/Поглед.инфо/ От СДС с лозунга „С малко, но завинаги“ до ПП-ДБ и TikTok протести – това е една еволюция на про-западната, либерална десница в България, която минава през различни инструменти за мобилизация и влияние.

В последните години терминът „Blob“ (или „Дълбоката държава“ в американски контекст) се използва все по-често, за да опише мрежа от неизбрани институции и организации, която влияе върху политиките отвъд резултатите от изборите. Бившият британски премиер Лиз Тръс и анализаторът Майк Бенц (в интервю от февруари 2026 г.) описват тази мрежа като трансатлантическа система, включваща бюрокрация, „въртящи се врати“ между държава и частен сектор, неправителствени организации (НПО), think tanks, грантови фондове и механизми за контрол върху публичния разказ (narrative control).

В България този модел не е нов – той се проявява още през 90-те години и продължава да се обсъжда в контекста на протестите, финансирането на гражданското общество и влиянието на външни донори.

Глобалният шаблон на „цветните революции“

Глобалният шаблон на „цветните революции“, който се повтаря от началото на 2000-те години, представлява добре отработен механизъм за смяна на режими чрез ненасилствена съпротива и външна подкрепа. Процесът започва с дългосрочна подготовка (обикновено 3–5 години), през която грантове от организации като NEDНационален фонд за демокрация), USAID(Американската агенция за международно развитие) и Open Society FoundationsФондация „Отворено общество“ на Сорос/ финансират НПО в сфери като демокрация, човешки права, медийна грамотност и младежки активизъм..

Следва обучение в ненасилствена съпротива, което подготвя активисти за организиране на протести. Тригерът обикновено са спорни избори, при които финансирани exit polls и паралелно преброяване „доказват“ фалшификации. Това се усилва медийно чрез социални мрежи, символика и координирани кампании, което води до масови протести, натиск върху властта и в крайна сметка – оставка или смяна на режима.

Тези организации не „създават“ протести от нищото – използват съществуващо недоволство, но го професионализират, финансират, обучават и го засилват чрез медийна пропаганда

Класически примери включват Сърбия 2000 г. (Otpor!, над 30 млн. долара от NED и USAID), Грузия 2003 г. („Революция на розите“ с подкрепа от USAID и Open Society/Фондация „Отворено общество“ на Сорос), Украйна 2004 г. (Оранжева революция с милиарди от 1991 до 2014 г.), както и по-късни случаи в Киргизстан, Венецуела, Хонконг и Грузия през 2023–2024 г.

България 1990–1997 г.: ранният прототип

През 1991 г. СДС печели парламентарните избори с минимално предимство и Александър Йорданов формулира лозунга „С малко, но завинаги“. Това отразява надеждата, че първата голяма победа на антикомунистическата десница след 1989 г. ще сложи край на посткомунистическото влияние и ще започне необратима демократизация и пазарна икономика. Победата на СДС се опираше на организирани улични протести, традиционни медии и структурирана партийна организация, а успехът му беше подкрепен от ранната мрежа на Фондация „Отворено общество“ на Сорос и американски фондове – прототип на „Blob“ модела. Паметен от онова време ще остане цитата на Надежда Михайлова, сега Нейски: „Нахранете журналистите“, по времето на СДС. Към този момент, Фондация „Отворено общество“ се ползва със специални привилегии от българското правителство, като по силата на Постановление на Министерски съвет 76/1990 година й се предоставят пари от държавния бюджет.

Въпреки оптимизма, лозунга „С малко, но завинаги“ се оказа илюзия. Кабинетът на Филип Димитров пада след 11 месеца, СДС се разцепва, БСП се връща на власт през 1994 г.. Министър-председателят на България Жан Виденов, през 1995 година, заявява от парламентарната трибуна: „Няма да се дават пари от бюджета на Сорос и фондациите му ще работят по законите на страната!“. Привилегиите са отменени и от 1995 г. насетне „Отворено общество“ работи като всяка друга НПО – без държавни пари и без специални облекчения. Той е единственият български премиер, който отказва лична среща със Джордж Сорос и прекратява финансирането на фондацията от държавния бюджет.

