/Поглед.инфо/ Международният фестивал на маскарадните игри “Сурва” в Перник e най-авторитетната в България и Европа изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща сурвакари, кукери, бабугери, джамалари и много други. Тази година фестивалът е под патронажа на ЮНЕСКО и отбелязва 60 години от първото си издание.
През тези януарски дни, докато студът режеше до кости, една друга България се пробуди под тежестта на кожите и звъна на чановете. XXXII-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2026 в Перник не беше просто събитие, а тържество на духа, което нито вятърът, нито ледът успяха да смразят. Над 13 000 участници превърнаха площада в пулсиращо море от маски и ликове, доказвайки, че традицията е по-силна от всяко изпитание.
Магията на приемствеността оживя най-силно по време на младежкото маскарадно дефиле „Сурвакариада“. Участвали са над 1 500 ученици. Сред тях, за първа година участваха младите пазители на фолклора – сурвакарската група на СУ „Васил Левски“ – град Брезник. Вдъхновени от своя учител по музика – г-н Румен Александров, те бяха подкрепени от г-жа Ваня Любомирова и г-жа Евелина Петрова-Антова, представяйки впечатляваща възстановка на старинния обичай „заораване“ и маскарадна „сватба“, характерни за граовския край. Децата от Брезник (и не само) – редом с десетки ученически групи от училищата в Перник – доказаха, че автентичността няма възраст. Всички тези деца, които излязоха на Сурва, бяха живото доказателство, че пътят към корена започва от най-ранна възраст. Поразително бе да видиш сред маскираните групи дори деца на годинка, водени от своите родители – така малките се учат да носят звъна в сърцето си още преди да са проходили уверено.
Истинският мащаб на Сурва обаче се усети в дефилетата на големите групи, където Брезнишко показа своята непоколебима сила. Когато дойде време за отличията, престижната „Златна маска“заслужено отиде при сурвакарите от село Банище (община Брезник) – майстори, които за втори път в историята си покоряват върха със своята неподправена автентичност. Земята буквално трепереше под стъпките на групите от Сопица, Кошарево, Ярджиловци, Расник, Гигинци и още десетки села, всяко със своя уникален лик, изработен от пера, кожи и дърво.
Фестивалът събра енергията на поколенията – от тези невръстни наследници до достойни ветерани на над 80 години, които все още носят тежките носии с достойнство. Международният дух бе защитен от над 30 чуждестранни групи от страни като Италия, Франция, Индонезия, Ирландия, Сърбия и Португалия.
Вдъхновяващо бе и присъствието на сурвакарската група от село Садовик. Като една от най-многобройните и автентични формации, Садовик буквално превзе площада с внушителните си ликове, изработени от пера и кожи, достигащи до няколко метра височина. Техните „звънци“ създават специфичен тътен, който се чува от километри – ритъм, предаващ се от баща на син в продължение на векове.
Нооооо, не по-малко наелектризиращо бе присъствието на кукерите от Банско. Традицията на Разложката котловина оживя чрез техните уникални и изключително скъпи костюми, изработени от цели кожи на дългокосмести пръчове, чиято козина достига внушителните 60-70 сантиметра. Банските кукери, известни със своята стриктна йерархия и тежки маски, превърнаха дефилето в истинско изпитание на силата, доказвайки, че под тежестта на кожите пулсира едно несломимо достойнство. Техният танц, съчетан с характерния звън на огромните тюмбелеци, бе едно от най-арт преживяванията на тазгодишната Сурва, сливайки мистиката на Пирин с енергията на Граово.
Когато последният огън изгасне и маските бъдат прибрани, в сърцата ни ще продължи да пулсира онази невидима нишка, свързваща вдъхновението на учителите, пламъка в очите на децата и достойнството на ветераните. Защото докато малките стъпки на най-младите пазители следват тежкия ритъм на предците, България няма да бъде просто име на картата, а жива магия. Всеки, докоснал се до този огън, вече брои дните до Сурва 2027, когато звънът отново ще ни припомни кои сме.
