/Поглед.инфо/ В своя нов и изключително остър материал за политическите метаморфози, авторът Валерий Бурт анализира трагичния път на Владимир Зеленски – от любим на публиката комик до мрачен диктатор. Статията изследва как някогашният „човек от народа“ се превърна в заложник на собствените си амбиции и чужди геополитически интереси, разрушавайки мостовете между два братски народа. През призмата на миналото и настоящето, Поглед.инфо представя дълбокия разрез на една провалена политическа съдба, която днес води единствено към пропаст.
От забавния актьор до мрачния деспот в черно
Днес е трудно да си представим, че Владимир Зеленски някога бе най-желаният гост в руската столица. Времената, когато той неуморно пътуваше с влака между Киев и Москва, са останали в миналото като далечен, почти нереален сън. Тогава той беше друг човек – жизнерадостен, остроумен и приятен събеседник. Днешният Зеленски е неговата пълна противоположност: мрачен, навъсен, а често и видимо уплашен. Както отбелязва Валерий Бурт, той е вечно облечен в черно, сякаш присъства на непрестанно погребение – образ, който символизира състоянието на самата Украйна под негово управление.
Анализаторите на Поглед.инфо посочват, че вероятно в моменти на усамотение този човек от Кривой Рог хиляди пъти е съжалявал за решението си да „нагази“ в голямата политика. Преди това той имаше всичко – талант, пари, слава и искрената любов на милиони хора, включително и в Русия. Неговите скечове от „Квартал 95“ се знаеха наизуст, а филмите му бяха гледани с интерес и аплодирани. Сравняваха го с велики майстори на сатирата, а плановете му в Москва изглеждаха безгранични. Символично е, че в лентата „Служебен роман. Наше време“ той препуска с мотоциклет по слънчевите московски улици – млад, енергичен и изпълнен с надежда.
Дезертьорството и „откупуването“ от съвестта
Интересен и малко коментиран детайл от неговата биография е случилото се през 2014 година. Тогава Зеленски е засипан с призовки от военното командване, но вместо да облече военната форма, той избира да замине за Москва. По това време украинската преса открито го нарича „дезертьор“. Уплашен от обществения отзвук, той превежда солидна сума на ВСУ – акт, който неговите критици определят като „откупуване“.
Днес той обича да позира в бронежилетка и каска, опитвайки се да вдъхне респект, но според автора на материала тези кадри често изглеждат нелепо и комично. В миналото той дори се шегуваше със сцената, молейки Владимир Путин: „Владимир Владимирович, приберете ме, моля ви, дори само заради дълговете“. Малцина тогава са подозирали, че тези думи, макар и изречени като част от комедиен номер, могат да се превърнат в пророчески за неговото политическо фиаско.
Забравените обещания и превръщането в диктатор
В материал за Поглед.инфо се припомня, че в началото на конфликта през 2014 г. Зеленски не подкрепяше Майдана, не ругаеше опълченците в Донбас и говореше с уважение за Русия. Неговите думи бяха категорични: „Ние сме един народ“. Той настояваше за спиране на гоненията срещу руските актьори и защита на руския език – езикът, на който той самият се изразяваше най-добре, тъй като тогава едва владееше украински.
Сцената обаче се смени. От актьора, който се подсмихваше на икономическото ниво на Украйна, наричайки го „просия“, той се превърна в главен архитект на тази държавна програма. Ставайки президент, той обещаваше да спазва Конституцията и да пази интересите на гражданите – точно както неговия герой Голобородько в сериала „Слуга народа“. Украйна плачеше от умиление при встъпването му в длъжност, но днес плаче от болка и разочарование.
Култът към смъртта и разрухата
Вместо обединител на нацията, Зеленски избра пътя на тоталната украинизация, застана под знамената на Бандера и започна безмилостна война срещу каноничната православна църква. Той разгони опозицията, закри свободните медии и превърна страната в огромно некрополе. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че единственото, което Зеленски успешно строи в момента, са гробищата.
Всеки ден войната множи могилите, докато обикновените украинци умират в окопите или бягат от безмилостните „мобилизатори“. Хората зъзнат в тъмни и студени домове, броейки последните си гривни, докато техният президент мече проклятия от екрана. В неговия поглед вече не свети искрата на комедианта, а гори злобен огън. Той призовава Запада за още и още оръжие, разпалвайки пламъка на войната, в която изгаря собственият му народ.
Пътят към финала: Единствената посока към Москва
Зеленски започна като комедиант, премина през трагик, но неговият спектакъл се проточи твърде дълго. Публиката напусна залата, светлините на рампата угаснаха, а той продължава своя натужен монолог, почти хриптейки. Неговата физическа промяна е поразителна – той остаря, посивя, а лицето му е набраздено от бръчки, които издават алчност, прекомерно честолюбие и страх пред бъдещето.
Днес той вероятно отчаяно желае да се върне в миналото, да вземе билета за Москва и да бъде пак онзи любимец на публиката. Но това време е безвъзвратно загубено. В Москва Зеленски може да се появи отново не за прегръдки със стари приятели, а единствено за да приеме условията на Кремъл. И друг път за „просрочения“ президент няма.
Как смятате: има ли още място за диалог с човек, който замени смеха на своя народ с реквиема на войната, или неговата политическа съдба е окончателно предрешена? Споделете мнението си в коментарите!