Много анализатори смятат, че това е и причината за изкуствено създадената криза през 1996 -1997 година. По познатия модел - нагнетяване на общественото мнение чрез медийна пропаганда, платени репортажи и вълна от мощни платени митинги.

Смяна на кабинета“ Виденов“, с либералния на „Костов“. Поредната „синя цветна революция“.

През 1997 г. бюджетът на фондация „Отворено общество“ достига около 15 милиона долара – огромна сума за тогавашна България, тя финансира над 1000 проекта, включително независими медии, студентски организации, НПО за човешки права, програми за „демократично образование“ и администриране на европейската програма PHARE-Democracy. Допълнително, през периода 1997–1999 г. предоставя хуманитарна помощ за около 11 милиона долара (кухни за бедни, стипендии, медикаменти). Мрежата на „Отворено общество“ активно усилва антиправителствената кампания чрез подкрепата си за независими медии и граждански структури – механизъм, който по-късно се повтаря в Сърбия (2000 г.) и Грузия (2003 г.) като част от шаблона на „цветните революции“

Фондация „Отворено общество – София“ (към днешна дата – Институт „Отворено общество – София), е регистриран/а като независима българска неправителствена организация (НПО) в обществена полза, която работи от 1990 г. насам в нашата страна. Кой стои зад това НПО?

Организацията е учредена с дарение от Джордж Сорос през 1990 г., веднага след политическите промени в България. Тя е част от глобалната мрежа Open Society Foundations (OSF), основана и финансирана предимно от Джордж Сорос (който е дал над 32 млрд. долара за цялата мрежа от 1984 г. насам). Сегашният председател на OSF е синът му Александър Сорос, пряко свързан с Демократическата партия в САЩ и фонда USAID.

Институтът в София функционира като самостоятелна българска фондация, но основното и продължаващо финансиране идва от фонд „Отворено общество“ на Джордж Сорос / Open Society Foundations. В ранните години (1990–1995) получава и подкрепа от българската държава (освобождаване от данъци, помещения в НДК, първоначални средства).

Днес работи и с други източници: управлява фондове по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП/НОРВЕГИЯ – Фонд „Активни граждани“, „Партньорство“, „Код успех“ и др.), ЕС програми, проекти за медийна грамотност, публични политики, права на ромите, антикорупция и др.

Институт „Отворено общество – София е класически пример за NGO (НПО) / think tank, което: получава грантове, участва в определяне на дневния политически ред/ narrative control (публични политики, медийна грамотност, доклади за демокрация, човешки права) и има revolving door (бивши/сегашни експерти преминават в политика, държавни органи, или други НПО).

Идеологическата нишка между НПО-то и либералната политика, е на лице и към днешна дата, зад фасадата на лозинги като антикорупция, съдебна реформа, проевропейска ориентация. В България тя премина от СДС през ДСБ, „Да, България“ и Демократична България до коалицията „Продължаваме промяната“ (ПП) - Демократична България (ДБ). Коалиция ПП-ДБ представляват съвременната еманация на либералната идеология в българския контекст – особено в смисъла на либерализъма, по подобие на модела „Blob“.

Либерализмът към днешна дата загуби смисъла си и се превърна в нарицателно, не защото идеите му са погрешни, а защото стана елитарен и престана да се адаптира, стана догматичен и загуби връзка с ежедневните проблеми на хората – сигурност, идентичност, икономическа стабилност, превръщайки се в синоним на „елитарен провал“ в очите на обществото, включително и в България.

Съвременният български контекст (2020–2026 г.)

Към най-актуалните налични данни към края на 2025 г., в България са регистрирани около 26 000 – 26 651 юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), които са основната форма на НПО (неправителствени организации, включително сдружения и фондации). Това число се поддържа от Агенцията по вписванията (Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ). Водещи сфери са образование (39%), социални услуги и здраве (27%) и околната среда (~5–10%).

