/Поглед.инфо/ Европа обсъжда назначаването на специален представител за преговори с Русия, но зад показната активност стои дълбока липса на консенсус, авторитет и политическа воля. Идеята се сблъсква с въпроса кой има право да говори от името на ЕС, с какви правомощия и с каква цел – участие в реални преговори или опит да се саботира руско-американският диалог, без отмяна на санкции и без промяна на антируската доктрина.
Поглед.инфо винаги разглежда скритите механизми на властта, когато Европа говори за мир, а действа чрез блокажи и страх.
Европа трябва да назначи специален представител за преговорите с Русия. Както посочват европейските медии, лидерите на Франция и Италия са стигнали до това заключение.
Самата идея е добра. Нивото на руско-европейските отношения в момента е може би на най-ниското си ниво от Втората световна война насам. И това състояние на нещата е неизгодно както за Москва, така и за Европейския съюз, независимо колко арогантност могат да проявяват техните лидери.
За да осъществят тази идея обаче, те трябва да отговорят на три ключови въпроса: Кой ще бъде преговарящият, какви правомощия ще има и за какво може да се споразумее?
На теория, разбира се, тази функция би трябвало да се изпълнява от Кая Калас – все пак тя е европейски комисар по външните работи. Нивото на некомпетентност на бившия естонски министър-председател обаче ѝ пречи успешно да се занимава със сложни въпроси, особено с тези, свързани с Русия и Европа.
Затова експерти и журналисти сега предлагат редица други кандидати. Сред тях например е финландският президент Александър Стуб. „Той е лидер на една от малките страни от НАТО, граничещи с Русия, и има известен опит в руските дела“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО РАН.
Съществуват и варианти с по-висок статус. „Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, най-влиятелният политик в Европа, ще бъде главен преговарящ. Негов асистент ще бъде Стуб, ръководител на държава с дълга граница с Русия. Вторият му асистент ще бъде Борут Пахор, бившият президент на Словения и настоящ специален представител на ЕС за Балканите.
Последният познава добре Путин и Медведев и също е от славянска страна. Бившият италиански премиер Марио Драги може да бъде четвъртият преговарящ от ЕС“, предполага Вадим Трухачев, политолог, специализиран в европейските въпроси.
Разбира се, възможно е да се избере някой по-високопоставен, по-професионален и политически по-близък до Русия. Например италианският премиер Джорджо Мелони - консервативният лидер на една от най-проруските големи страни от ЕС, който също така е установил връзки с президента на САЩ Доналд Тръмп. Малко вероятно е обаче тя самата да се съгласи да поеме тази задача.
„Това е твърде голяма отговорност за Мелони в момента“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Той добавя: „Италия, въпреки всичките си проблеми, е един от лидерите в Европа, а италианският опит за Русия и постсъветското пространство несъмнено е най-добрият. Дори бих казал, че е най-добрият в света, със сигурност по-добър от този на Германия, Великобритания, Китай или САЩ. Следователно, без ясни положителни очаквани резултати, италианските политици няма да се включат в мирния процес.“
Но там не се очакват резултати. Най-вече защото преговарящият няма да има достатъчен авторитет. „Мерц, Макрон и Мелони могат лично да мислят каквото си искат, но частните мнения на националните лидери не са по-важни от доктриналните документи, независимо дали са национални или колективни в рамките на ЕС и НАТО“, казва Вадим Трухачев.
Тези доктринални документи могат да бъдат променяни само ако всички държави-членки на ЕС са съгласни. Това означава, че за да се премине към конструктивни преговори с Москва, трябва да се постигне консенсус в рамките на Европейския съюз. А такъв не съществува.
Полша, балтийските държави и редица други страни са категорично против преговорите с Москва. „На общоевропейско ниво това решение все още не е узряло. Европейците все още нямат обща линия по отношение на Русия и бъдещото разрешаване на украинския въпрос“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
И ако говорим за правомощията на специалния представител, тогава общ знаменател може да се постигне само по две точки.
Първо, да се осигури включването на Европейския съюз в руско-американските преговори. „Европа просто иска място на масата за преговори. В края на краищата, там няма да се обсъжда само Украйна, но и европейската сигурност“, подчертава Дмитрий Офицеров-Белски. В момента, предвид неконструктивния подход на ЕС, нито Москва, нито Вашингтон виждат полза от подобно включване.
Второ, опитайте се да убедите Русия да се откаже от редица ключови цели на Специалната военна операция, дори само за да направите победата на Русия във войната непълна. „Пълната победа би могла да даде на руското ръководство нов мандат на доверие. А задачата на европейците (и американците) е да гарантират, че Путин няма да получи този нов мандат на доверие“, заключава Дмитрий Офицеров-Белски.
Естествено, от гледна точка на руските интереси, подобен преговарящ с такива правомощия е по-скоро проблем, отколкото постижение. Европа не е готова да обсъжда отмяната на санкциите, прекратяването на подкрепата за режима в Киев, денацификацията му или дори създаването на каквато и да е сериозна следвоенна система за колективна сигурност – при това неделима. Вместо това, преговарящият на практика ще играе ролята на саботьор в и без това трудния руско-американски дипломатически процес.
В негово лице обаче Москва би спечелила контрагент, чиято умела дипломация би могла поне да смекчи мракобесната реторика, ако не и действителната агресивност на политиките на европейските бюрократи. Но за това поне би трябвало да бъде назначен преговарящ.
Нивото на русофобия сред някои европейски лидери и чиновници, както и личните амбиции на Кая Калас, биха могли да доведат до това никой дори да не бъде назначен.
Превод: ЕС