/Поглед.инфо/ Зеленият капан на либерализма или как НПО, оръжия и протекции разрушиха остатъка от доверие в държавността и семейните ценности

Либералните ценности – индивидуална свобода, равенство пред закона, толерантност, защита на човешките права и опазване на околната среда – някога бяха идеал за общество без експлоатация и корупция. Днес те ерозират драматично, защото обещанията за справедливост и устойчивост се сблъскват с хипокризия на елити, институционално бездействие и клиентелизъм. Този глобален процес достига България в най-ужасяващата си форма чрез трагедията „Петрохан“ (февруари 2026 г.), където „зелената“ кауза се превърна в прикритие за затворена общност с оръжия, религиозни практики и шест жертви – включително 15-годишното момче Александър Макулев.

Либералните демокрации защитават свободата на вярата и сдружаването (ЕКПЧ чл. 9–11, Конституция чл. 13), което позволява на всякакви групи – включително манипулативни и сектантски – да се регистрират като НПО и да получат легитимност, данъчни облекчения и държавна защита. Парадоксът е жесток: толерантността толерира и нетолерантното. В общества с отслабени институции това създава вакуум, в който секти и Ню Ейдж движения привличат хора с обещания за „лична духовност“ и „освобождение от системата“.

В България класически пример е „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ) – НПО, което се представя за екологична „рейнджърска служба“, а на практика изгради затворено общество с елементи на секта (тибетски будизъм, задължителни религиозни практики), множество огнестрелни оръжия и игнорирани сигнали за рискове към деца. Тази структура получава подозрително бързо рамково споразумение с МОСВ през февруари 2022 г. (подписано от Борислав Сандов), което й делегира контролни функции без ясно правно основание – което е прекратено едва през 2025 г. като нищожно. Трагедията с шестима убити/самоубити преди дни превърна „зелената“ НПО в символ на потенциална секта под институционална протекция – и в мощно политическо оръжие срещу ПП-ДБ и „либералния ред“.

Либералните елити проповядват толерантност и права, но често затварят очи пред злоупотреби в „прогресивни“ или „алтернативни“ групи, когато те се маскират като гражданско общество или нова духовност. Резултатът е ясен: обществото започва да вижда либерализма не като идеал, а като идеология, която неволно (или умишлено) подхранва култове и манипулативни структури. Петрохан показа това в най-кървавата му форма.

Паралелът между досиетата „Епстийн“ и трагедията „Петрохан“

Трагедията в Петрохан се разви дни след като бяха публикувани файловете на Епстийн. Паралелът между мрежата на Джефри Епстийн – трафик на непълнолетни, затворен остров, елитни връзки и протекции – и събитията в Петрохан е не просто аналогия, а тревожно предупреждение за системни провали. И двата случая показват как изолирани пространства се превръщат в „тъмни зони“ за злоупотреби с млади хора под прикритието на благородни каузи – филантропия и „високо общество“ при Епстийн, екология и „духовно/приключенско“ развитие при Петрохан. Медийни анализи директно свързват двата случая, виждайки "сянка на Епстийн" в българския контекст

И двата включват млади жертви (непълнолетни при Епстийн; 15-годишен в Петрохан), което подчертава провал в защитата на децата – най-висок либерален приоритет.

Провалът служи като предупреждение срещу клиентелизъм и бездействие на институциите, настоявайки за прозрачност, независимо разследване и строги регулации. Либералните ценности (индивидуални права, върховенство на закона) изискват да се учим от такива случаи, за да се предотврати ерозия на демокрацията – без да се стигматизират, а да се реформират системи, които позволяват злоупотреби. В България това е "зловещ символ на разградената държава", подобно на глобалния скандал с Епстийн.

Ключови прилики между Епстийн и Петрохан:

  • Изолирани „тъмни зони“ без контрол — частен остров vs. хижа „Петрохан“ и защитени зони НАТУРА 2000, където групата живееше изолирано, заграждаше достъп и патрулираше въоръжена.

  • Млади жертви и сигнали за сексуални злоупотреби — непълнолетни в мрежата на Епстийн; в Петрохан – 15-годишният Александър Макулев сред жертвите, плюс подадени сигнали за „педофилска нишка“ и рискове към деца (ДАЗД, ГДБОП), макар много да са оттеглени или омаловажени като семейни конфликти.