Връзката между НПО-тата в България и американските грантове е пряка и значителна, особено чрез NED и Фондация „Америка за България“ (America for Bulgaria Foundation – ABF), която е създадена през 2009 г. като наследник на Българо-американския предприемачески фонд (BAEF) от USAID и SEED Act от 1989 г. ABF е раздала над 300 млн. долара в повече от 1400 проекта към над 500 партньори (към 2026 г.), като голяма част от тях отиват към неправителствени организации в сфери като гражданско общество, образование, антикорупция, медии, социални услуги и демократични институции.

Най-големите НПО и формации, финансирани от „Америка за България“ и USAID в България (към февруари 2026 г.)

Най-големите грантове (публично обявени през 2025 г., с действие до 2028 г.):

  • Тръст за социална алтернатива (Тръст за социална алтернатива – TSA) → 23 милиона лева (4,6 млн. лв. годишно). Най-големият единичен грант. Фокус: ромска интеграция, социални услуги, образование.

  • Фондация „Заедно в час“ (Teach For Bulgaria) → 12 милиона лева. Фокус: реформа в образованието, учители в неравностойни училища.

Други значителни получатели (по-малки грантове, но системни и видими):

  • Антикорупционен фонд

  • АЕЖ – Асоциация на европейските журналисти – България

  • Медийни организации: Икономедия (Капитал, Дневник), Медиапул, Про веритас („За истината“), Gospodari.com, Offnews, Club Z

  • Други: Time Heroes, RE:TURN, Muzeiko, различни проекти в култура, земеделие и гражданско общество.

USAID в България няма големи, мащабни програми като преди 2007–2009 г. (когато България беше класифицирана като развиваща се страна и получаваше директна помощ). След присъединяването към ЕС, директната мисия на USAID беше закрита, и финансирането премина към по-малки, целеви грантове, управлявани главно през Посолството на САЩ в София

След като дейността му беше ограничена от американския президент Тръмп, днес предоставя само малки грантове (чрез Public Diplomacy Section на Посолството на САЩ – до 25 хил. долара на проект за FY 2025–2026 г., фокусирани върху медийна грамотност, борба с дезинформация и гражданско участие), ABF остава основният канал за американско финансиране към българските НПО, като поддържа екосистема от организации, които влияят върху публични политики и гражданското общество, без директно да финансира партии. Това създава мрежа от „revolving door“ връзки между НПО, медии и политика, често критикувана като форма на мека сила или външно влияние.

Националният фонд за демокрация (NED – National Endowment for Democracy) е американска частна, нестопанска организация, създадена през 1983 г. по инициатива на президента Роналд Рейгън и с одобрението на Конгреса на САЩ. Основната ѝ цел е да подпомага развитието и укрепването на демократични институции по света чрез грантове към неправителствени организации, медии, профсъюзи, политически движения и гражданско общество в над 90 държави. Финансирането идва предимно от федералния бюджет на САЩ, а средствата се разпределят чрез четири основни партньорски института: International Republican Institute (IRI), National Democratic Institute (NDI), Solidarity Center и Center for International Private Enterprise. Фондацията стана особено известна с активната си роля в Украйна.

В България NED започва дейност още от началото на 90-те години, като предоставя значителни средства (над 1,5 млн. долара) за демократични инициативи около изборите през 1990–1991 г., включително подкрепа за Съюза на демократичните сили (СДС). Днес фондацията продължава да финансира проекти в Централна и Източна Европа, включително България, с фокус върху независима журналистика, антикорупционни мерки, укрепване на гражданското общество и противодействие на авторитарни влияния (напр. в Западните Балкани чрез партньори като Центъра за изследване на демокрацията). Това включва грантове за медийни проекти, борба с дезинформация и подкрепа за демократични реформи.

