/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ авторът Сергей Латишев разглежда критичната ситуация в Куба, която е изправена пред пълно икономическо и социално рухване заради безпрецедентната морска блокада, наложена от администрацията на Доналд Тръмп. Използвайки геополитическия вакуум, Вашингтон цели да завърши делото на 12 американски президенти, като ликвидира последното огнище на неподчинение в Западното полукълбо.

Хроника на едно предизвестено задушаване

Куба се намира само на крачки от своя „момент на истината“. Според последните данни, страната разполага с гориво за едва няколко седмици, след което енергийната ѝ система ще спре напълно. Ситуацията вече е преминала точката на критичност: общественият транспорт в Хавана и големите градове е практически парализиран, луксозните хотели, които доскоро бяха основен източник на валута, затварят врати, а въздушните съобщения са под реална заплаха от прекъсване. Улиците на кубинските градове, някога оживени и шумни, днес са пусти и мрачни, а промишлеността и селското стопанство са в състояние на пълна стагнация.

Този апокалиптичен сценарий не е случаен, а е плод на съзнателно наложена строга морска блокада от страна на Съединените щати. Вашингтон, който десетилетия наред се опитваше неуспешно да смени комунистическия режим чрез военни диверсии или частични санкции, сега реши да заложи на стратегията на абсолютното икономическо задушаване. Във военно отношение Островът на свободата остава подготвен, но е невъзможно да се воюва срещу географията и пълната липса на ресурси. За една малка и бедна държава, колкото и горда да е тя, физическото оцеляване без енергийни източници е невъзможно.

Инструментите на Тръмп и пречупването на Мексико

На 29 януари президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, която промени правилата на играта в Карибите. Документът предвижда налагането на тежки мита върху стоки от всяка страна, която дръзне да доставя петрол на Куба. Първата жертва на този икономически натиск стана Мексико – традиционният и основен снабдител на острова. Сплашено от американските планове за военна операция срещу наркокартелите на негова територия, мексиканското правителство се преклони пред заплахата. Днес Мексико Сити изпраща на Хавана единствено хранителна помощ, спирайки танкерите с „черно злато“.

След политическите трусове във Венецуела, които практически елиминираха Каракас като енергиен донор на Хавана, Куба остана в пълна изолация. Вашингтон официално обяви извънредно положение, оправдавайки действията си с „кубинска заплаха“. В действителност Белият дом се опасява от масово изселване на милиони отчаяни кубинци към Флорида, но същевременно използва ситуацията, за да заобиколи Конгреса и да действа еднолично и решително. Кубинският външен министър Бруно Родригес Пария определи тези действия като „пълна блокада“, която нарушава всички международни норми, но в свят, където силата диктува правото, тези протести остават без отзвук.

Геополитическият вакуум: Русия и Китай са далеч

Основната причина за този внезапен и брутален натиск е изключително благоприятната за САЩ международна обстановка. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че администрацията на Тръмп възражда доктрината „Монро“, обявявайки Западното полукълбо за зона на изключителен американски интерес. Тръмп вижда в текущия момент исторически шанс да затвори „кубинския въпрос“ веднъж завинаги.

Логиката му е проста и цинична: Русия в момента е изцяло погълната от конфликта в Украйна, който продължава вече четвърта година. Москва е подложена на изтощителни санкции и сама е принудена да се бори с опитите за морска блокада в Черно и Балтийско море. На този етап Русия трябва да концентрира всичките си ресурси, за да доведе украинската кампания до достоен край, като същевременно търси начини за договаряне със САЩ – същите тези САЩ, които душат Куба.

Китай, от друга страна, е фокусиран върху Тайван и евентуалния сблъсък с Япония в Тихия океан. Държавите в Латинска Америка са сплашени от непредсказуемостта на Тръмп. Когато кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че страната няма външни съюзници, той призна суровата реалност. В свят, превърнат в „джунгла“, международното право е мъртво, ако зад него не стои реална военна мощ. Изпращането на руски или китайски флот в Карибите без въздушна подкрепа и логистична база би било чиста авантюра, на която Пекин и Москва едва ли ще се решат.

Москва и Хавана: Солидарност или дипломатическо безсилие?

Кремъл официално осъди действията на САЩ. Дмитрий Песков заяви, че не е правилно една държава да души друга, особено когато това води до хуманитарна катастрофа и липса на лекарства. Но в думите му се долавя и известна доза горчивина и признание за безсилие: „Куба, за съжаление, е далеч от нас. Не е лесно да се стигне до нея“. Въпреки обещанията за „обсъждане на помощ“, времето на Хавана изтича в дни, а не в месеци.

На дипломатическия фронт Сергей Лавров и посланик Виктор Коронели потвърдиха солидарността на Русия с кубинския народ. Но въпросът, който виси със страшна сила, е: готова ли е Москва на глобална ескалация, дори ядрена, заради блокадата на Куба? През 1962 г. по време на Карибската криза светът беше на ръба, но тогава СССР беше в апогея на своята мощ. Днес ситуацията е коренно различна и Вашингтон отлично знае това. Тръмп е убеден, че Куба е „страна на ръба на колапса“ и няма намерение да изпуска плячката.

Сделката или смъртта: Планът на Тръмп за смяна на режима

Вашингтон е вдигнал летвата максимално високо, за да принуди Хавана да приеме „сделка“, която де факто означава смяна на режима. Тръмп бърза да постигне този успех преди междинните избори в САЩ, за да спечели гласовете на антикомунистическата кубинска диаспора. Вече текат закулисни преговори, като американският президент открито заявява: „Мисля, че ще сключим сделка с Куба“.

Отчаянието в Хавана личи от официалните изявления на кубинското външно министерство от началото на февруари. Куба обяви готовност за сътрудничество със САЩ в областта на сигурността и подчерта, че на нейна територия няма чуждестранни военни бази. Това е ясен сигнал към Вашингтон, че островът е готов на отстъпки, за да оцелее физически. Това е и индиректен отговор към онези в Москва, които предлагат по-активно военно присъствие в региона – Хавана изглежда се страхува, че присъствието на руски флот само би ускорило нейното унищожение.

Възможен ли е колективен отговор?

Единственият начин Куба да не се превърне в „Ленинград под обсада“, който в крайна сметка капитулира, е създаването на коалиция от държави – Русия, Китай, Бразилия и Мексико – които да пробият блокадата не само с думи, но и с дела. Мексико вече направи малка крачка, изпращайки два военни кораба с 800 тона храна. Президентът Клаудия Шейнбаум обеща помощ, но големият въпрос остава петролът. Без енергия Куба не може да функционира.

Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, прецедентът, който Тръмп създава, е опасен за всички големи държави. Той налага модела на „липса на враждебна среда“ чрез тотално икономическо изтребление. Ако светът види, че Куба е готова да се съпротивлява докрай, помощта може и да дойде. Но реалността е жестока: малка държава не може да съществува в перманентна вражда с гигант на прага си, особено когато нейните съюзници са географски и политически възпрепятствани.

Трагедията на Куба днес често се възприема в Русия повърхностно – през призмата на провалените ваканции и полетите на туристите. Но ако Хавана падне и на нейно място се появи марионетен проамерикански режим, това ще бъде геополитическо поражение, което ще се помни десетилетия и ще промени баланса на силите в целия свят.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.