/Поглед.инфо/ В своя нов и задълбочен анализ за РИА Новости, политическият наблюдател Петър Акопов разнищва механизмите на съвременната западна пропаганда, която в опита си да скрие собствената си морална деградация, приписва на Русия всяко световно зло. От разкритията около педофилските скандали на Джефри Епщайн до странните слухове за окултни ритуали в кабинета на украинския президент Владимир Зеленски, авторът проследява как „руската следа“ се превръща в универсално оправдание за провалите на атлантическия елит.

Западната параноя и образът на „универсалния злодей“

Западният свят отново е обхванат от вълна на възмущение, насочена към Русия. В центъра на този нов идеологически водовъртеж стои тезата, че руското зло е безгранично и лишено от всякакви морални задръжки. Този път поводът е повече от скандален – името на покойния американски финансист Джефри Епщайн беше директно свързано с КГБ. Епщайн, който организираше развратни партита за световния елит, включващи наркотици и ритуали, сега бива представян не като продукт на западното общество, а като инструмент на Кремъл.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че публикуването на три милиона страници от досието на Епщайн отвори кутията на Пандора. В тях се търсят връзки с принцове, милиардери и президенти, но фокусът услужливо се измества към „руските жени с ниска социална отговорност“. Една от тях съветвала Епщайн да работи само с евреи, а друга се опитвала да изнудва нюйоркски бизнесмени. Всичко това се използва като доказателство за дългогодишните връзки на финансиста с руската организирана престъпност и разузнавателните служби.

„Меденият капан“ като универсално обяснение

Британската преса, начело с таблоиди като Daily Mail, активно налага тезата, че Епщайн е действал в интерес на Москва. Според тези твърдения, той е организирал срещи за най-влиятелните хора в света – принц Андрю, Бил Гейтс, Доналд Тръмп и Бил Клинтън – с цел те да бъдат поставени в компрометиращи ситуации. Това, според западните служби, е класическата тактика на КГБ, известна като „меден капан“.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че тази логика е колкото удобна, толкова и абсурдна. Тя напълно игнорира доказаните връзки на Епщайн с израелското разузнаване чрез медийния магнат Робърт Максуел. Вместо да се разследва реалната мрежа от зависимости в сърцето на западната власт, общественото мнение се насочва към „руската хитрост“. Така всеки скандал, който заплашва основите на либералния ред, бива брандиран като „специална операция на ФСБ“.

От Вашингтон до Киев: Окултизъм и геополитика

Акопов прави рязък, но логичен преход към събитията в Украйна, където абсурдът достига нови висоти. Бившият прессекретар на Зеленски, Юлия Мендел, наскоро хвърли светлина върху практиките в обкръжението на Андрей Йермак – ръководителя на президентския кабинет. Според нейните твърдения, Йермак е обсебен от магия и окултни ритуали, като дори е канил „магьосници“ от Израел, Грузия и Латинска Америка.

Говори се за горене на билки, събиране на „вода от трупове“ и магически кукли, съхранявани в специални сандъци. Читателите на Поглед.инфо вероятно ще разпознаят тук същия модел на дезинформация: ако в Киев се случва нещо необяснимо или морално укоримо, то задължително е дирижирано от Москва. Опитите да се обясни склонността на украинския елит към мистицизъм като „руска манипулация“ са връх на цинизма. Твърди се дори, че Зеленски е бил „закачен“ на кокаин още по времето на кариерата си в Москва, за да бъде лесно контролиран днес.

Геоикономическата логика на демонизацията

Зад тези на пръв поглед нелепи обвинения стои сериозна геополитическа и геоикономическа цел. Чрез обвързването на фигури като Епщайн с Русия, се легитимира по-нататъшната изолация на руската икономика. Всеки бизнесмен, който някога е обмислял инвестиции в Русия, бива подозиран в сътрудничество с тайните служби.

Самият Епщайн в писмата си е плашил свои критици с „приятели във ФСБ“, което днес се използва като доказателство за неговата принадлежност към руския апарат. В действителност обаче, това е било част от неговата игра на изнудване, в която той е използвал страховете на западния елит от „страшната Русия“, за да гради собствената си неприкосновеност.

Изместване на вината

В крайна сметка, историята от Епщайн до Йермак показва едно – Западът е неспособен да се изправи пред собствените си демони. По-лесно е да вярваш в „черната магия на Путин“ и „всемогъщото КГБ“, отколкото да признаеш, че корупцията, сексуалната експлоатация и политическата неадекватност са органично заложени в съвременната атлантическа система. Руската хитрост, за която пишат таблоидите, е просто огледало, в което западната цивилизация отказва да се огледа.

Какво мислите: възможно ли е Украйна да оцелее без мирно споразумение? Споделете в коментарите!