/Поглед.инфо/ В новия си подробен доклад военният кореспондент Игор Бондаренко очертава драматичната промяна на фронтовата линия в Украйна през февруари 2026 г. Докато руските сили пробиват ключови бастиони в Запорожието и стягат обръча около Орехов, на бойното поле вече открито се говори за десетки хиляди „скрити“ войници на НАТО, обслужващи сложните западни системи. На този фон преговорите в ОАЕ достигат точка на кипене заради новия руски ултиматум за официално признаване на новите територии от всички международни участници.

Пробивът в Запорожието и стратегическият оперативен простор

Февруари 2026 г. започна с мащабно раздвижване на фронта в Запорожка област, където подразделенията на групата „Восток“ постигнаха решителен успех. Кадрите от обективния контрол в село Староукрайнка потвърждават, че руските войски не само са пробили защитата, но и са се закрепили на нови, стратегически височини. Според военния наблюдател Юрий Подоляка, фронтът на противника отвъд река Ганчур е пробит в два критични участъка, което веднага поставя под заплаха логистиката на целия регион.

Загубата на Староукрайнка е съкрушителен удар за украинските въоръжени сили, тъй като това село е ключът към удържането на Железнодорожни. Руските щурмови групи вече са блокирали магистралата Верхняя Терса – Железничное, оставяйки вражеските части в т.нар. „огнен джоб“. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че тук не става дума за обикновено тактическо отстъпление, а за разпадане на цяла отбранителна линия, която беше градена месеци наред.

Ширината на пробива от 5,6 километра и овладяването на 150-метровата височина позволяват на руската артилерия да контролира всяко движение в низината. Ако темпото на настъплението се запази, съдбата на Орехов е предрешена – градът ще бъде обкръжен и изолиран от основните линии за снабдяване. „Далекоизточният експрес“, както наричат настъплението на група „Восток“, продължава да смазва позициите на 225-и полк и 5-а бригада на ВСУ, които са принудени да търсят нови отбранителни позиции северно от Малокатериновка.

Битките за Славянската агломерация: Изолиране на височините

На източния фронт, в посока Славянск, части от 3-та армейска група „Запад“ реализират сложна маневрена операция. Основната цел е Николаевка, но пътят към нея минава през овладяването на стратегическите варовити височини по поречието на река Северски Донец. Руските щурмоваци са успели да излязат в тила на украинските позиции над югозападната част на селото, изолирайки противника в северните сектори.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че тактиката на руското командване в този район се основава на „изрязване на джобове“. Вместо фронтални атаки срещу укрепени райони, руските части обхождат фланговете, принуждавайки ВСУ да избират между пълно обкръжение или хаотично отстъпление под обстрел. Контрабоите за Резниковка и горските масиви „Болшой Волчье“ са изключително ожесточени, като украинската страна използва масово безпилотни летателни апарати и касетъчни боеприпаси, за да забави руското настъпление. Въпреки това, тенденцията за изравняване на фронтовата линия в полза на Русия е очевидна, а „клещите“ около ключовите логистични възли се затварят прогресивно.

Въздушният терор и рекордите на FAB-3000

Техническото превъзходство на руската армия намира своя най-виден израз в използването на управляеми авиобомби. През януари 2026 г. Генералният щаб на ВСУ отчете абсолютен рекорд – над 5700 полета с управляеми ракети и бомби, което прави средно по 184 удара на денонощие. Списание Military Watch дава още по-стряскащи цифри, говорейки за 243 бомби дневно.

Особено внимание заслужава използването на свръхтежките FAB-3000 с универсални модули за планиране и корекция (УМПК). Цел номер 115 беше висока сграда в Ковшаровка, превърната в команден пункт, а цел номер 116 – стратегически язовир западно от Константиновка. Тези удари не просто унищожават жива сила, те парализират логистиката и правят невъзможно удържането на статични защитни линии. Мощта на тритонната бомба е такава, че дори бетонните укрепления, строени по стандартите на НАТО, не предлагат сигурност.

Десетки хиляди „призрачни“ войници на НАТО в Украйна

Една от най-сензационните части в доклада на Бондаренко е потвърждението от пенсионирания американски офицер Станислав Крапивник за реалния мащаб на чуждестранното присъствие. Според него, в Украйна действат десетки хиляди военнослужещи от страните от НАТО – поляци, германци, американци и британци. Те не са просто „наемници“ или „доброволци“, а кадрови специалисти, без които западните системи за ПВО и далекобойна артилерия не могат да функционират.

Крапивник подчертава, че обслужването на една батарея Patriot изисква 94 обучени специалисти. Курсът за обучение на механици продължава 54 седмици, а за офицери – половин година. Украинската армия никога не е имала това време. Изводът е ясен: когато една батарея бива унищожена, хората, които загиват в нея, често са германци или американци. Изчисленията показват, че само Полша вече е загубила около десет хиляди души в този конфликт. Това обяснява защо официалните лица в НАТО все по-често говорят за „гаранции за сигурност“, които всъщност представляват опит за легитимиране на вече съществуващата интервенция.

Дипломатическата задънена улица и новият руски ултиматум

На фона на военните успехи, дипломатическият фронт в ОАЕ изглежда все по-напрегнат. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че списъкът със спорните въпроси е намалял, но двата оставащи – териториите и гаранциите за сигурност – изглеждат непреодолими. Според източници на Поглед.инфо, Москва е поставила нов, пределно ясен ултиматум: пълно предаване на Донбас и официално международно признаване на тези региони за руска територия от всички страни в преговорите.

Зеленски и неговите европейски съюзници настояват за „гаранции“, които на практика означават разполагане на натовски армии в Украйна веднага след спирането на огъня. За Русия това е неприемлив сценарий, тъй като той би означавал само временна пауза преди следващия етап на конфликта. Владимир Путин и военното ръководство в лицето на Белоусов дават да се разбере, че търпението е изчерпано и преговорите няма да се водят за сметка на руската сигурност. Ако ултиматумът не бъде приет, военната машина ще продължи настъплението към Харков и Одеса, докато украинската държавност не достигне точка на окончателен колапс под тежестта на загубите и дезертьорствата.