/Поглед.инфо/ Предложението на ГЕРБ-СДС президентът Илияна Йотова да посочи депутат от Народното събрание, който впоследствие да бъде избран за председател на парламента и подкрепен като служебен министър-председател, поставя важен въпрос – не толкова политически, колкото конституционен. В момент на поредна институционална нестабилност залогът не е удобството на политическите сили, а спазването на принципите, върху които е изградена българската държавност.
Позицията на Илияна Йотова, изразена по време на консултациите с ГЕРБ-СДС, беше ясна, умерена и юридически издържана: изборът на председател на Народното събрание е изцяло в ръцете на депутатите и не може да бъде нито желание, нито препоръка на президента, още по-малко – избор на конкретна личност. Това не е формално тълкуване на Конституцията, а съзнателно уважение към разделението на властите – фундаментален принцип на всяка демократична система.
Предложението на ГЕРБ, макар и представено като опит за разширяване на избора и излизане от политическата безизходица, на практика въвлича президентската институция в процес, който Конституцията изрично е предоставила на законодателната власт. Ако държавният глава започне да „посочва“ депутати, които парламентът да избира за свои председатели с цел последващо назначаване за служебен премиер, това би означавало пряка намеса в независимостта на Народното събрание и създаване на опасен прецедент.
Именно затова аргументът на Йотова, че властите трябва да работят в координация, но и с ясно очертани граници и взаимни механизми на контрол, е ключов. Президентът не е политически брокер между парламентарните групи, а конституционен арбитър, чиято основна задача в подобни моменти е да гарантира честността на процесите и стабилността на институционалната рамка.
Допълнително, последните промени в Конституцията, колкото и нескопосани да са те, ясно дефинират кръга от лица, от които може да бъде избран служебен министър-председател – т.нар. „домова книга“.
Проблемно е, че „домовата книга“ не гарантира ефективност на системата в кризисни ситуации. Отказът на част от предвидените лица да заемат поста ясно показа, че конституционна норма, която може да се окаже неприложима на практика, подкопава правната сигурност. Конституцията следва да осигурява функционирането на държавата дори при политическа нестабилност, а не да създава нови рискове от институционален блокаж.
В този смисъл проблемът не е в поведението на президента, а в самия дизайн на реформата. „Домовата книга“ не засили държавността, а я натовари с допълнителни ограничения, които неизбежно тласкат институциите към импровизации и напрежение. Именно затова стриктното и предпазливо тълкуване, което Илияна Йотова демонстрира, е не просто политически коректно, а юридически необходимо за запазване на баланса между властите и смисъла на служебното управление.
В този ред на мисли, президентската позиция не е отказ от диалог, а отказ от подмяна на отговорностите. Йотоваизслуша предложението като политически сигнал, но ясно очерта границата, отвъд която президентската институция не може и не бива да преминава. Това е поведение на държавник, а не на участник в тактическа партийна игра.
В крайна сметка, в условията на поредица от предсрочни избори и изчерпано обществено доверие, най-голямата отговорност на президента е не да търси „удобни решения“, а да пази Конституцията от ерозия чрез привидно прагматични компромиси. Именно затова позицията на Илияна Йотова заслужава защита: защото тя брани не конкретен политически интерес, а самата идея за институционален ред и държавност.
В този контекст следва ясно да се подчертае още един съществен елемент от позицията на президента – приоритетът на изборния процес. Илияна Йотова последователно постави като водеща цел провеждането на честни, прозрачни и добре организирани избори в първата възможна дата, без изкуствено протакане и без процедурни маневри. Това не е просто политическо послание, а конституционно задължение, което стои в основата на служебното управление като временно и технократско.
В този смисъл отказът ѝ да превърне консултациите във формални или тактически разговори е показателен. Президентът ясно заявява, че те са част от конституционната процедура и трябва да бъдат съдържателни – насочени към най-неотложните въпроси пред държавата в следващите месеци. Така се защитава логиката, че служебният кабинет не е инструмент за политически баланс, а механизъм за гарантиране на нормалното функциониране на държавата до избора на редовно правителство.
Особено важно е и тълкуването на последните конституционни промени, според които Народното събрание е постоянно действащ орган. Както отбелязва Йотова, това означава, че политическата отговорност не се прекъсва, а напротив – става споделена между законодателната и изпълнителната власт. Именно затова опитите отговорността да бъде изместена към президентската институция чрез разширително тълкуване на нейните правомощия са институционално некоректни.
Фактът, че половината от лицата, включени в „домовата книга“, отказаха да поемат поста на служебен министър-председател поради политически или правни ограничения, само подчертава сложността на ситуацията. Въпреки това президентът ясно заяви, че ще изпълни конституционните си задължения и ще възложи мандат на един от съгласилите се кандидати, като решението ѝ ще бъде водено единствено от интересите на държавата и гражданите.
Така в цялостното си поведение Илияна Йотова демонстрира разбиране за трудния момент, в който се намира страната, но и твърдост в отстояването на институционалните граници. Това е подход, който не обещава бързи политически решения, но гарантира нещо далеч по-важно – предвидимост, правна сигурност и уважение към Конституцията като основа на демократичния ред.