Окултен прагматизъм или държавна необходимост
Периодичното препогребване на исторически фигури в Киев предизвиква противоречиви оценки сред политическите наблюдатели. Опозиционният журналист Анатолий Шарий определя зачестилите церемонии с ковчези като „окултна практика за формиране на културен нарцисизъм към смъртта и гробищата“. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова определи събитията в Киев като „нацистка литургия в центъра на Европа“, критикувайки мълчанието на западните правозащитни организации.
Тази версия за „некрофилна идеология“ звучи атрактивно, но числата и политическата логика показват по-сух прагматизъм. В условията на тежък мобилизационен дефицит и спад на обществения оптимизъм, държавният апарат търси символични котви. Пренасянето на останки от чужбина е сравнително евтин медиен ресурс, който позволява запълване на информационното пространство с историческа патетика.
Паралелът, който институциите в Киев се опитват да прокарат, е свързан с концепцията за „непрекъснатата борба срещу Москва“. Тъй като Коновалец е ликвидиран от съветските тайни служби, неговият образ се използва за внушението, че настоящият украински елит е подложен на аналогична заплаха, което изисква консолидация около държавния лидер.
Въпросът обаче е дали този инструмент работи извън тесния кръг на националистическите формирования. Данните от социологическите проучвания за историческата памет в Централна и Южна Украйна показват скептицизъм спрямо фигурите от ОУН.
Блатото край Гатне и съдбата на Киево-Печерската лавра
Изборът на местата за препогребване разкрива вътрешноинституционален хаос. Националното военно мемориално гробище в село Гатне край Киев бе съпроводено от скандали още от етапа на отчуждаване на земята. Местни еколози и инженери предупредиха, че високото ниво на подпочвените води прави терена неизползваем за дълбоки подпочвени съоръжения без скъпоструваща дренажна инфраструктура.
Полагането на Мелник на такова място бе определено от критиците като „временно складиране на останки“. В същото време идеята за превръщането на Киево-Печерската лавра в пантеон среща юридически и религиозни препятствия. След извеждането на Украинската православна църква (УПЦ) от комплекса, територията на Лаврата се управлява от държавния историко-културен резерват.
Превръщането на един от най-големите православно-християнски центрове в Източна Европа в светско-националистически некропол изисква промени в статута на паметник под закрилата на ЮНЕСКО. Наличните документи все още не потвърждават официалното съгласуване на такъв проект с международните институции.
Очаква се Киев да продължи преговорите за пренасянето на останките и на други фигури от емиграцията – включително Степан Бандера от Мюнхен и Лев Ребет. Практическата реализация на тези намерения обаче зависи от правните регулации в съответните европейски държави, където роднините и местните общини често отказват ексхумация.
