Биомеханика на гмуркането и гъвкавата броня
За разлика от твърдите костни щитове на семейство Cheloniidae, костната основа на кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е представена от мозайка от хиляди малки полигонални костни плочи, потопени в дебел съединителнотъканен слой. Тази морфологична адаптация не е естетическо израстване, а строго физическо изискване за оцеляване при хидростатично налягане, надвишаващо 120 атмосфери при дълбочини над 1200 метра.
Стандартната твърда костна черупка би претърпяла механични фрактури или би ограничила белодробната вентилация при свиване на вътрешните газови пространства. Еластичният карапакс на Dermochelys coriacea се свива заедно с понижаването на обема на белите дробове, предотвратявайки азотната наркоза и баротравмите. В допълнение, седемте надлъжни вложки (ръбове) по гръбната страна функционират като хидродинамични ламинаризатори, намалявайки турбулентното съпротивление на водата при продължително плуване със скорост над 9 км/ч.
Фарингиална морфология и механика на улавянето
Широко разпространените снимки на хранопровода на влечугото често се интерпретират погрешно като сензационна аномалия. В действителност, кератинизираните папили (papillae), ориентирани към стомаха, представляват пасивен механичен филтър. Основната хранителна ниша на вида се състои от желатинов зоопланктон (Scyphozoa, Thaliacea), който притежава изключително ниска енергийна плътност. За да поддържа телесна маса от 500 до 700 килограма, организмът трябва да поглъща стотици килограми медузи дневно.
При поглъщането на храна костенурката поема огромни количества морска вода. Когато хранопроводните мускули се съкращават за изтласкване на излишната течност обратно през устата, острите конусовидни папили задържат лигавата биомаса, като ѝ пречат да излезе. Това е механична клапа без енергиен разход. Уязвимостта на тази система се появява в съвременната епоха: синтетичните полимери (полиетиленови торбички, части от риболовни мрежи) притежават същата плаваемост и оптична прозрачност като Scyphozoa. Наличието на папилите прави физически невъзможно връщането или изплюването на погълнатата пластмаса, което води до механична обструкция на стомашно-чревния тракт, некроза на тъканите и последващ сепсис.
