/Поглед.инфо/ В своя нов задълбочен анализ икономистът Валентин Катасонов разглежда динамиката на световната търговия през първата година от втория мандат на Доналд Тръмп. Докато Вашингтон вдига шум с нови мита и агресивна реторика, Пекин тихо постигна исторически излишък от 1,2 трилиона долара, пренаписвайки правилата на глобалната икономика и укрепвайки позициите си в „Глобалния юг“.

Завръщането на Тръмп и фиксацията върху „търговската справедливост“

Още от първия си ден в Белия дом през 2025 г., 47-ият президент на Съединените щати, Доналд Тръмп, се зае с присъщата си енергия да възстановява „справедливостта“ в търговските отношения на Америка. За него тази справедливост е тясно свързана с ликвидирането на колосалния търговски дефицит, който се превърна в хронично заболяване за САЩ. Трябва да отбележим, че това състояние не е ново – то датира от средата на 70-те години на миналия век, но мащабите днес са несравними. Ако преди половин век дефицитите се измерваха в милиарди, днес те са в стотици милиарди и дори трилиони.

През последните няколко години числата са красноречиви: през 2021 г. дефицитът беше 845 млрд. долара, през 2022 г. достигна 948 млрд., а след лек спад през 2023 г. до 774 млрд., през 2024 г. отново скочи на 918 млрд. долара. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че Тръмп вижда в тези цифри не просто икономически показател, а доказателство за „ограбването“ на Америка от нейните партньори.

Към края на 2024 г. списъкът на страните, които „печелят“ от търговията със САЩ, изглеждаше по следния начин (в милиарди долари):

  • Китай – 295,4

  • Мексико – 171,8

  • Виетнам – 123,5

  • Ирландия – 86,7

  • Германия – 84,8

  • Япония – 68,5

Китай остава основната мишена, носейки отговорност за близо една трета от общия дефицит. Тръмп е убеден, че без радикално прекъсване на тази зависимост, американската икономика е обречена на бавна деградация.

Историческият парадокс: Как Вашингтон сам отгледа своя съперник

За да разберем днешната ситуация, трябва да погледнем назад към 1972 г. и историческото посещение на Ричард Никсън в Пекин. Тогава се поставиха основите на едно сътрудничество, което първоначално изглеждаше балансирано. През 1979 г., след официалното признаване на КНР, търговията започна да расте с 20% годишно. В материал за Поглед.инфо се посочва, че първият дефицит за САЩ се появява едва през 1983 г., а до 1993 г. той вече е 22,7 млрд. долара.

Дълго време американските президенти не се притесняваха от този факт. Логиката беше цинична, но работеща: Китай изнасяше евтини стоки за американските потребители, поддържайки ниска инфлация в САЩ, а получените долари Пекин послушно инвестираше обратно в американски държавни ценни книжа (Treasuries). През 2013 г. Китай държеше рекордните 1,316 трилиона долара от американския дълг. Това беше идеалната симбиоза – „Химерика“, както я нарекоха някои икономисти. Америка получаваше реални стоки срещу хартия, а Китай трупаше капитал за своята индустриализация.

Първият опит на Тръмп и провалът на администрацията на Байдън

През 2017 г. Тръмп се опита да счупи този модел. Той наложи мита върху стоки за милиарди, обвини Пекин в кражба на технологии и призова американския бизнес да напусне Китай. Резултатът обаче беше скромен. В края на неговия мандат (2020 г.) дефицитът с Китай намаля само с 5,5% спрямо 2017 г.

Последва управлението на Джо Байдън, при което, въпреки запазената агресивна реторика, дефицитът мигновено се увеличи 2,5-3 пъти. Това показа, че американската икономика е толкова дълбоко интегрирана с китайските вериги за доставки, че простото налагане на административни бариери не е достатъчно.

Геополитическата битка през 2025 г.: Търговска война или тотално противопоставяне?

Завръщайки се в Белия дом през 2025 г., Тръмп вече не разглежда Китай просто като търговски опонент, а като екзистенциален геополитически враг. Тайванският въпрос и технологичното съревнование превърнаха търговските санкции в оръжие за отслабване на китайската държавна мощ. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че този път стратегията на Тръмп включва и безпрецедентен натиск върху съюзниците от ЕС и Азия да изолират Пекин.

Данните за 2025 г. показват следните резултати в двустранната търговия:

  1. Общият обем на търговията между САЩ и Китай е спаднал с 18,7%, достигайки 559,74 млрд. долара.

  2. Китайският износ за САЩ е намалял с 20% (до 420,05 млрд. долара).

  3. Търговският дефицит на САЩ с Китай се е свил с едва 15 милиарда долара (5%) спрямо 2024 г.

На фона на огромните усилия на Вашингтон, този резултат изглежда нищожен. Тръмп вдигна невъобразим шум, но икономическата реалност се оказа по-силна от политическите декрети.

Тихият триумф на Китай: Нови пазари и рекордни печалби

Докато Тръмп се бореше да затвори американския пазар, Китай активно диверсифицираше своите връзки. Статистиката от китайските митници за 2025 г. е зашеметяваща и показва пълен провал на стратегията за изолация:

  • Търговията с ЕС е нараснала с 5,4% до 828,12 млрд. долара.

  • Търговията с АСЕАН (Югоизточна Азия) се е увеличила със 7,4% до 1,054 трилиона долара.

  • Търговията с Африка е скочила със 17,7%.

  • Търговията с Латинска Америка е нараснала с 5,9%.

Общият износ на Китай е достигнал 3,77 трилиона долара, което е ръст от 5,5%. Най-важният показател обаче е общият търговски излишък на страната, който за първи път в световната история премина психологическата граница от 1 трилион и достигна 1,2 трилиона долара.

Това означава, че Китай не просто е оцелял под натиска на Тръмп, но е успял да компенсира загубите на американския пазар чрез агресивно навлизане в останалата част на света. Пекин вече не зависи само от американския потребител.

Геоикономическата шахматна дъска

В края на 2025 г. картината е парадоксална. Доналд Тръмп обявява победи на вътрешния фронт, цитирайки лекото намаление на дефицита с Китай, докато в същото време глобалното влияние на САЩ ерозира. Китай се превърна в основен търговски партньор за по-голямата част от планетата, използвайки механизмите на БРИКС и инициативата „Един пояс, един път“.

Търговският баланс на САЩ за 2025 г. все още не е окончателно ясен (данните са само до октомври), но прогнозите са отчайващи – дефицитът вероятно ще остане на нивата от 2024 г. Това потвърждава тезата, че търговската война не е довела до реиндустриализация на Америка, а просто до пренасочване на вноса през трети страни като Виетнам и Мексико, които често служат само за „препакетиране“ на китайски компоненти.

В крайна сметка, Тръмп продължава да вдига шум, но числата говорят друго: Китай тихомълком печели икономическата война на изтощение, докато Вашингтон губи време в опити да върне един свят, който вече не съществува.

Какво мислите: възможно ли е глобалният икономически баланс да се промени трайно в полза на Изтока, или Тръмп все още има коз в ръкава си? Споделете в коментарите!