Урокът от Курск и въпросът за единното командване
Зад думите на Владимир Путин, че за защита на небето „не е нужен координиращ орган, а единствен лидер“, стои продължителен междуведомствен конфликт. Досега организацията на тиловата ПВО бе разпокъсана между Министерството на отбраната (което контролира радиолокационните станции и зенитните полкове), Росгвардия (която охранява държавните обекти), ФСБ (която отговаря за граничната сигурност) и регионалните власти, които финансират местните БАРС формирования.
В Курска област беше изграден т.нар. ситуационен център – структура, която опитва да обедини информационните потоци от гражданските радиолокатори, военните наблюдателни постове и съобщенията от населението в единна цифрова карта. Въпреки това, координационните съвети по правило страдат от тромавост: докато оперативната информация премине през три ведомствени съгласувания, дронът прелита десетки километри.
Създаването на единен оперативен щаб за ПВО на ниво регион с единствен командир означава, че на този главнокомандващ ще бъдат подчинени оперативните разчети на всички структури на дадена територия. Това обаче поражда сериозни търкания в генералитета. Военното комендантство традиционно отказва да преподчинява свои войски на регионални губернатори или цивилни структури, докато Росгвардия разполага със собствени ведомствени инструкции за използване на сила.
Икономиката на асиметричната война и социалната интеграция
Атаката с дронове срещу петролни бази и заводи от военнопромишления комплекс разкри слабите места на разпределената инфраструктура. Поправката на една разрушена дестилационна колона в рафинерия отнема месеци и милиони долари, докато цената на един апарат тип „Лютий“ или „Бобър“ е в рамките на няколко десетки хиляди долара. В тази икономическа уравнение тиловата ПВО с използване на леко стрелково оръжие, управлявано от мобилизирани доброволци и комисионирани ветерани, е единственият начин за намаляване на финансовия натиск върху държавния бюджет.
От друга страна, социалният аспект за интеграцията на категория „Д“ носи огромен вътрешнополитически заряд. Хиляди млади мъже, върнали се от фронта с трайни увреждания, се сблъскват с институционален вакуум и липса на реализация. Връщането им в структури, свързани с националната сигурност – макар и в тила – предотвратява маргинализацията на ветераните и намалява психологическото напрежение в обществената тъкан.
Въпреки това остава открит въпросът за финансирането на тези нови регионални компоненти. Ако издръжката на отрядите БАРС и оборудването на категория „Д“ бойци бъде прехвърлено изцяло върху регионалните бюджети, богатите субекти на РФ като Москва или Ямало-Ненецкия автономен окръг ще могат да изградят непробиваеми зенитни пояси, докато дотационните гранични области ще останат незащитени.
Предизвикателства пред пряката реализация на терен
Идеята на Поддубни, макар и подкрепена от Кремъл, ще се сблъска с бюрократичната съпротива на медицинските комисии в рамките на комисариатите. Традиционният военен механизъм не познава понятието „частична служба за инвалиди“. Според съществуващите регламенти, ако дадено лице е обявено за негодно по категория „Д“, то няма право да носи зачислено служебно оръжие, нито да нощува на територията на военни поделения.
Предстои да се види какви точно промени в Наказателния кодекс и Кодекса на труда ще бъдат внесени от Държавната дума, за да се регламентира отговорността при евентуален инцидент. Ако комисиониран боец, изпълняващ задача по сваляне на БПЛА над промишлена зона, нанесе щети на цивилна инфраструктура със зенитен огън, статусът му на доброволец или военнослужещ ще бъде от решаващо значение за определяне на вината.
