Мезотермия: Термодинамика на отворената система
Въпросът как едно влечуго поддържа телесна температура от около 25°C във води с температура 4°C край бреговете на Нова Зеландия или Норвегия намира своя отговор в принципа на Gigantothermy (гигантотермия) и контрастния топлообмен.
Мускулната активност на плавниците, които достигат размах до 2.7 метра, генерира постоянна ендогенна топлина. Загубата на тази топлина се предотвратява чрез изключително дебел слой от мастна тъкан, комбиниран с кафява мазнина, и сложна съдова мрежа (rete mirabile) в основата на крайниците. Горещата венозна кръв, връщаща се от работещите мускули, затопля студената артериална кръв, идваща от периферията. Този физически топлообменник намалява термичния градиент с околната среда. Тук няма магия или свръхестествена биология – става дума за елементарна инженерна изолация, приложена към биологичен обект с голяма маса и малка относителна повърхност.
Репродуктивен опит и смъртност на малките
Биологичният цикъл на женските индивиди включва миграции от хиляди километри до определени тропически и субтропически плажове. Изкопаването на гнездовата камера с дълбочина до един метър е интензивен физически процес, при който животното губи значителни енергийни резерви. Една съединителна инкубация съдържа средно около 100 оплодени яйца с гъвкава пергаментова обвивка и десетки по-малки, неоплодени яйца, които служат за въздушна възглавница и регулация на влажността в гнездото.
От естественоизпитвателна гледна точка, фаталният процент на смъртност при излюпването (около 70% от новоизлюпените не достигат до зрялост) не е признак за "неуспех" на вида, а стандартна R-стратегия за размножаване, работила безотказно повече от 100 милиона години. Проблемът е, че тази стратегия не включва изкуствено осветените брегови линии, които дезориентират бебетата, нито дънното тралиране, което улавя възрастните индивиди в международни води.
За по-задълбочен анализ върху динамиката на океанските биоценози вижте изследването за съвременните трансформации в дънните екосистеми. Също така, данните от антропогенното въздействие върху морските гръбначни показват систематична промяна в плътността на популациите през последния век.
Антропогенният натиск върху Dermochelys coriacea не е просто екологична катастрофа; той е показател за това как милиони години еволюционна специализация могат да бъдат превърнати в капан от промяната в химическия и физическия състав на световния океан.
