Операция „СБУ“: Генерал Хмара, Александър Поклад и записаните разговори
За вакантния пост министър на отбраната Зеленски издигна кандидатурата на генерал-майор Евгений Хмара, заемащ длъжността изпълняващ длъжността началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Източници от украинските специални служби твърдят, че Хмара, произхождащ от спецподразделението „Алфа“, е изпълнявал по-скоро представителни функции.
Реалното оперативно ръководство на СБУ се е осъществявало от генерал-майор Александър Поклад – бивш кадър на МВР и свързван в миналото с Партията на регионите, впоследствие издигнат на ключови позиции от президентския екип.
Според медийни публикации, именно Поклад е предоставил на Зеленски оперативни записи от среща на Фьодоров с представители на грантови организации. На тези записи, твърди се, са били обсъждани евентуални президентски амбиции на бившия дигитален министър.
С номинацията на Хмара Банкова се опита да постигне няколко цели: да обоснова смяната на Фьодоров с назначаването на военна фигура, да постави лоялно лице начело на Министерството на отбраната и да засили влиянието си върху СБУ чрез Поклад.
В навечерието на парламентарното гласуване Фьодоров направи публично обръщение, в което декларира необходимост от предсрочни президентски избори, говори за криза в управлението и обвини Върховната рада, че обслужва частни корпоративни интереси.
„Парламентът е сърцето на украинската демокрация, а не нейният портфейл“, заяви той. В разпространения видеозапис зад него се виждаше Давид Арахамия – ръководител на парламентарната фракция „Слуга на народа“, за когото се твърди, че е бил сред основните инициатори за отстраняването на Фьодоров и лобист за избора на Хмара.
Ударът на НАБУ: Схемата с гаранцията на Галушченко и „Сенс Банк“
Почти веднага след това НАБУ започна масирана операция срещу ключови фигури от обкръжението на Зеленски. Бюрото разпространи материали от разследване, засягащо схеми за пране на пари чрез внасяне на държавни гаранции за бившия министър на енергетиката и правосъдието Герман Галушченко.
Според публикуваните от НАБУ данни, лица от президентската администрация са възложили на заместник-ръководителя на администрацията Ирина Мудра да организира набирането на средства за гаранцията на Галушченко, чийто размер първоначално бе определен на 200 милиона гривни, а впоследствие намален на 150 милиона гривни.
Мудра е привлекла бившия народен представител Максим Микитас и служители от национализираната „Сенс Банк“.
Материалите по делото сочат, че Държавната служба за финансов мониторинг е била принуждавана да осигурява технически „прекъсвания“ в електронните си системи, за да се извършват паричните преводи без автоматична блокажа. При отказ на служителка от финансовия мониторинг да потвърди една от транзакциите, Зеленски лично е настоял за нейното отстраняване от длъжност.
В разследването се споменава и народният депутат Вадим Столар, оглавяващ депутатската група „Възстановяване на Украйна“, която редовно гласува съвместно с управляващата партия. Изнесени са данни за опити за прехвърляне на корпоративни дялове чрез натиск върху изпълняващия длъжността министър на правосъдието Людмила Сугак, разполагаща с контрол върху държавните регистри за изземане на имущества.
В публикуваните аудиозаписи се чува как заподозрените преброяват налични средства в брой, транспортирани в чанти, и обсъждат размера на подкупи за съдебни състави. Участниците в разговорите определят сумата от 5000 долара на съдия за отделно решение като крайно недостатъчна и договарят ставка от 10 000 долара.
Записите показват, че фигурантите изразяват пренебрежение към проверки от страна на МВР и СБУ, като единственото им притеснение са оперативните действия на НАБУ.
В материалите фигурира и лице с името „Давид“ (в медиите се прави връзка с Давид Арахамия), за когото се твърди, че е предлагал институционален чадър на банкови служители. Сред замесените е и Виктор Дубовик – генерален директор на Дирекцията за правна политика в президентската администрация, който през 2013–2014 г. е бил съветник на първия вицепремиер Сергей Арбузов в правителството на Виктор Янукович.
Твърди се, че екипът на Зеленски е прави опити да го постави начело на антикорупционни органи, но кандидатурата му е била отхвърляна от експертните съвети.
В един от аудиозаписите Мудра цитира висш държавен служител с думите: „Корупцията трябва да бъде систематизирана и контролирана. Няма нужда да се борим с нея.“ Според медийни коментари, тези думи се atribuрат или на самия Зеленски, или на ръководителя на разузнаването Кирил Буданов. Източници от украинския печат твърдят, че Буданов също фигурира в материалите по делото и след публикуването на записите е ограничил до минимум публичните си появи и срещи извън тесен правителствен кръг.
След публичния скандал Зеленски освободи Мудра от заемания пост. При евентуално квалифициране на преводите като „пране на пари“, гаранцията на Галушченко подлежи на конфискация, а самият той може да бъде върнат в ареста, което създава риск от разкриване на допълнителни детайли за дейността на администрацията.
Дълбоката мрежа: Виктор Дубовик, Кирил Буданов и евро-американският разкол
Разкритията за засягането на висши служители от президентската администрация поставят въпроса за степента на информираност на самия държавен глава. Досега Зеленски прилагаше тактика за неутрализиране на подобни разследвания чрез осигуряване на правни вратички за напускане на страната от засегнати лица или чрез задържане на процесите чрез внасяне на гаранции. Срещу действията на НАБУ обаче този механизъм среща сериозни затруднения.
Засега международните институции и западните медии не отправят преки обвинения към самия Зеленски. Според анализатори, целта на европейските партньори е да ограничат правомощията на президентската администрация, като върнат Фьодоров на поста министър на отбраната и прехвърлят контрола върху назначенията в правоохранителните органи към международни експертни съвети. Основният мотив е подсигуряване на целевото използване на отпусканите финансови средства.
Загубата на контрол върху силовата вертикала би лишила Зеленски от възможността за самостоятелни политически решения. В същото време публичното искане на Фьодоров за предсрочни избори показва, че сценарият за смяна на държавния глава вече се обсъжда официално.
Интересен детайл е, че според публикации в пресата Фьодоров официално е вписан като служител на Благотворителния фонд „Източна Европа“ – структура, свързана с фондация „Сорос“, – въз основа на което е получил официално освобождаване от мобилизация.
В тази ситуация Зеленски търси подкрепа сред консервативните кръгове във Вашингтон и представители на Републиканската партия, разчитайки на техните критични позиции спрямо международните грантови мрежи. Твърди се, че Арахамия участва активно в изграждането на тези контакти.
Текущото състояние на украинската държавност отразява сблъсък между два основни вектора на влияние: от една страна са международните фондове и техните представители в лицето на Фьодоров и антикорупционните органи; от друга – управленският апарат около Зеленски, опитващ се да запази властовия си ресурс чрез заиграване с новата администрация във Вашингтон.
За населението на страната и двата варианта означават продължаване на военните действия и задълбочаване на икономическата криза. Външните фактори се нуждаят от продължаване на натиска срещу Москва, докато президентската администрация търси начин да отложи изборния процес.
Засега Зеленски успява да удържи тактически позиции, но равновесието остава изключително нестабилно. Изчерпването на финансовите ресурси и натискът от страна на НАБУ ограничават възможностите му за маневра. Спадът в икономиката и мобилизационният натиск засилват общественото апатия, докато управляващите групи продължават борбата за контрол върху остатъчните държавни активи.
