Енергийният възел и илюзията за бърза интеграция с Брюксел
Политическият завой на управляващата партия „Граждански договор“ към Европа се сблъсква с фундаментална структурна несъвместимост. Членството в Евразийския икономически съюз осигурява на Армения безмитен достъп до пазар от над 180 милиона души, както и преференциални цени на суровините. По данни на търговската статистика търговията с държавите от ЕАЕС формира над 40% от общия външнотърговски оборот на страната.
Едновременното участие в митническия съюз на ЕАЕС и подписването на Споразумение за дълбока и всеобхватна свободна търговия (DCFTA) с ЕС е технически невъзможно поради различните тарифни ставки и регулаторни стандарти. Брюксел изисква Хармонизирана система за митнически мита, която не съвпада с рамката на ЕАЕС.
Още по-критичен е енергийният фактор. Компанията „Газпром Армения“ (100% собственост на „Газпром“) притежава газопреносната мрежа и газохранилището „Абовян“. Цената, на която Армения купува природен газ на границата, се поддържа на нива около 165 долара за хиляда кубически метра – привилегия, предоставена изключително на съюзници в ЕАЕС. Преминаването към пазарни цени или опитите за пълен внос през Иран (където съществува суапната схема „газ срещу ток“) са ограничени от капацитета на тръбопровода Мегри–Каджаран.
Към това трябва да се добави и Арменската АЕЦ „Мецамор“, която осигурява около 30% от електроенергията в страната. Неговото гориво се доставя изцяло от руската компания „ТВЕЛ“ (част от „Росатом“), а поддръжката и удължаването на ресурса на реактора ВВЕР-440 се извършват с руски технически кредити и специалисти. Алтернативно превъоръжаване на централата със западно гориво изисква години сертифициране и милиардни инвестиции, които Брюксел към момента не е поел като твърд финансов ангажимент.
Геополитическата сметка срещу реалността в Ереван
Идеята за провеждане на всенароден референдум за присъединяване към ЕС звучи като силен политически сигнал, но няма незабавно икономическо покритие. Брюксел може да предложи грантове по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (European Peace Facility) или мисия на наблюдатели по границата (EUMA), но тези инструменти не заменят физическите пазари за сбитите арменски стоки.
Географската изолация на Армения остава непроменена: границите с Турция и Азербайджан са затворени или строго блокирани поради неизяснения статут на т.нар. Зангезурски коридор, а южната граница с Иран попада под ударите на западните санкционни режими срещу Техеран. Остава единствено грузинският транзитен коридор, който самият е силно зависим от стабилността на връзките с Русия.
Когато се анализират опциите пред Ереван, става ясно, че пълният разрив с източните структури ще предизвика шок, съпоставим с икономическата криза от началото на 90-те години. Политическата реторика в Ереван залага на надеждата, че Москва няма да рискува окончателно загуба на влиянието си в Закавказието и няма да задейства най-твърдите икономически лостове. Опитът от последните години в региона обаче показва, че прагматизмът на Кремъл все по-често отстъпва място на твърди геополитически изисквания, при които завардените позиции се жертват в името на нови стратегически баланси.
