Дефицитите в Централния регион: Балансите на Смоленск, Нововоронеж и Курск
По друг начин изглеждат сметките в централните и южните части на европейска Русия. Според наличните данни за Смоленската АЕЦ, планът предвижда изграждането на два нови блока ВВЕР-1200 или ВВЕР-ТОИ, които да заменят три по-стари реактора. При подобен сценарий централата ще претърпи нетен спад на инсталираната мощност от близо 600 мегавата.
Подобно свиване на капацитета е заложено и за Нововоронежката АЕЦ. Там намерението е два стари блока с обща мощност 1440 мегавата да бъдат заменени с един блок от 1200 мегавата, което генерира чиста загуба от 240 мегавата за местната мрежа. Тези планирани „минуси“ в генерацията натежават върху Централния енергиен окръг.
Единствено в Курска област балансът е категорично положителен. В Курската АЕЦ-2 се извършва мащабно строителство, като целта е до 2034 година в експлоатация да влязат четири нови блока от проекта ВВЕР-ТОИ с мощност по 1255 мегавата всеки. Този проект е ключов за корпорацията, тъй като ВВЕР-ТОИ се позиционира като основен сериен продукт – оптимизиран за по-кратки срокове на изграждане и намалени разходи.
В същото време проектът за т.нар. Южна АЕЦ остава в състояние на неопределеност. Първоначалните намерения за изграждане на нова централа край Волгодонск са напът да бъдат преразгледани в полза на разширение на съществуващата Ростовска АЕЦ – решение, движено от стремеж за спестяване на разходи за съпътстваща мрежова и гражданска инфраструктура.
Индустриалният скок в Урал: Оловни топлоносители и бързи реактори
Най-сериозната промяна в географското разпределение на атомната генерация е изместването на тежестта на изток към Урал и Сибир. В Челябинска област се планира изграждането на Южноуралската АЕЦ с реактори от типа РBN-1255 – реактори на бързи неутрони със натриев топлоносител, явяващи се пряко развитие на технологията от Белоярската АЕЦ (където в момента работят БН-600 и БН-800).
Паралелно с това в Свердловска област се подготвя площадката за АЕЦ „Рефтинская“. Интересното при този проект е предвидената конструкция с един-единствен реактор – конфигурация, която до момента не е прилагана в съвременната руска гражданска ядрена енергетика. Заедно с разширението на Белоярската централа, Уралският енергиен регион трябва да получи допълнителни 5 гигавата мощност.
Тази концентрация на нови блокове в Урал не е случайна. Тя отразява преориентацията на руската индустриална база и необходимостта от задоволяване на енергоемките военни и металургични производства, които работят на пълни обороти.
Сибир и Далечният изток: Преодоляване на инфраструктурната изолация
В Сибир и Далечния изток енергийният дефицит вече е хроничен фактор, оказващ натиск върху железопътния транспорт и добивната промишленост. Плановете за Сибирска АЕЦ в Иркутска област все още са оскъдни откъм технически детайли, но в Томска област (АЕЦ Северск) се залага на проекта „Прорив“. Там се планират два реактора с оловен топлоносител (БРЕСТ-ОД-300 и неговите по-големи модификации), които трябва да осигурят нетно увеличение от 2800 мегавата и да реализират на практика затворения горивен цикъл.
В Далечния изток се предвиждат две основни точки на генерация:
- Хабаровската АЕЦ с два реактора от по 660 мегавата за задоволяване на нуждите на Амурска област.
- Приморската АЕЦ в района на Усурийск с два блока по 1000 мегавата.
Приморският проект е базиран на реакторни системи с повишена сеизмична устойчивост, чиито технически решения са изпитвани при строителството на АЕЦ „Тянван“ в Китай. Далечният изток страда от изолираност на електроенергийните мрежи и липса на достатъчно свързващи електропроводи 500 kV, което означава, че всяко изграждане на АЕЦ там трябва да бъде придружено от огромни инвестиции в преносна инфраструктура – разходи, които често остават извън бюджетната сметка на самия ядрен оператор.
Външното портфолио и технологичният цикъл: Серийност и ресурсен натиск
Мащабната вътрешна програма – изискваща въвеждането на 18 нови енергоблока през следващите 15-19 години – протича на фона на невиждано по размери външно портфолио. „Росатом“ продължава изпълнението на договори за 28 енергоблока зад граница (включително в Турция, Индия, Египет, Китай и Бангладеш).
Едновременното строителство в чужбина и у дома поставя под изключителен натиск производствените капацитети на тежкото машиностроене – по-специално заводите „Атоммаш“ във Волгодонск и Ижорските заводи. Производството на реакторни корпуси, парогенератори и специфични заготовки от специални стомани има физически лимити, които не могат да бъдат разширени бързо без инвестиции в нови машини и квалифициран кадърен персонал.
Поставянето на реакторите на „поточна линия“, за което настоява държавното ръководство, изисква унификация на проектите. В момента обаче паркът се разпокъсва между няколко различни концепции: ВВЕР-660, ВВЕР-1200, ВВЕР-ТОИ, бързи реактори БН/РБН и малки модулни реактори (като тези на плаващата АЕЦ „Академик Ломоносов“ и наземните 110-мегаватови реактори „РИТМ-200N“). Тази разновидност усложнява веригата за доставки и оскъпява серийното производство.
Освен технологичния натиск, критичен елемент остава ресурсната база. Преходът към 25% дял на атомната енергетика изисква гарантирани доставки на уранов концентрат. Това налага възобновяване на мащабните геоложки проучвания и разработването на нови находища в Забайкалието и Якутия, където добивът е свързан с високи капиталови разходи и сурови климатични условия. Без пълното усъвършенстване на затворения горивен цикъл (MOX и SNF преработка), руският ядрен сектор ще остане зависим от темповете на добив на суров уран – фактор, който през последните години демонстрира висока променливост на световните пазари.
