По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мащабът на предаването: 30 гигавата нови мощности срещу пенсиониране на стария парк
Публично оповестените намерения на руското правителство и държавната корпорация „Росатом“ за разширяване на ядрения дял в енергийния микс от 20% на 25% съдържат в себе си сериозно вътрешно инженерингово и финансово предизвикателство. Според правителствената схема за разполагане на електроенергийни обекти, през следващите десет години се предвижда поетапно спиране на 13 енергоблока с обща инсталирана мощност от 10 гигавата. Това означава, че от действащите 34 реактора в 11-те атомни централи на страната, точно една трета ще достигнат предела на своя експлоатационен ресурс или икономическа целесъобразност за удължаване на живота.
Следователно, декларираната цел от 30 нови гигавата през следващите 15-20 години не представлява чисто разширение, а в голяма степен агресивна подмяна на остаряваща инфраструктура. Необходими са поне 10 гигавата само за да се компенсира очакваният дефицит от спрените блокове, а останалите 20 гигавата трябва да покрият новото търсене. Според индустриални анализи, това търсене вече не идва единствено от тежката металургия или химическата промишленост, а от бързо растящата консумация на изчислителни центрове за данни, инфраструктура за изкуствен интелект и криптодобив в региони с традиционно евтина хидро- и термична енергия.
Северозападният възел: Колската и Ленинградската АЕЦ между подмяната и разширението
В Северозападния енергиен регион логиката на подмяната се развива по два коренно различни сценария. В Колската АЕЦ четирите съветски реактора ВВЕР-440, работещи на Мурманското направление, предстои да бъдат изведени от експлоатация. На тяхно място се планира изграждането на реактори ВВЕР-660 със средна мощност. Тази концепция цели не само балансиране на местната мрежа, но и осигуряване на нетно увеличение на капацитета с около 640 мегавата, предназначени предимно за разрастващата се портова и логистична инфраструктура по Северния морски път.
При Ленинградската АЕЦ в Соснови Бор процесът е в по-напреднала фаза. Там се планира окончателното пенсиониране на последните работещи канален тип реактори РБМК-1000 – технологичното наследство от 70-те години. Замяната им с два нови блока ВВЕР-1200 (поколение 3+) трябва да добави около 800 мегавата нетна мощност към регионалния баланс. Тук обаче възниква въпросът за ритмичността на строителството: закъснения в доставката на тежко оборудване или корпусните компоненти могат да създадат временен ножичен дефицит в електроподаването към Петербургския промишлен възел.