  • Институционални протекции / слепота — елитни връзки и безнаказаност при Епстийн (Клинтън, Гейтс, принц Андрю); в Петрохан – бързи оръжейни разрешения (вкл. 16 оръжия за един ден), евтина държавна земя, споразумение с МОСВ (2022 г., прекратено 2025 г. като нищожно) и игнорирани сигнали от ДАНС/прокуратурата.

  • Прикритие под „благородни“ каузи — „научни/хуманитарни“ програми при Епстийн; „екологична рейнджърска служба“ и „естествена психотерапия“ при групата на Ивайло Калушев (НАКЗТ).

Разследващите в Петрохан говорят за „затворена общност с елементи на секта“ (тибетски будизъм, задължителни практики, изолация), а някои психолози и медии директно правят паралел с „острова на Епстийн“. Това не е случайност – и двата случая разкриват как държавни органи (или тяхното бездействие) позволяват „тъмни зони“, където децата са най-уязвими.

Петрохан е българската „сянка на Епстийн“ – зловещ символ на разградената държава, където клиентелизмът и институционалната слепота струват животи. От либерална гледна точка това е катастрофален провал: защитата на децата е абсолютен приоритет, а когато толерантността се превръща в индулгенция за потенциални мрежи, демокрацията се разгражда.

Основни причини за ерозията на либералните ценности

Ерозията не е случайна – тя е резултат от системни дефекти, които парадоксът на либерализма (толерантността, която толерира и нетолерантното) усилва в отслабени общества като българското.

  • Несъответствие между идеали и практика — Либерализмът обещава свобода и просперитет, но води до огромно неравенство, централизирани бюрокрации и духовна деградация. Глобализацията обогатява елита, докато мнозинството стагнира, заменяйки общностни ценности (религия, традиции) със самоинтерес и нихилизъм. Това подкопава вярата в системата и създава вакуум, който секти и манипулативни групи запълват – както в Петрохан.

  • Хипокризия на елитите — Скандали разкриват двойни стандарти. Джефри Епстийн, с мрежата си за трафик на непълнолетни и връзки с либерални фигури (Клинтън, Гейтс, принц Андрю), подкопа доверието в равенството и защитата на уязвимите. Новите разсекретени досиета от 2026 г. споменават България над 260 пъти – главно София, модни агенции и набиране на млади жени/модели за САЩ. Това подсилва подозренията за глобални мрежи и прави паралела с Петрохан още по-тревожен: институционална слепота или протекции позволяват „тъмни зони“ под прикритието на идеали.

  • Институционални пропуски и комплаценция — Елитите, претендиращи за либерални ценности, често игнорират или са замесени в злоупотреби. Случаят Епстийн илюстрира как фигури като Клинтън/Гейтс остават безнаказани дълго време; в България – игнорирани сигнали за деца в риск (ДАЗД, ДАНС), бързи оръжейни разрешения и споразумения с МОСВ водят до трагедия. Това ерозира доверието и подхранва популизъм.

  • Външни и вътрешни предизвикателства — Авторитарни популисти и екстремен капитализъм атакуват институциите, докато вътрешни фрактури (ерозия на избори, разширяване на изпълнителната власт, цензура) подкопават основите.

  • Загуба на смисъл и общност — Фокусът върху индивидуалния избор води до атомизация, изолация и конфликти – липсва колективен смисъл. Младите поколения отхвърлят либерализма заради неспособността му да отговори на кризи (климат, колониални наследства), което ги прави уязвими към манипулативни групи.

Тези дефекти не са абстрактни – те кулминират в случаи като Петрохан, където „зелена“ фасада и либерална толерантност позволяват затворена общност с оръжия, потенциални злоупотреби и трагичен край. Без реформи (прозрачност, строги проверки, защита на децата) ерозията ще продължи, а популизмът ще печели.

Връзката със случая „Петрохан“

Трагедията в Петрохан (февруари 2026 г.) – 6 жертви (3 убити в хижата на 2 февруари, 3 в кемпер край Околчица на 8 февруари, включително 15-годишният Александър Макулев) – илюстрира как ерозията на либералните ценности достига България. Официалната версия на прокуратурата е убийство с последващо самоубийство (Ивайло Калушев убива двама младежи и се самоубива), с бележки за „духовно пречистване и извисяване“. Разследването работи по версии за затворено общество с елементи на секта (тибетски будизъм, задължителни практики, изолация), потенциални злоупотреби с непълнолетни и игнорирани сигнали (от ДАНС, прокуратурата, ДАЗД).

