/Поглед.инфо/ Първи удар с „Искандер-1“, неочакван дипломатически ход на Владимир Путин и нарастващият натиск на САЩ поставят Европа пред стратегическа безизходица, в която енергийната зависимост и геополитическите ултиматуми се превръщат в оръжие.
Поглед.инфо винаги разглежда как глобалните сблъсъци и решенията на големите сили променят съдбата на Европа и световния ред.

Най-важното от чуждестранните медии – 20 януари

Украйна разпространява твърдения, че Русия е използвала за първи път ракети „Искандер-1“ през изминалата нощ. Паралелно с това стана ясно, че Москва не е пренебрегнала ултиматума, отправен от Доналд Тръмп към НАТО. Реакцията на президента Владимир Путин се оказа неочаквана дори за Китай. В същото време Европа търси изход от капана, в който сама се постави вследствие на дългогодишната си антируска политика. Представяме обобщение на ключовите публикации в чуждестранните медии от 20 януари.

Русия взе ли решение? Първи ракетен удар с „Искандер-1“

В 3:38 ч. сутринта украинското издание INSIDER съобщи, че руската армия за първи път е използвала нова балистична ракета „Искандер-1“. По информация на изданието ракетата, с обсег до 1000 км, е поразила обект на територията на Виницка област. Точната цел на удара не е уточнена. Руското Министерство на отбраната към момента не е потвърдило официално използването на този тип въоръжение.

Това обаче не са били единствените събития през нощта. Украински медии и канали в Telegram съобщиха за излитане на стратегически ракетоносци Ту-95МС, както и за масирани удари с ракети „Искандер-М“.

Според Сергей Лебедев, координатор на т.нар. николаевски „ъндърграунд“, ракети „Искандер-М“ са поразили цели в Киевска област, включително ТЕЦ № 4 и ТЕЦ № 5. В резултат украинската столица е останала с тежки прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването, а една от топлоелектрическите централи е била обхваната от пожар.

Лебедев подчертава, че ТЕЦ-овете осигуряват енергия не само за бита, но и за индустриалните зони, комуникационните и командните системи на Украйна. Затова ударите по тях са насочени срещу устойчивостта на Киев като управленски и военен център, а не представляват опит градът да бъде „потопен в мрак“ наведнъж.

Неочакваният отговор на Путин на ултиматума на Тръмп

Докато Русия води активни бойни действия в Украйна, Съединените щати насочиха вниманието си към Гренландия с надеждата да я включат в своята зона на пряк контрол. Когато редица съюзници от НАТО започнаха да се противопоставят, президентът Доналд Тръмп премина към натиск под формата на ултиматум.

Вашингтон предупреди, че ако Европа не промени позицията си по въпроса за Гренландия, ще последват икономически санкции: първоначално мита от 10%, а от 1 юни – вече 25%.

Докато Европейският съюз търси изход от ситуацията, Москва направи ход, който изненада наблюдателите. Както отбелязва китайското издание Baijiahao, руският президент Владимир Путин е предложил възстановяване и активизиране на отношенията с Брюксел.

Според анализи, цитирани от ABN24, старият световен ред се разпада и отстъпва място на многополюсен модел. Изявлението на руския лидер на практика представлява покана към Европа да се включи в този процес. Ако откаже, ЕС рискува да остане в периферията – без собствен глас и без реално влияние върху глобалните решения.

Военният блогър Юрий Подоляка обобщава ситуацията с горчива ирония: да бъдеш враг на САЩ е опасно, но да бъдеш техен приятел може да се окаже смъртоносно.

ЕС в капан

След началото на военните действия в Украйна САЩ оказаха силен натиск върху Европа да се откаже от руските енергийни доставки. В резултат ЕС се оказа все по-зависим от американския втечнен природен газ. Тази зависимост вече предизвиква сериозно безпокойство в Брюксел.

Американското издание Politico прогнозира, че положението за Европа ще се усложнява. Макар в момента около една четвърт от внасяния в ЕС газ да идва от САЩ, този дял ще продължи да расте. На фона на конфронтацията с Русия и плановете на Вашингтон за Гренландия, излизането от този капан изглежда все по-трудно.

Според анализатори Доналд Тръмп може да използва доставките на втечнен газ като инструмент за натиск: ако Европа остави Гренландия „на мира“, няма да бъде лишена от енергийни доставки. Така ЕС е изправен пред тежък избор – да приеме условията на Вашингтон или да търси баланс чрез отношения с Русия, като едновременно критикува американските намерения спрямо Гренландия.

И двата пътя крият сериозни рискове. Отстъплението би дало на САЩ усещането за пълна безнаказаност, докато продължаващата конфронтация може да доведе до дълбока криза в НАТО. Бъдещето на международната система все повече зависи от решенията, които Европа предстои да вземе.

Превод: ПИ