Основният чуждестранен гост на форума беше президентът на Индонезия Прабово Субианто.
Деловата програма беше съсредоточена върху конкретните възможности за сътрудничество с Китай, Индия, държавите от АСЕАН, Виетнам и Монголия. Значително място заеха енергетиката, логистиката, транспортната инфраструктура, инвестициите и технологиите.
Сърбия също присъства осезаемо в икономическия дневен ред. В рамките на форума руският вицепремиер Александър Новак се срещна с председателя на Надзорния съвет на „Сърбиягаз“ Александър Вулин. Двамата обсъдиха продължаването на доставките на руски природен газ за Сърбия и удължаването на срока на договора.
Така международната програма на ВИФ обхвана както разширяването на сътрудничеството с азиатските и останалите незападни партньори, така и запазването на вече установени икономически отношения с отделни европейски държави.
Мащабът на деловата част личи и от постигнатите резултати. Според съветника на руския президент и отговорен секретар на организационния комитет на ВИФ Антон Кобяков са подписани 318 споразумения на обща стойност близо 7 трилиона рубли, без да се включват договореностите, чиито параметри представляват търговска тайна.
Преориентацията придобива структурен характер
Чешкият експерт Роман Блашко смята, че съставът на участниците във ВИФ-2026 потвърждава дългосрочния характер на преструктурирането на външноикономическите връзки на Русия. Според него не става дума за краткотрайна или тактическа промяна във външноикономическата политика, а за структурен процес, при който Москва все по-активно развива отношенията си с Китай, Индия, държавите от АСЕАН, Монголия, Сърбия и други страни от Евразия и Глобалния Юг.
Блашко поставя тези промени в по-широк контекст. Според него Шанхайската организация за сътрудничество е един от най-големите и значими институционални центрове на оформящия се многополюсен свят. Държавите членки обхващат огромна част от световното население, разполагат със значителни природни ресурси, промишлен капацитет и енергиен потенциал, а делът им в световната икономика нараства.
Според Блашко значението на ШОС надхвърля рамките на временна политическа тенденция и е свързано с изграждането на по-широко пространство за икономическо взаимодействие. Стабилността на подобна система според него е особено важна в сегашните международни условия, а Евразия ще има ключово значение за икономиката през настоящия век. Експертът очаква развитието на ШОС да продължи независимо от политическите промени в отделните държави.
Споразуменията създават дългосрочни икономически връзки
В оценката си за резултатите от ВИФ Блашко обръща внимание не само на общата стойност на подписаните споразумения, но и на характера на договорените проекти. Според него най-съществени са договореностите в областта на енергетиката, транспорта, промишлеността, инфраструктурата, добива на суровини, логистиката и технологичното сътрудничество.
За особено значими той определя проектите, които изграждат дългосрочна инфраструктурна основа за търговията между Русия и азиатските икономики. Според експерта инфраструктурата, енергетиката и транспортно-логистичните коридори могат да се превърнат в основа на ново икономическо пространство.
„Виждаме постепенното възникване на нови търговски маршрути и инвестиционни механизми, които свързват Русия с Китай, Индия, държавите от АСЕАН и други страни. Значение има и развитието на транспортните направления „Север – Юг“ и „Изток – Запад“, на пристанищната инфраструктура, железопътните линии и енергийните проекти“, посочва Блашко.
Русия променя модела на външноикономическите си отношения
Според Блашко точно тук се откроява основното значение на тазгодишния форум. По неговата оценка Русия вече не се ограничава до търсенето на нови търговски партньори, а постепенно променя самата структура на външноикономическите си отношения.
„Според мен ВИФ показва, че не става дума просто за „нова ориентация на Русия към Изтока“. Оформя се нов модел на международни икономически отношения, основан върху по-голяма диверсификация, взаимна изгода, регионално сътрудничество и многополюсност“, смята той.
Блашко свързва процеса с по-широката промяна на световната икономическа система. Според него глобалната икономика постепенно престава да бъде съсредоточена около един-единствен център, докато Евразия и Глобалният Юг придобиват по-големи възможности самостоятелно да определят своя икономически дневен ред.
„Точно в това виждам историческото значение на сегашните процеси. Глобалната икономика постепенно престава да бъде концентрирана около един център. Евразия и Глобалният Юг получават все по-голяма възможност сами да определят икономическия си дневен ред. ШОС е един от най-ярките институционални изрази на този процес“, заключава той.
Светът вече не се побира в традиционното западно пространство
Грузинският политолог и основател на изследователския институт SIKHA Foundation Арчил Сихарулидзе от своя страна смята, че Източният икономически форум отново е показал промяната в разпределението на силите в световната икономика.