В контекста на трансатлантическата мрежа, известна като „Blob“, и модела на „цветни революции“, NED се разглежда като ключов инструмент на американската мека сила – тя финансира НПО и медии, които стимулират демократични движения, но често е обвинявана в намеса във вътрешните работи на държавите (подобно на USAID). В България днес връзките ѝ са по-ограничени и по-малко директни в сравнение с 90-те години, но остават част от по-голямата екосистема заедно с Фондация „Америка за България“ и Институт „Отворено общество – София“.

Между 500–1 400 неправитествени организации в областта на околната среда / екология / и природозащита са регистрирани в България

Много от видимите и влиятелни екологични НПО в България са тясно свързани с либерални / проевропейски политики (антикорупция, зелена трансформация, права на човека, интеграция в ЕС и НАТО), често чрез коалицията „За да остане природа в България“ – независима, непартийна платформа от над 30 неправителствени организации и граждански групи, която се счита за водеща в сектора на природозащитата и служи като основа за създаването на партията „Зелено движение“. От своя страна „Зелено движение“ беше част от коалицията ПП-ДБ и имаше свои представители в правителството (Борислав Сандов като министър на околната среда и водите, Тома Белев като зам.-министър).Ключови фигури като Борислав Сандов, Тома Белев, Андрей/Петко Ковачев, Петко Цветков и Веселина Кавръкова участват директно или косвено в 10–20 организации (директно – вероятно под 5–10 като ръководители или учредители). Примери за свързани НПО включват:

  • Българска фондация „Биоразнообразие“ (Петко Цветков, бивш съпредседател на „Зелено движение“).

  • Асоциация на парковете в България (АПБ), свързана с Тома Белев

  • Зелени Балкани, свързана с Тома Белев

  • WWF – България (Веселина Кавръкова – съпруга на Тома Белев).

  • Грийнпийс – България (Христо Панчев – бивш съветник на Сандов).

  • Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Българско дружество за защита на природата и други от коалицията.

Тези НПО често получават финансиране от Фонд „Активни граждани“ (управляван от Институт „Отворено общество – София“), ЕС програми (ОП „Околна среда“), Норвегия/ЕИП и частично от „Америка за България“. Често в публичното пространство често се говори за пряк конфликти на интереси при разпределяне на грантове. Тези връзки се виждат като част от по-широка мрежа на либерални политики и граждански активизъм в България.

В българския контекст „Blob“ е дългосрочна мека сила: финансирани НПО и медии усилват либерални/про-западни наративи (антикорупция, екология, права), създават revolving door (НПО → политика, напр. Зелено движение в ПП-ДБ) и контролират публичния дебат и политиките в областта на околната среда, без да се нуждаят от избори за влияние.

Как партия „Продължаваме промяната“ (ПП) се вписва в модела „Blob“ и как използва TikTok за протести

В контекста на цялата ни дискусия за „Blob“ (трансатлантическата мрежа от НПО, грантове, revolving door и narrative control), ПП (и по-рано ПП-ДБ) е политическото лице на този модел в България – не директно „създадена“ от Сорос или USAID, а еманация на либералната, проевропейска, антикорупционна идеология, която се подхранва от същата екосистема.

Къде точно се вписва ПП в „Blob

  • “Revolving door“: Много кадри и активисти идват от НПО сектора (образование, антикорупция, екология), финансиран от „Америка за България“, Open Society, Фонд „Активни граждани“ и др. Пример: „Зелено движение“ (Сандов, Белев) в коалицията – директна връзка с екологичните НПО.

  • Наратив и финансиране: ПП прокарва същите теми, които се подкрепят от грантовете – борба с корупцията, съдебна реформа, зелена трансформация, „европейски ценности“. Не получават директни пари от Сорос/USAID (забранено за партии), но се ползват от медийна и гражданска подкрепа, създадена от тези фондове.

  • Либерална идеология: Както казахме – социален либерализъм + про-ЕС/НАТО. В модела на Truss/Benz това е класически „Blob“ инструмент: партия, която изглежда „нова и свежа“, но всъщност поддържа същата трансатлантическа линия.

