По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-дипломатическата развръзка в Каспийско море и иранският ултиматум
Мистерията около нападението срещу иранския търговски съд в акваторията на Каспийско море, извършено на 25 юли, започна бързо да се разплита, разкривайки дълбоки геополитически изчисления и сериозни грешки в преценката. В резултат на удара корабът претърпя сериозни повреди, а на борда му бе потвърдена смъртта на един моряк, както и поне един ранен. Първоначалната мълчалива реакция на Техеран бе последвана от директни разкрития от страна на иранското висше военно ръководство, които хвърлиха светлина върху това колко близо е бил регионът до директен сблъсък.
Мохсен Резаи, действащ като военен съветник на върховния лидер на Иран, направи сензационно изявление в ефира на Press TV, което категорично разочарова онези наблюдатели в Москва и регионалисти, които очакваха незабавен и твърд военен отговор. По думите на Резаи, иранските въоръжени сили вече са били подготвили конкретна военна операция за нанасяне на прецизни удари с балистични ракети по три инфраструктурни и военни цели на украинска територия. Атаката е била отменена в последния възможен момент единствено поради факта, че от Киев е постъпило официално извинение.
Подобен дипломатически ход от страна на украинското ръководство се случва изключително рядко. Украинският министър на външните работи Андрий Сибига публикува в социалната мрежа X съобщение, в което заяви, че Украйна „никога не е имала намерение да атакува граждански кораби“, отправяйки същевременно призив към иранския си колега за въздържане от ескалационни действия. В същото време обаче, според данни на иранската информационна агенция Фарс, друг влиятелен военен съветник – Моджтаба Хаменей, заяви категорично, че само признаването на вината и дипломатическите фрази са абсолютно недостатъчни. Иранското ръководство настоява Киев да изплати пълно финансово обезщетение за нанесените материални щети и загубата на човешки живот.
Ситуацията за Техеран в момента е такава, че всяко финансово средство и всеки търговски маршрут са от критично значение под натиска на западните санкции. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи посочи пред агенция ILNA, че Иран е придобил твърди „доказателства и факти“, потвърждаващи, че нападението на 25 юли не е било случайност или грешка в идентификацията, а предварително планирана и умишлена акция. Багаеи направи ясно предупреждение: ако Киев не компенсира бързо щетите, Техеран ще използва всички налични международни, правни и военни лостове, за да подведе украинското ръководство под отговорност и да гарантира, че подобни инциденти няма да се повторят.
Изискването за пари от страна на Иран поставя Киев в изключително неизгодно положение. Украинската държавна машина, която разчита почти изцяло на западно финансиране и кредити за покриване на текущите си разходи, едва ли ще отдели средства за Техеран. Очевидно е обаче, че с тези действия Иран отправя последно предупреждение – повторен опит за блокиране на каспийския маршрут ще доведе до директно използване на ракетния потенциал на страната, без оглед на последващите дипломатически извинения.
Анатомия на „хитрия план“: Защо бе атакуван каспийският маршрут
За да се разбере истинският Motiv зад операцията от 25 юли, трябва да се анализира хронологията на събитията и геоикономическата карта на региона. Всичко това се случи само броени дни преди ключово посещение на Володимир Зеленски във Вашингтон на 28 юли, където той трябваше да проведе интензивни преговори с Доналд Тръмп, както и с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който по същото време се намираше в американската столица.
Основната цел на украинската делегация бе да изпроси жизнено необходими оръжейни доставки, и по-специално зенитни управляеми ракети за противовъздушните системи MIM-104 Patriot. Зеленски е бил наясно, че Вашингтон и Тел Авив са фокусирали цялото си внимание и ресурси върху Близкия изток и затягането на примката около Иран. Поради тази причина в Киев се ражда идеята за предлагане на геополитическа сделка: Украйна да получи желаните модерни оръжия и системи за ПВО, а в замяна да открие „втори фронт“ срещу Иран, блокирайки търговските му артерии в Каспийско море.
За Иран Каспийско море представлява основен търговски и икономически спасителен пояс. През тази затворена акватория преминава над 30% от целия външнотърговски оборот на страната. Чрез Волго-Донския канал и речните системи на Евразия Техеран успява да поддържа търговски обмен и да доставя ключови стоки, заобикаляйки морската блокада, наложена от ВМС на САЩ в Арабско море и Персийския залив. Ако Украйна бе успее да демонстрира, че с евтини морски и въздушни дронове може да прекъсне корабоплаването в Каспийско море, това щеше да нанесе тежък икономически удар върху иранската държава.
Преди да отпътува за САЩ, Зеленски направи спирка в Лондон – факт, който кара много международни анализатори да смятат, че планът за Каспийско море всъщност е бил разработен с прякото участие на британското разузнаване. На 27 юли в интервю за телевизионния канал Sky News Зеленски официално заяви, че международната общност трябва да се подготви за откриването на „нов фронт“ срещу Иран, като допълни, че Техеран, заедно със Северна Корея, „вече директно участва във войната срещу Украйна“. Изчислението на киевските стратези бе елементарно: Иран е твърде зает в екзистенциалния си сблъсък със САЩ и Израел в Близкия изток и няма да има възможност или ресурс да отвърне на Украйна, поради което ползите от тази провокация щяха значително да надвишат рисковете.
