/Поглед.инфо/ Общото събрание на Националната асоциация „Един пояс – един път“ – България постави фокус върху една чувствителна, но все по-неизбежна тема: как добрият политически тон между България и Китай да бъде преведен в измерими резултати – в икономиката, инфраструктурата, науката, образованието и културата. Две линии доминираха събитието: критичният, конкретен отчет на проф. Захари Захариев и стратегическото послание на китайската страна за продължаване на партньорството и разширяване на реалните проекти.

Рамката на събитието: отчет и план за 2026–2027 г.

Събранието протече като уставен двугодишен форум с ясно очертан дневен ред:

  • отчет за изминалия период;

  • приемане на основните насоки за работа за 2026–2027 г.;

  • организационни въпроси и текущи предложения.

Още във встъплението бе подчертано присъствието на представители на академичните среди, публичния сектор и политическия живот – знак, че асоциацията търси влияние не чрез декларации, а чрез натиск за системност и приемственост.

Основните акценти от доклада на проф. Захариев: „Парадоксът на добрия тон без резултат“

В отчета си проф. Захариев формулира най-острия проблем така: политическият диалог между София и Пекин не е прекъсвал и съдържа позитивни моменти, но не води до трайни, конкретни резултати в икономическото, научно-техническото и културното сътрудничество.

Той открои няколко ключови тези:

  • Липса на стратегическо мислене и дългосрочна политика в българското управление – фактор, който подкопава всяко по-голямо партньорство, независимо от международната конюнктура.

  • България изостава спрямо други държави от региона в реалното включване във формата „Китай – Централна и Източна Европа“, както и спрямо динамиката на отношенията „Европейски съюз – Китай“.

  • Парадоксът: в Брюксел има политически диалог и растящ обмен с Китай, но паралелно – възпиращи политики, които на практика удрят по-малките икономики и блокират проекти, дори когато финансирането и експертизата са налични.

  • Акцент върху това, че „политическа ангажираност“ не означава счетоводни оправдания и прехвърляне на отговорност, а гаранция за устойчивост на договореното – проектите да не „останат на хартия“, а държавата да създаде условията за реализация.

За да направи контраста видим, той даде примери за регионални и европейски практики: Хърватия с големи инфраструктурни проекти с китайско участие; Полша с мащабни инвестиционни обеми; както и прагматизма на големите икономики като Германия и **Франция, които често съчетават политическа предпазливост с активен икономически интерес.

Посланието на китайската страна: „Платформа за свързаност и споделени възможности“

В изказването на г-жа Уан Мин (временно управляващ посолството) ключовата рамка бе международна: инициативата „Един пояс – един път“ се представя като практическа платформа за свързаност, взаимна изгода и устойчивост в условията на глобални сътресения и напрежение в многостранната търговска система.

Особено ясно прозвучаха три акцента:

  • инициативата е отворена и приобщаваща и носи „положителен сигнал“ за сътрудничество;

  • Китай гледа към следващия цикъл на развитие с по-активно отваряне и участие в глобалното икономическо управление;

  • готовност за задълбочаване на партньорството с България, така че проектите да се превръщат в резултати – просперитет, обмен, инвестиции, култура.

Така двете речи се допълниха: докладът на проф. Захариев очерта спирачките и дефицитите на политическата воля; китайското изказване очерта рамката и заявената готовност за съвместно действие.

„Проект за насоки 2026–2027“: от думи към конкретни направления

Сред най-практичните и запомнящи се моменти от доклада на проф. Захариев бяха вече реализираните стъпки и планираните линии на работа:

  • Директни връзки между побратимени градове и региони – представени като работещ „втори двигател“, когато централната власт е инертна. Поставена е цел за втора среща в Китай и за структуриране на постоянна координация/„клуб“ на партньорствата.

  • Бизнес форуми и директни контакти с големи китайски компании и финансови институции – като начин да се прескочи административното безвремие и да се стигне до конкретни партньорства.

  • Инфраструктура и логистика – като голяма тема за следващия период, включително транспортни коридори и морска свързаност. Тук прозвуча и идеята за южно трасе през Каспийско море – Кавказ – Черно море, с потенциална роля на България като „врата“ към региона и Европа.

  • Пристанищна перспектива с фокус върху Бургас и Варна – като възможност за реална материализация на морската компонента на свързаността.

  • Фармацевтика/фармакология – амбиция за индустриален проект в Разград, стъпващ върху традиции и нужда от нова индустриална база.

  • Енергетика и мощности – поставена като поле за допълнителни проекти и за по-широка енергийна роля на България, с търсене на технологично и инвестиционно участие.

  • Култура, образование, език и младежки обмен – с вече започнати инициативи (вкл. разширяване на изучаването на китайски език в училища), и план за по-структуриран обмен и форуми.

Финален извод

Събитието показа не просто протокол, а сблъсък между две реалности:

  • от едната страна – заявена готовност и стратегическа рамка за сътрудничество;

  • от другата – нуждата България да излезе от цикъла „добри думи – нулева материализация“.

Ако Общото събрание е имало една основна цел, тя бе ясно назована: да превърне инициативата от дипломатическа формула в серия от изпълними проекти, които да се защитят политически, да се структурират институционално и да се доведат докрай – така, че „Един пояс – един път“ да стане измерима полза за икономиката и обществото, а не просто добре звучаща идея.