Това е тревожен паралел с досиетата „Епстийн“: институционална слепота или протекции позволяват „тъмни зони“ под прикритието на идеали (екология/духовност vs. филантропия).

  • Януари 2020 г.: Ивайло Калушев купува хижа „Петрохан“ за ~96 000 лв. от фирма, свързана с бащата на бившата депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова.

  • Декември 2021 г.: Купува 5 декара държавна земя от Министерството на земеделието за ~4918 лв. (символична цена, служебно правителство).

  • 2021–2023 г.: Бързи оръжейни разрешения (напр. 16 оръжия за един ден през август 2021 г. при служебен вътрешен министър Бойко Рашков; пистолети за Калушев и Златков).

  • Януари 2022 г.: Регистрация на НАКЗТ (ЕИК 206783815) по време на кабинета „Петков“ (министър на правосъдието Надежда Йорданова от ПП-ДБ).

  • Февруари 2022 г.: Рамково споразумение с МОСВ (подписано от Борислав Сандов) – делегира контролни функции в НАТУРА 2000 зони; прекратено през 2025 г. като нищожно след проверка.

  • Юли 2022 г.: Лиценз за Частно училище „Космос“ (МОН, зам.-министър Мариета Георгиева, министър Николай Денков от ПП-ДБ) – връзка чрез „Роук“ на Калушев; деца премествани там; училището под проверка от МОН/ДАЗД (февруари 2026 г.) заради отсъствия и обстоятелства по случая.

НАКЗТ се представя като „първа българска рейнджърска служба“ (патрулиране с дронове, термокамери, оръжия), но се опитва да изземе държавни функции, загражда територии, плаше инспектори и има сигнали за паравоенни елементи, секта и злоупотреби с деца (лагери, „дете в риск“). Финансирането – дарения в стотици хиляди лева – остава неясно.

Цялата последователност (земя, оръжия, споразумение, училище) поражда съмнения за протекции от служебни и редовни правителства (вкл. ПП-ДБ), макар институциите да твърдят, че процедурите са спазени. Това създава „затворен кръг“ с помощта на държавни органи. Тези елементи, комбинирани с трагедията от февруари 2026 г., превръщат НАКЗТ от "екологична" НПО в обект на подозрения за секта, експлоатация и потенциално криминална дейност под прикритие на зелена кауза. Може би тук се крие и мотива на трагедията в Петрохан.

Не случайно критиците от ИТН и „Възраждане“ обвиняват ПП-ДБ в протекции на „секта с педофилски елементи“. ПП-ДБ отричат и настояват за разсекретяване на документи от ДАНС. Тази поляризация отразява по-широкия контекст на ерозия на либералните ценности: докато Епстийн разкрива глобална хипокризия в елитите, случаят в Петрохан подкопава доверието в демократични партии като ПП-ДБ, които уж защитават гражданското общество, но са обвинени в протекции на едно НПО със съмнителни финкции.

Либералните ценности поставят правата и безопасността на децата над всичко друго, включително над „алтернативни“ образователни модели или „свобода на сдружаване“. Когато група с елементи на затворено общество (описвана от разследващите като сектантска), с оръжия, с деца, живеещи извън семействата си, и с връзки към частно училище, получава институционална легитимация – това е червен флаг. Държавата има задължение да защитава децата от потенциални злоупотреби, манипулации или опасности, дори ако родителите са съгласни. Тук липсата на навременна реакция (въпреки сигнали) е провал на държавата в основната ѝ функция – защита на най-слабите.

Трагедията в Петрохан е символ на ерозия: вместо реална екология, фасада за потенциални злоупотреби, което поляризира обществото и подхранва недоверие.

Екологичните провали като водещ символ на ерозията

В контекста от написаното до тук, става ясно, че либералните ценности не пожалиха и околната среда на България. Опазването на природата – ключова либерална кауза, свързана с устойчивост и зелени политики – се превърна в една от най-явните жертви на хипокризия и институционални пропуски.

