/Поглед.инфо/ На 4 февруари (сряда) от 15:00 ч. по инициатива на ПП АБВ ще се проведе дискусия на тема „Европа на две скорости“.

В дискусията ще участват президентът Георги Първанов, изтъкнати представители на лявото политическо пространство, представители на синдикатите и работодателските организации, на Българското дипломатическо дружество, както и народни представители.

В 16:00 ч., след приключване на дискусията, медиите са поканени на пресконференция, на която ще бъде представена обща позиция на левицата по темата „Европа на две скорости“.

Място на провеждане:Централата на ПП АБВ,пл. „Славейков“ № 4, ет. 2

ПОЗИЦИЯ на ПП АБВ по предложението на Германия за „Европа на две скорости“ /Проект/

Германия ще настоява за Европейски съюз "на две скорости", за да се излезе от сегашната инерция при вземането на решенията в 27-членния блок и да се постигне икономическо съживяване. Това според Берлин трябва да стане чрез обособяване на ядро от шесттенай-големи икономики в Съюза (Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия), способни на действие по основни политически въпроси така, че да направят Европа по-силна и по-независима.

Предложението включва програма от 4 точки: ускоряване на капиталовия пазар, засилване на международната роля на еврото, рационализиране на инвестициите в отбраната и осигуряване на доставките на критични суровини. Стратегията призовава за по-тясно сътрудничество между държавите-членки и засилено ангажиране с глобалните партньори. Целта, според Германия, е укрепване на суверенитета, устойчивостта и конкурентоспособността на цяла Европа. Основен аргумент в подкрепа на предложението е, че това би позволило движение напред без да се блокират реформите и би направило ЕС по-гъвкав и управляем.


Партия АБВ категорично се противопоставя на идеята на Германия за ЕС на различни скорости, която между другото се лансира не за първи път. 
- Години наред България изпълняваше стотиците изисквания на Съюза, за да постигне членство в него: бе извършена огромна приватизация (в резултат от което се затвориха хиляди предприятия и се загубиха десетки хиляди работни места), бяха затворени 4-те блока на Козлодуй (в резултат от което цената на тока от 1990 г. до момента е скочила с пъти), здравеопазването ни бе реформирано така, че сега на здравето се гледа като на стока и достъпът до медицинска помощ бе силно ограничен и т.н. И всичко това българските граждани доброволно и самоотвержено изтърпяха, защото искаха и вярваха, че бъдещето на България е в ЕС.

Как ще обясним сега на българите, че те са „втора“ или някаква друга категория държава? Какво ще означават тези различни скорости: че тези, които са на най-бързата скорост, ще приемат правилата и ще ги налагат на тези, които се движели „по-бавничко“? Предложението на Германия практически би разделило Европа на „център“ и „периферия“.Това ще засили неравенството и ще доведе до политическо напрежение, а страните, движещи се на „втора скорост“ ще бъдат маргинализирани. На практика, страните от Източна Европа ще останат в периферията на ЕС. Ще се редуцират възможностите за участие във вземане на решения, като те ще се вземат от „бързата“ Европа, а останалите ще ги следват.

Вероятно ще бъде намален достъпа до фондове и инвестиции. Ще се засили „изтичането на мозъци“.

2. Затова АБВ настоява президентът и служебното правителство да възложат на експерти и професионалисти в спешен порядък да разгледат и обсъдят предложения сценарий, оценявайки съответните плюсове и минуси за България.

3. Формираното на тази основа предложение за национална позиция да бъде обсъдено от политическите сили и да бъде прието от новоизбрания парламент като единна българска позиция.

4. Междувременно да се търсят потенциални съмишленици сред държавите-членки на ЕС, с които да можем да отстояваме националната ни позиция в рамките на обсъжданията в ЕС, които тепърва предстоят.

5. Вярно е, че ЕС трябва да се „ремонтира" и този въпрос отдавна стои на дневен ред. Според нас ЕС трябва:

- сериозно да намали бюрократизацията;

- бавното и тромаво вземане на решенията, което често води до тяхната неадекватност и закъснялост;

- повече концентрация върху общите и важните проблеми, отколкото вторачване в дреболии („често ЕС вижда дървото, но му се губи гората“);

- съобразяване с особеностите на отделните държави (включително климатични) при приемане на европейско законодателство (напр. директивата за работа на открито, според която работниците трябва на всеки час или два да прекарват половин час на сянка – да, в Гърция това е необходимо, но във Финландия далеч не е необходимо).

Именно в това отношение са част от предложенията на новосъздадената т.н. „ос Берлин – Рим“, промотирана активно от канцлера Мерц и министър-председателя Мелони.

Заключение:

Поради чисто политически назначения, през последните 10-15 години България се лиши и спря да използва редица свои кадри, които познават механизмите на работа в ЕС, познават институциите и начина на вземане на решения. И всичко това бе от страх да не би нещо да сбъркаме “пред големите”. Затова възниква и огромният проблем на България с членството й в ЕС:

- Отсъствие на двустранна външна политика, включително с държавите-членки на ЕС. Поради това България няма и не търси съюзници сред държавите-членки, остана в изолация от всички страни, които можеха да бъдат нейни съмишленици в една или друга кауза – тя се подчиняваше сляпо на бюрокрацията в Брюксел и в лицето на управляващите тя не посмя да се изправи да защити нито един национален интерес (като започнем от енергийните проекти, проблемите с превозвачите, „зелената сделка“, налаганите санкции на други държави и т. н.).

- Тогава, когато заемаме позиции, те обик¬но¬вено не отразяват българските интереси, а просто са ни поискани от евроинституциите. И затова не ни е виновен Брюксел, а сме си виновни ние.

ПП АБВ