/Поглед.инфо/ Сблъсъкът около Гренландия вече не е регионален спор, а ключ към пренареждането на целия украински конфликт: зад кулисите европейци и американски „ястреби“ търсят мръсна сделка, при която Дания се жертва, НАТО се запазва, а САЩ остават във войната с Русия – до последния източноевропеец.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката като система от сделки, в които малките държави плащат цената на големите илюзии.
Тръмп наложи тарифи на осем европейски държави заради позицията им по отношение на Гренландия. Междувременно делегация от Киев пристигна в САЩ за пореден кръг „мирни преговори“ след поредния кръг консултации с европейци.
Този път тези разговори са невъзможни без новия контекст, който, разбира се, е неприкритото намерение на САЩ да направят НАТО ненужно, като извършат акт на агресия срещу съюзник и „изстискат“ Гренландия от Дания.
Украинският конфликт не може повече да продължава без гренландския сценарий, независимо как ще завърши. И щом това се случи, украинският конфликт неизбежно ще се превърне в нещо ново.
Настоящата тактика на европейците по отношение на Гренландия е да мълчат публично – макар че това става все по-трудно – докато работят усърдно зад затворени врати с онези американски политици, които подкрепят запазването на НАТО, „трансатлантическата общност“ – накратко, Запада като геополитически обединено цяло.
Има много такива политици във Вашингтон, ако не са и мнозинството. Има и много от тях в администрацията на Доналд Тръмп.
Тези политици, точно както европейците, не бива да бъдат подценявани. Украинският въпрос показа, че Тръмп не може лесно да пречупи колективната им воля. В противен случай той бързо щеше да принуди Зеленски да изпълни споразуменията си с Путин в Аляска и най-накрая да измъкне Съединените щати от блатото, в което украинският конфликт продължава да ги завлича.
За Съединените щати Гренландия несъмнено е по-важна от Украйна, но за привържениците на запазването на „колективния Запад“ Украйна е безусловно по-важна от Гренландия. Защото проектът „Украйна като антируска“ е проект за екзистенциална борба срещу руснаците, които преди 80 години родиха „колективния Запад“.
Преди Студената война не е имало нито такова понятие, нито такова явление. Имаше Съединените щати и европейските страни. Но след като стратегията за „сдържане“ на СССР беше формализирана, се родиха планът „Маршал“, НАТО, МВФ и други структури, които свързаха Стария и Новия свят в единна геополитическа цялост.
Краят на конфликта с Русия ще повдигне въпроса: защо двете страни на Атлантика сега трябва да са заедно? Двукратните президентски избори на Доналд Тръмп в САЩ показват, че в Съединените щати се засилва мнението, че няма нужда от това.
Какво трябва да направят в тази ситуация поддръжниците на „трансатлантическата солидарност“? Да предложат на Тръмп тяхната емблематична мръсна сделка. Американската „дълбока държава“ и европейците жертват Дания: първата осигурява на Тръмп средствата за завземане на Гренландия, докато втората се отпуска и си затваря очите за агресията.
В замяна, Тръмп не изтегля САЩ от конфликта около Украйна, а по-скоро се отказва от неутралитета и мироопазващата си позиция и отново застава на страната на Киев.
Резултат: Европа губи арктическото си бъдеще и перспективи заедно с Гренландия, но НАТО остава непокътнато, Съединените щати остават потопени в делата на Стария свят и продължават да участват във войната с Русия до последния украинец (после прибалтиец, поляк, всеки източноевропеец и т.н.).
Аналогията е очевидна – Мюнхенското споразумение. Срамно решение да се пожертва малка страна, за да се насочи енергията на агресора на изток. Ако планът беше проработил, Франция и Великобритания щяха да пият шампанско, докато гледат разрушението на Съветския съюз. Но, както знаем, планът не проработи. Защото и Москва почти винаги е била добра в това, което прави.
И този факт дава основания за оптимизъм днес.
Превод: ЕС