TikTok като съвременен инструмент за „narrative control“ и мобилизация - ПП (заедно с ПП-ДБ) е една от най-активните партии в TikTok в България.

Лидерите на партията публикуват ежедневни кратки видеа с речи от протести и призиви. Организирането на протести става чрез вирусни клипове (15–60 секунди) с емоционални послания като „Корупцията убива България“, „Свобода или мафия“ или „Младите сме бъдещето“, които алгоритъмът на платформата разпространява предимно сред Gen Z (16–25 г.), аудитория, която рядко следи традиционни медии. Това води до бърза, „спонтанна“ мобилизация – стотици или хиляди млади се събират за часове.

Въпреки това, протестите често са типичен „flash-mob“ стил на Blob-а в 2020-те години: един ден – огромна енергия, живи предавания, хаштагове #протест #промяна и хиляди на площада, а на следващия – почти нищо. Липсват палатки, постоянни щабове, ясни искания с график или дългосрочна структура, защото TikTok генерира моментна емоция и масовост, но не създава лоялни партийни организации и дисциплина.

Примери от последните години включват силно подсилените от TikTok видеа на ПП симпатизанти „спонтанни“ анти-ГЕРБ и анти-Радев протести през 2022–2023 г., както и по-мащабните акции през декември 2025 г., които доведоха до оставка на правителството на Желязков – там TikTok отново беше ключов двигател за младите, докато ПП участваше по-организирано с вотове на недоверие и сцени на протеста.

Въпреки либералните лозунги за „свобода“, „демокрация“ и „реформи“, партията рядко или рядко гласува в подкрепа на теми, възприемани като национални каузи от критиците - референдум за лева, ограничаване на чуждо влияние, защита на суверенитета, контрол върху миграцията, запазване на традиционни ценности или строги мерки срещу „външни агенти“.

От гледна точка на самите ПП-ДБ, техните гласувания са национални каузи – борба с корупцията, съдебна реформа, машинно гласуване, интеграция в Шенген/Еврозоната и зелена икономика се представят като модернизация и защита на българския интерес чрез Европа и НАТО. Те твърдят, че „национални каузи“ не са само консервативни/националистически теми, а и проевропейски реформи, които в дългосрочен план укрепват държавата.

Служебният кабинет „Гюров“

Служебният кабинет „Гюров“ (назначен през февруари 2026 г. от президента Илияна Йотова) в контекста на либералната мрежа изглежда като силно свързан с екосистемата на ПП-ДБ и проевропейски/либерални кръгове, които се вписват в модела на „Blob“ (неизбрани сили чрез НПО, грантове и narrative control). Премиерът Андрей Гюров е бивш депутат от ПП и ръководител на парламентарната група на ПП-ДБ, а кабинетът е формиран предимно от хора с връзки към тази мрежа – експерти от антикорупционни и реформаторски среди, често с revolving door между НПО, медии и политика.

Ключови фигури като вицепремиерът Андрей Янкулов (свързан с Антикорупционен фонд, финансиран от „Америка за България“ и подобни грантове) и други министри от експертни/либерални среди подчертават фокуса върху честни избори, европейски средства, антикорупция и проевропейска ориентация – теми, близки до либералните политики на Open Society, ABF и USAID/NED.

Докато Надежда Нейнски е класически пример за revolving door и дългосрочна проевропейска линия от СДС през 90-те до днешните служебни кабинети. Тя е назначена за служебен външен министър в кабинета „Гюров“ (2026 г.), което се вижда като връзка с ПП-ДБ екосистемата (Гюров е бивш от ПП, кабинетът има експерти от подобни среди). Критиците я свързват с „либералния елит“ от 90-те (СДС/Костов), който прокарва същата про-ЕС/НАТО политика, която днес се обвинява в „глобализъм“ и „външно влияние“.

Кабинетът обещава неутралност и стабилност до изборите (19 април 2026 г.), но той изглежда като инструмент за поддържане на про-западен, либерален консенсус – с акцент върху реформи, ЕС интеграция и борба с „авторитарни влияния“, което се вписва в грантовата и НПО екосистема на „Blob“, без да е директно финансиран от нея, а по-скоро чрез кадрови и идеологически връзки.

