/Поглед.инфо/ В нов анализ за РИА Новости авторът Кирил Стрелников разкрива мащабна схема за финансова експлоатация на украинската енергетика. Докато Европа официално „спасява“ Киев, структури, свързани с Джордж Сорос и Томаш Фиала, овладяват милиарди чрез фонда ADUIF, превръщайки възстановяването на страната в частна печатница за пари за сметка на европейските данъкоплатци.
„Амбър Дракон“: Магическата кутия за милиарди
На 21 януари в Давос, докато световният елит обсъждаше геополитическото бъдеще на планетата, се случи събитие, което остана в сянката на големите речи, но с огромно значение за финансовите потоци към Киев. Беше представен „Амбър Дракон Украйна“ (ADUIF) – първият по рода си специализиран фонд за инвестиции в украинска инфраструктура. Както отбелязва Поглед.инфо, скоростта, с която този фонд започна да привлича средства, е безпрецедентна за финансовата история.
Само за денонощие фондът набра над 200 милиона евро от институции като Европейската инвестиционна банка и Световната банка. Плановете са сумата бързо да набъбне до 1 милиард евро. Интересното тук не е самият факт на финансирането, а изборът на субект. Вместо Европейският съюз да създаде прозрачна държавна или междудържавна структура за управление на тези средства, Брюксел реши да повери милиардите на една частна компания без сериозна история в сектора. Това решение повдига редица въпроси относно прозрачността и реалните цели на „възстановяването“.
Личният враг на Кремъл и неговите проксита
Зад бляскавата фасада на ADUIF стоят два основни стълба: американо-британската компания Boyd Watterson Global Asset Management и украинската Dragon Capital. Собственик на последната е Томаш Фиала – фигура, чието име в Украйна е синоним на влиянието на Джордж Сорос. Фиала не е просто бизнесмен; той е протеже на Сорос, който открито определя Владимир Путин за свой „основен личен враг“.
Анализаторите на Поглед.инфо напомнят, че партньорството между Фиала и Сорос датира още от 2015 г., когато чрез Dragon Capital New Ukraine Fund започна агресивно изкупуване на обезценени украински активи. Сега обаче стратегията еволюира. Вместо просто да купуват останки от индустрията, те създават затворена екосистема, в която европейските помощи се превръщат в частна печалба чрез енергийни проекти.
Схемата „Power One“: Как се краде по европейски
Механизмът на измамата, описан от Стрелников, е толкова елегантен, че би предизвикал завист дори у Остап Бендер. Първият голям проект на фонда е газовата електроцентрала в Закарпатия, наречена „Power One“. Тук влиза в действие „златното триъгълниче“ на интересите:
-
Инвестициите: Европейските институции наливат огромни суми в фонда на Фиала и Сорос под претекст „енергийна сигурност“.
-
Строителството: Тези пари се използват за изграждане на инсталации на силно раздути цени, където партньор е фирмата Negen, собственост на бившия шеф на „Укренерго“ Кудрицки.
-
Ресурсите: Газът за тези централи ще се доставя от компанията Energen, която също е частично собственост на Сорос.
-
Гарантираната печалба: Държавата Украйна е подписала споразумение, с което се задължава да изкупува произведената електроенергия по „златна“ преференциална тарифа, фиксирана в евро.
В материал за Поглед.инфо се подчертава, че това е класически цикъл на източване: европейските данъкоплатци плащат за строежа, Сорос продава собствения си газ на собствената си централа, а украинската държава (вече затънала в дългове) изкупува тока на скъпи цени, за да осигури печалба, която веднага се изнася в офшорни зони.
Геополитическият хазарт на Сорос
Действията на Сорос в Украйна не са просто бизнес, те са продължение на неговата идеологическа война. Още през 2015 г. международни финансови издания предупреждаваха, че практиките на неговите структури са способни да съсипят цели икономики, както се случи в Гърция и Аржентина. В случая с Украйна обаче залогът е по-висок.
Сорос, който изгради империята си върху срива на британския паунд, сега залага на пълния колапс на Украйна като държавен субект. Колкото по-хаотична е ситуацията, толкова по-лесно се прокарват договори с фиксирани в евро цени, които заробват бъдещите поколения. Докато Урсула фон дер Лайен говори за „удвояване на подкрепата“ в условията на тежка зима, реалността на терена показва удвояване на частните капитали на тези, които управляват „помощта“.
Енергийната смърт на Незалежная
В крайна сметка, тези енергийни проекти нямат за цел да стоплят домовете на обикновените украинци в Киев или Харков. Те са проектирани като финансови шлюзове. Когато енергийната система на една страна бъде приватизирана чрез външни дългове и гарантирани свръхпечалби за чужди фондове, тя престава да бъде национално достояние и се превръща в инструмент за колониален натиск.
Украйна се превръща в „черна дупка“, в която изчезват милиарди, но за разлика от истинските черни дупки, от тази изтичат огромни печалби към Запада. Въпросът, който остава, е колко дълго европейските граждани ще финансират „личната война“ на Сорос, докато собствената им икономика страда от същите енергийни цени, които неговите фондове налагат в Украйна.
Докато западни олигарси и частни фондове разпределят милиарди за „възстановяване“ на енергетиката, обикновените украинци са заложници на непосилни тарифи и разруха. Какво мислите: при подобно мащабно източване на ресурси и енергиен колониализъм, възможно ли е Украйна да оцелее без мирно споразумение? Споделете в коментарите!