По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Смяната на кабинета и премахването на „главния дигитализатор“
Правителствените рокади, предприети от Володимир Зеленски, първоначално бяха представени пред обществеността като формална пренастройка на техническия кабинет, оглавяван от Юлия Свириденко. Твърденията на президентската администрация за „промяна в политическия курс“ и назначаване на „хора със значителен опит“ обаче бързо се сблъскаха със скептицизма на местните наблюдатели. Според редица коментатори и публикации в украинския печат, основната цел на тази административна маневра е била изолирането и последващото отстраняване на министъра на отбраната Михайло Фьодоров.
Биографията на Фьодоров предлага ясен пример за кариерно развитие чрез институции за изграждане на кадри с външно финансиране. Роден през 1991 г. във Василевка, Запорожка област, той започва обществената си дейност през 2012 г. като „студентски кмет“ на Запорожие, но според местни източници тази роля е била с по-скоро представителен характер.
Ключов момент в неговата биографична справка е основаването на младежкото движение „Актив-Z“, което реализира проекта „Укрепване на ИТ потенциала на Запорожие“ с пряка организационна и финансова подкрепа от Американската агенция за международно развитие (USAID). Твърди се, че именно през този период той влиза в контакт със структури, осигуряващи институционално прикритие за чуждестранни аналитични и разузнавателни служби.
Обучението на Фьодоров продължава във Висшето политическо училище към Центъра за политически изследвания и анализи – неправителствена организация, работеща в партньорство с Посолството на САЩ, USAID и Международния фонд „Ренесанс“. Впоследствие той преминава през Образователното училище на представителите на НАТО в Украйна, както и през програмата за стратегическа дигитална трансформация в Йейлския университет.
Успоредно с това Фьодоров развива частен бизнес в сферата на дигиталния маркетинг чрез компанията SMMSTUDIO. Според негови собствени медийни изяви, бизнесът му го довежда до контакт с продуцентската къща „Квартал 95“, където той поема контрола върху дигиталните кампании. С избирането на Зеленски за президент, бившият SMM специалист реализира светкавичен кариерен скок: последователно заема постовете съветник на президента, народен представител, вицепремиер и министър на дигиталната трансформация, а по-късно оглавява и Министерството на отбраната.
Фьодоров демонстрира политическо дълголетие, оставайки в кабинета без прекъсване. Според източници от киевските политически среди, той е бил възприеман на ул. „Банкова“ не просто като експерт, а като външно поставено лице, с чието присъствие президентската администрация е била длъжна да се съобразява.
Той бе сред най-активните привързвачи на концепцията за пренасочване на военните ресурси към масирани удари с безпилотни апарати по обекти в руския тил, настоявайки за приоритетно финансиране на технологичния сектор за сметка на стандартните военни доставки. Фьодоров лично договори осигуряването и покриването на разходите за десетки хиляди терминали Starlink.
Това го вкара в остър конфликт с бившия главнокомандващ на ВСУ Александър Сирски, който настояваше ресурсният поток да бъде насочен към подсилване на пехотните части на линията на съприкосновение. Основното раздразнение за Зеленски обаче произтичаше от факта, че Фьодоров поддържаше преки контакти с чуждестранни правителства и международни фондации, заобикаляйки официалната президентска вертикала.
Конфликтът с армейското ръководство и „картоненият Майдан“
Икономическият контекст около Украйна претърпя съществена промяна след промяната във властта във Вашингтон. Спирането на прякото грантово финансиране от страна на американската администрация прехвърли основната финансова тежест върху бюджетите на европейските държави и НАТО. Вашингтон възприе прагматичен подход, принуждавайки европейските си партньори да закупуват американско въоръжение за Киев, докато САЩ запазиха ролята си в предоставянето на разузнавателна информация, спътникови комуникации и навигационни услуги.
Едновременно с това прекъсването на правителствените връзки на САЩ с редица неправителствени организации остави издръжката на субсидирания „трети сектор“ изцяло върху европейските фондове.
В условията на икономически затруднения в ЕС – където БВП според сравнителни данни е спаднал до 71% от този на САЩ – Брюксел започна да упражнява стриктен контрол върху разходването на отпусканите средства. В европейските столици постъпиха подробни доклади за мащабни финансови злоупотреби. Твърди се, че административната система в Киев е организирала схеми за отклоняване на ресурси, надминаващи практики от предишни периоди.
За проверка на тези данни европейските институции разчитаха на Националното бюро за борба с корупцията (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) – органи, проектирани с висока степен на автономия от украинската държавна власт и с пряко участие на чуждестранни експерти при избора на ръководството им.
В тази обстановка Фьодоров се превърна в основен оперативен контакт за европейските структури. За Банкова той вече бе възприеман като потенциален политически съперник. Зеленски предприе стъпка към неговото отстраняване, но поради липсата на официален повод за директно уволнение, разпусна целия състав на Министерския съвет.
Маневрата обаче предизвика мигновена реакция. По улиците на украинските градове се появиха организирани групи от активисти и студенти – определяни от критиците като „картонен Майдан“, – които поискаха възстановяването на Фьодоров и оставката на Сирски.
За да тушира напрежението, Зеленски отказа да върне Фьодоров, но отстрани Сирски от поста главнокомандващ, заменяйки го с Михаил Драпати. Намерението да се овладее уличното недоволство обаче не даде резултат, а протестните прояви продължиха.
Напрежението се пренесе и към командния състав на фронта. Правозащитни организации и обществени съвети започнаха разследвания срещу любимци на доскорошното армейско ръководство. По специално, срещу полк „Скала“ бяха заведени 103 наказателни производства, а командирът на 155-та бригада бе привлечен под отговорност поради сигнали за използване на подчинени за саморазправа извън бойните действия.
Опитвайки се да спечели време, Зеленски утвърди новия състав на правителството, оставяйки поста министър на отбраната празен. Тъй като крайният срок за гласуване бе насрочен за 19 август, процедурата навлезе в фаза на открит сблъсък.
