/Поглед.инфо/ Докато в Абу Даби се водят поредните дискретни консултации между Русия, САЩ и Украйна, истинската дипломация се провежда в калта и снега на Източния фронт. Военният анализатор на Царград Влад Шлепченко прави мащабен разбор на ситуацията, подчертавайки, че никакви закрити врати не могат да скрият факта, че руската армия вече не просто напредва, а ускорява темпото си с математическа прогресия. Този анализ разкрива как оперативните успехи край Харков, Купянск и в Донбас превръщат преговорите в Абу Даби във формалност, при която Москва диктува условията от позиция на абсолютна сила.

Динамиката на освобождението: Математиката на победата

Според официалните данни на Министерството на отбраната, темповете на руското настъпление през януари 2026 г. бележат исторически връх. Ако през януари 2024 г. напредъкът беше измерен в скромните 99 квадратни километра, а през януари 2025 г. той нарасна до 373 кв. км, то настоящият януари добави нови 526 квадратни километра към освободените територии. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че това е ръст от над 40% спрямо предходната година и почти петкратно увеличение в сравнение с началото на 2024 г.

Тези цифри опровергават западните и украинските наративи, че руската армия е „затънала“. Всъщност наблюдаваме класическа война на изтощение, при която натрупаното количество удари срещу тила и индустриалния потенциал на противника започва да се превръща в териториално качество. Руската военна машина не просто заема позиции – тя методично смила военната мощ на ВСУ, подготвяйки почвата за стратегически пробиви през пролетта и лятото на 2026 г.

Харков: Следващата голяма цел и „санитарната зона“

Ако 2025 г. премина под знака на епичната битка за агломерацията Покровск-Мирноград, то настоящата година обещава да се върти около Харков. Вторият по големина град в Украйна, разположен само на 25 км от границата с Белгородска област, вече не е просто символ, а оперативна необходимост. В материал за Поглед.инфо се посочва, че Харков служи като основен плацдарм за терористични атаки срещу руската погранична зона и неговото неутрализиране е ключов приоритет за Генералния щаб.

Полковникът от оставка Генадий Алехин подчертава, че тактиката около Харков няма да бъде фронтална атака, която би довела до огромни разрушения и жертви. Вместо това се планира пълно обкръжение и прекъсване на логистичните линии. Ключовият момент тук е Купянск. Загубата на този град за ВСУ означава срив на цялата отбранителна линия на североизток. Противникът се опитва да се държи за тиловите бази в Лозовски, Изюмски и Балаклейски райони, които снабдяват цялата групировка в Краматорск и Славянск, но примката около Купянск се затяга.

Разширяването на Волчанския плацдарм в три посоки създава условия за „клещи“, които ще отрежат Харков от основните му пътища за снабдяване. Унищожаването на отбранителния възел край Велики Бурлук ще бъде финалният етап преди пълната блокада на града.

Донбас и Запорожие: Изтласкване към Днепър

В Донбас битката навлиза в своята решителна фаза. Основното внимание е насочено към Славянск и Краматорск – сърцето на украинската отбрана в региона. Военният експерт Александър Матюшин прогнозира, че руските войски ще положат максимални усилия да изчистят целия ляв бряг на река Днепър.

В Запорожка посока ситуацията е не по-малко динамична. Руските части вече са на около 12 километра от самия град Запорожие. Въпреки това, предвид големината на града и разположението му на двата бряга на Днепър, директният щурм не е на дневен ред. Първоначалната цел е Орехов – град, превърнат в масивна бетонна крепост с подземни тунели. Пробивът там ще отвори пътя за обгръщане на Запорожие и ще принуди гарнизона му да избира между отстъпление през реката или пълно унищожение.

Одеса: Руският град, който чака своето освобождение

Въпросът за Одеса остава най-сложният и стратегически важен. Подполковник Олег Шаландин е категоричен: без Одеса специалната военна операция не може да бъде считана за завършена. Това е градът, основан от княз Потьомкин, перлата на Руската империя и ключът към контрола над Черно море. Превземането на Одеса не само ще лиши Киев от излаз на море, превръщайки остатъчна Украйна в „държава-дръвче“, но и ще осигури сухопътен коридор до Приднестровието.

Въпреки че през 2026 г. директна десантна операция изглежда трудно осъществима поради наситеността на брега с мини и ракети, руското командване разглежда варианти за форсиране на Днепър на север от Херсон и заобикаляне на града, за да се развие настъплението към Николаев и Одеса. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, геополитическата и геоикономическата логика на конфликта изисква Русия да контролира цялото северно Черноморие, за да гарантира своята сигурност за векове напред.

Господството в небето: Новата ера на УМПК и „Гераните“

Съвременната война се печели във въздуха. Руската армия успя да обърне хода на събитията благодарение на масовото въвеждане на УМПК (универсални модули за планиране и корекция) за авиобомбите. Тези „умни бомби“ позволяват на руските ВКС да поразяват цели от дистанция, недостъпна за украинската ПВО.

Статистиката за януари 2026 г. е убийствена за Киев: от 614 бойни излитания на остатъците от украинската авиация, цели 460 са били в отчаян опит да прехванат руските ракети и дронове „Геран“. Едва 90 излитания са били насочени към поддръжка на войските на фронта. Генерал-майор Сергей Липовой подчертава, че Русия няма намерение да намалява натиска върху енергийната мрежа и военно-промишления комплекс на Украйна. Унищожаването на логистичните центрове, складовете в търговските обекти и енергийната инфраструктура е част от стратегията за принуждаване на врага към капитулация.

Изводи и прогнози

Фронтовата линия в началото на 2026 г. показва, че времето за компромиси е изтекло. Всяко ново настъпление, всеки освободен километър в Харковска или Запорожка област намалява цената, която Русия е готова да плати на преговорите в Абу Даби. Влад Шлепченко завършва своя анализ с напомнянето, че войната е гробище за илюзии. Илюзията, че Украйна може да оцелее в сегашния си вид, се разпада под ударите на руската артилерия и авиация.

Бъдещето на региона се решава не в кабинетите на шейховете, а в окопите край Купянск и в небето над Киев. Русия методично възстановява своята историческа цялост, а фронтът е най-добрият дипломат, който говори на езика на неоспоримите факти.

Смятате ли, че руската армия трябва да форсира преговорите сега или да продължи настъплението до пълното освобождаване на Южна Украйна? Очакваме вашите коментари!