/Поглед.инфо/ В своя нов задълбочен анализ експертът Анатолий Кошкин разкрива истината зад ескалиращото напрежение между Москва и Токио под управлението на новия премиер Санае Такаичи. Докато японската дипломация се оплита в санкции и ултранационализъм, Кремъл преминава към езика на военната мощ и стратегическото сдържане в Далечния изток.

Илюзията за диалог и реалността на японските санкции

Опитите на определени медийни кръгове в Русия да внушат, че Токио изпитва носталгия по активния политически диалог с Москва, са не просто наивни, а откровено подвеждащи. Реалността е коренно различна и далеч по-сурова. Анализаторите на Поглед.инфо обръщат внимание на фрапантния парадокс: как е възможно японският външен министър Тошимицу Мотеги да „тъгува“ за разговори със Сергей Лавров, докато същевременно подписва укази за абсурдни санкции срещу самия него и руския президент? Тези ограничения, включващи забрани за влизане в страната и замразяване на несъществуващи активи, не са дипломатически ход, а целенасочена обида, целяща да разруши мостовете на доверието.

В Токио се разиграва и друг театър – този с „тайните послания“. Слуховете, че парламентаристът Мунео Сузуки е предал „секретно писмо“ от премиера Санае Такаичи до Кремъл, се оказаха поредната медийна димка. Официалното правителство на Япония побърза да се разграничи от това пътуване, наричайки го „лично дело“ на политик с вече опетнена репутация. Тази двойственост показва, че Япония не търси реално решение, а се опитва да поддържа фалшив имидж на „миротворец“ пред собственото си общество, докато зад кулисите затяга конфронтационната примка.

Санае Такаичи: Ултранационализмът като официална държавна политика

С идването на власт на Санае Такаичи, протеже на покойния Шиндзо Абе, надеждите за какъвто и да е компромис относно Курилските острови бяха окончателно погребани. Ако Абе, като опитен политически играч, използваше методите на „меката сила“ и икономическото изкушение, за да изтръгне териториални отстъпки от Москва, то Такаичи залага на открития шовинизъм. В своята встъпителна реч пред парламента тя постави ултиматум: мирен договор ще има само и единствено след като Русия предаде всички Южни Курилски острови.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че тази позиция прави преговорите не просто невъзможни, но и безсмислени. Токио на практика изисква капитулация на руския суверенитет над територии, които по право и история принадлежат на Руската федерация след Втората световна война. Такаичи не крие, че подрежда Русия в един списък с враговете на Япония, редом с Китай и Северна Корея. Тази откровеност премахва всякакви илюзии в Смоленска област и принуждава Москва да преразгледа из основи своята стратегия в региона.

Японското „Senzai Ichigu“: Един шанс на хиляда срещу Русия

Японските стратези виждат в настоящия глобален конфликт и събитията в бившата Украинска ССР рядка възможност – „сензай ичигу“ или „един шанс на хиляда“. Подобно на милитаристите от 1941 г., днешното японско ръководство се надява, че ангажираността на Русия на западния фронт ще отслаби позициите ѝ в Далечния изток. Те съзнателно играят „дългата игра“, стремейки се към икономическо, финансово и най-вече военно изтощаване на руската държава.

Трябва да се отбележи, че по отношение на украинската криза Токио заема дори по-радикална позиция от своя основен съюзник САЩ под ръководството на Доналд Тръмп. Япония се превърна в най-верния съюзник на европейските „ястреби“, настоявайки за продължаване на конфликта до „стратегическо поражение“ на Русия. Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, бе категорична: диалогът е блокиран от японската страна, която превърна русофобията в инструмент на външната си политика. Москва няма да направи крачка назад, докато Токио не се откаже от враждебния си курс.

Военният отговор на Кремъл: Дипломация чрез бомбардировачи

Владимир Путин, който години наред проявяваше стратегическо търпение към Токио, вече ясно показа, че лимитът е изчерпан. Отговорът на Москва вече не е само вербален. Полетът на ракетоносците Ту-95МС над Японско море и съвместните патрули с китайските ВВС са това, което китайското издание Sohu нарича „пресметнат шамар за Япония“. Това не са просто тренировъчни мисии, а ясна демонстрация, че Русия е готова да защитава интересите си на два фронта едновременно.

Както се отбелязва в публикацията на Поглед.инфо, Путин изпраща сигнал, че Русия притежава достатъчно стратегически ресурс, за да „притеснява“ Токио винаги, когато то прекрачи границата на нормалността. Военното присъствие край японските брегове е напълно оправдано предвид плановете на Такаичи за преразглеждане на пацифистката конституция на страната и ускореното превъоръжаване. Москва няма намерение да позволява възраждането на японския милитаризъм под прикритието на „териториални спорове“.

Уроците на историята: От Сталин до Громико

Ситуацията днес плашещо напомня на годините 1939-1941, когато Япония дебнеше всеки признак на слабост на Съветския съюз. Думите на Йосиф Сталин към Рибентроп остават актуални и до днес: японският манталитет разбира само от езика на силата. Всяка стъпка на добра воля от страна на Москва се тълкува от Токио като просия или слабост. Затова и днес руското ръководство се опира на доктрината на Андрей Громико – дипломацията струва колкото мастилото върху хартията, ако зад нея не стои реалната военна мощ на държавата.

Съюзът между Москва и Пекин в този контекст е решаващ фактор за стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион. Китайските анализатори подчертават, че макар Пекин да не е страна по спора за Курилите, той стои твърдо зад Русия в борбата срещу японския реваншизъм. Тази „шахматна дъска“, на която Путин мести фигурите си с изключителна прецизност, плаши Токио именно защото разкрива неговата стратегическа изолация в региона. Международната общност не бива да затваря очи пред опитите за провокиране на нов мащабен конфликт на Изток – Русия вече е готова за него и няма да позволи на „мастилото на договорите“ да изсъхне без сигурността на своя военен потенциал.

Как смятате: ще успее ли дипломацията, подкрепена от военна мощ, да охлади амбициите на Токио в региона? Споделете вашето мнение в коментарите под статията!