„Blob“ в България – дългосрочна мека сила и поляризирана реалност

В България „Blob“ – трансатлантическата мрежа от неизбрани сили, описана от Лиз Тръс и Майк Бенц – функционира като дългосрочна мека сила, която не се нуждае от директни преврати или военни интервенции. Тя работи тихо и системно през десетилетия: финансирани НПО и медии (чрез Open Society Foundations, „Америка за България“, NED, USAID и ЕИП/Норвегия грантове) усилват про-западни наративи – антикорупция, зелена трансформация, медийна грамотност, права на човека и интеграция в ЕС/НАТО. Тази екосистема създава revolving door – преминаване на кадри от НПО в политика и обратно (от СДС през 90-те, през ДСБ и ДБ до ПП-ДБ и „Зелено движение“), контролира публичния дебат, поддържа либерален консенсус и влияе върху ключови политики отвъд резултатите от изборите.

Еволюцията е очевидна: от лозунга на СДС „С малко, но завинаги“ (подкрепен от ранните грантове на „Отворено общество“ и американски фондове) през кризата 1996–1997 г. (усилена чрез медии и НПО) до съвременните TikTok протести на ПП-ДБ (flash-mob стил – огромна енергия един ден, нищо на следващия), моделът се адаптира към новите технологии и поколения. Служебният кабинет „Гюров“ (февруари 2026 г.) изглежда като пореден пример – с премиер от ПП мрежата, кадри като Надежда Нейнски (от СДС/Костов ерата) и фокус върху реформи, ЕС средства и честни избори, които се вписват в същата про-западна линия.

Темата е силно поляризирана. За едни – това е подкрепа за демокрация, модернизация и европейски ценности, които укрепват България в глобален контекст. За други – външно влияние, „паралелна държава“ и елитарен проект, който жертва национални интереси (суверенитет, традиционни ценности, контрол над чуждо финансиране) в полза на глобалистки приоритети. Либерализмът, който някога беше борба за свобода, се превърна в нарицателно заради елитарност, догматизъм и откъсване от ежедневието на хората – сигурност, идентичност и икономическа стабилност.

В крайна сметка „Blob“ в България не е конспирация, а видима мрежа от грантове, кадри и наративи, която продължава да оформя политическата реалност – независимо дали се нарича демокрация или външно влияние.

Какво следва след изборите 19 април 2026 г. – дали „Blob“ ще продължи да влияе, независимо от резултата

Независимо от резултата на парламентарните избори на 19 април 2026 г., влиянието на „Blob“ вероятно ще остане трайно. Ако ПП-ДБ или подобна проевропейска формация спечели или влезе в коалиция, мрежата от НПО, грантове и кадри ще се запази и дори укрепи чрез нови политики за ЕС интеграция и реформи. Ако националистически или консервативни сили (напр. „Възраждане“, ГЕРБ или ИТН) доминират, те могат да опитат да ограничат чуждестранното финансиране на НПО (чрез закони за „чужди агенти“ или контрол върху грантове), но това често води до медиен и международен натиск, който от своя страна усилва narrative control. В крайна сметка „Blob“ не зависи от един мандат – той е структурна мрежа, която работи отвъд правителствата, чрез институции, медии и гражданско общество, които продължават да функционират и след смяна на властта.

Както отбеляза Майк Бенц в интервюто с Лиз Тръс: „You can’t vote your way out of the bureaucracy – the Blob is the permanent government that survives elections.“ Това е ключовата идея: изборите променят фасадата, но не и дълбоката структура – кариерна бюрокрация, НПО, грантови фондове и медийни канали, които контролират политиките отвъд волята на избирателите. В България това се вижда ясно: от победата на СДС през 1991 г. през кризата 1997 г. до протестите 2020–2025 г. и кабинета „Гюров“ – гласуването сменя лица, но не и основните линии на влияние.