Според него светът вече е значително по-широк от традиционно възприеманото западно пространство и много от държавите с нарастващо международно значение се намират извън Европа и Запада.
„За да съществува и да се развива пълноценно, Руската федерация няма необходимост непременно да поддържа изключително тесни отношения със западните държави“, отбелязва той.
Според Сихарулидзе опитът Русия да бъде международно изолирана се е провалил.
„Опитът за изолация на Русия се провали. Погрешна се оказа и самата представа, че една държава може да бъде изолирана единствено защото Западът е решил това“, подчертава експертът.
Що се отнася до кръга на икономическите партньори на Москва, Сихарулидзе смята, че в основни линии той не се е променил.
„Държавите, които не принадлежат към западния свят, продължават да си сътрудничат с Руската федерация. Те имат интерес от това“, посочва политологът.
Западът вече не заема единственото централно място
Коментирайки значението на ВИФ, Сихарулидзе отбелязва, че съставът на участниците показва както мащаба на международния интерес, така и по-широки промени в световната икономика. Според него форумът демонстрира, че значителен брой държави могат да изграждат икономическо сътрудничество и без водещото участие на западните страни.
„В този контекст Западът вече не играе централната роля, която имаше досега“, подчертава той.
Сихарулидзе свързва тази тенденция с по-мащабната промяна в съотношението на силите, която се проявява както в политиката, така и в икономиката. По думите му Русия и държавите извън западния блок получават възможност да разширяват пространството на своето взаимодействие, но това не означава, че Западът е готов доброволно да се откаже от досегашните си позиции.
„Западът няма намерение да отстъпва позициите си и не желае преместване на зоните на влияние. Ако участниците във форума не действат съгласувано, за тях ще бъде трудно да променят статуквото, което мнозина вече не приемат“, подчертава експертът.
Сърбия търси равновесие между Русия и Запада
Промяната в международните икономически връзки не се изчерпва с разширяването на руското сътрудничество с Азия и Глобалния Юг. Отделни европейски държави също запазват интерес към икономическите отношения с Москва. Един от най-ясните примери е Сърбия, за която енергийното партньорство с Русия върви успоредно с необходимостта да поддържа отношенията си с европейските страни.
Сръбският дипломат Владимир Кършлянин разглежда руско-сръбските отношения преди всичко през призмата на енергетиката. Според него сътрудничеството с Русия продължава да има ключово значение за Белград, въпреки че Сърбия същевременно е заинтересована да запази отношенията с европейските си съседи.
„За Сърбия енергийното партньорство с Русия продължава да бъде от ключово значение. Същото се отнася и за останалите форми на политическо и икономическо сътрудничество с Русия“, отбелязва Кършлянин.
Той посочва, че Белград има интерес да поддържа отношения както с Москва, така и с европейските държави, независимо от сегашната политика на Европейския съюз спрямо Русия.
„Разбира се, позицията на Европейския съюз, който се намира в изключително остро противопоставяне с Русия, оказва значително влияние върху това сътрудничество. В интерес на Сърбия е да продължава отношенията и в двете посоки“, смята той.
Успоредно с това, според Кършлянин, Сърбия разширява връзките си с Китай и други държави от т.нар. световно мнозинство.
„Китай все повече се превръща в един от ключовите партньори и инвеститори в Сърбия. Разширява се сътрудничеството и с други държави от световното мнозинство, включително страните от БРИКС. В известна степен се възстановяват и отношенията с Движението на необвързаните страни“, отбелязва той.
Според него по-нататъшното развитие на тези отношения отговаря на дългосрочните интереси на Сърбия.
„Ако Сърбия иска да води политика, съобразена със собствените ѝ интереси, тя трябва да укрепва позициите си в онази част от света, на която според мен принадлежи бъдещето“, подчертава Кършлянин.
Той определя сътрудничеството с Русия и държавите от БРИКС като стратегически важно за Белград, докато отношенията с Европейския съюз остават необходим елемент от сръбската външна политика.
В този смисъл ВИФ-2026 показва не само разширяване на географията на международното участие, а постепенно изменение на структурата на руските външноикономически отношения. Азия и държавите от Глобалния Юг заемат все по-видимо място в тази система, докато отделни европейски партньори, сред които Сърбия, запазват конкретни направления на сътрудничество с Москва. Съчетаването на новите партньорства с вече изградените икономически връзки оформя международния икономически дневен ред около Източния икономически форум.