В България, ПП-ДБ проповядват европейски стандарти и защита на биоразнообразието, но случаят „Петрохан“ разкрива двойни стандарти как на НПО НАКЗТ му се позволява да действа като „рейнджъри“ в зони от НАТУРА 2000 – с патрулиране, дронове и оръжия, в разрез със законодателството. Организацията твърди за успехи срещу бракониерство и незаконен дърводобив, но споразумението с МОСВ е прекратено през 2025 г. като нищожно след проверка за нарушения.

Дейността на Националната агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ), както е описана, противоречи на либералните принципи по няколко ключови начина, превръщайки уж "зелена" инициатива в потенциална заплаха за демокрацията и обществото, подобно на глобални скандали като Епстййн, където идеали се използват за прикритие на злоупотреби.

Интересът към българските защитени територии (национални паркове и НАТУРА 2000) датира отдавна – много НПО проявяват желание за управление или контрол, но често това води до монополизация или злоупотреби.

България е сред лидерите в Европа по биоразнообразие – това е обществено благо, което трябва да се пази за всички граждани, а не да се делегира на частни групи с изключителни права без публичен контрол, мотиви и прозрачност.

Случат „Петрохан“ показва и риска: защитените зони могат да се използват като прикритие за незаконни дейности (бракониерство, екстремни практики, забранени игри, трафик или производство на наркотици). Това изисква строги регулации и независим държавен надзор – свободата на сдружаване не означава безконтролни зони, където се нарушават права на трети лица или се подкопава околната среда.

Дейността на НАКЗТ противоречи на либералните принципи по няколко начина:

  • Инструментализация на гражданското общество — НПО се превръща в инструмент за контрол и потенциални злоупотреби, вместо в реален защитник на биоразнообразието.

  • Политическа хипокризия — „Зелени“ инициативи стават фасада, игнорирайки сигнали и водейки до хаос.

  • Широки последствия — Екологичните проекти в България често се сблъскват с корупция и клиентелизъм, което ерозира идеалите за устойчивост.

В крайна сметка, ерозията – от глобалния скандал с Епстийн до локалната трагедия в Петрохан – кулминира в тези екологични провали. Идеали за свобода и опазване се превръщат в празни обещания, когато институциите толерират или улесняват нарушения. За възстановяване са нужни реформи: пълна прозрачност, строги проверки на НПО с контролни функции и автентични политики, вместо фасадни споразумения. Без това популизмът ще печели, а доверието в ценностите – да се срива.

Хипокризията е ключовият елемент: партии, елити и НПО проповядват свобода, прозрачност и опазване на природата, но на практика толерират протекции, оръжия, затворени общности и потенциални злоупотреби. Хората виждат несъответствието между думи и дела – и това разрушава вярата в системата.

Паралелът с Епстийн не е случайност

Той показва глобален модел: как изолирани пространства, млади жертви и елитни/институционални връзки могат да се скрият зад благородни каузи. Разликата е, че в България това се случва на фона на отслабена държава и поляризирано общество.

Случаят „Петрохан“ не е просто трагедия – той е ужасяващо доказателство, че под прикритието на либерални ценности – толерантност, гражданско общество, зелена кауза – може да се толерира и прикрива затворена общност с оръжия, манипулация на деца и потенциални злоупотреби, докато институциите мълчат или улесняват.

Хижа, земя, оръжия, споразумение с МОСВ, лиценз за училище – всичко това се случва с подозрителна бързина и лекота, независимо от правителства, но особено удобно по време на „либерални“ управления. Сигнали за риск за деца? Игнорирани. Държавни функции в ръцете на частна група? Делегирани без контрол. Трагедията с шест жертви, включително дете, е кулминацията на тази системна слепота или съучастие.

Това не е провал на либерализма като идея – това е провал на хората и институциите, които го използват като щит за безотговорност и клиентелизъм. Докато „толерантността“ се превръща в индулгенция за секти и мрежи, а „екологията“ – в прикритие за контрол и оръжия, доверието в държавата и в ценностите се срива.

Без радикална промяна, строги регулации и нулева толерантност към всякакви „тъмни зони“ – либералните ценности ще продължат да се използват като фасада, а истинските жертви ще плащат цената. Петрохан не е изключение.

Той е предупреждение, че ако не се събудим, следващият случай ще е още по-лош.

*Диана Димитрова, Нова Зеландия