По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Оперативният факт: Илюзията за рокадата на върхушката в Генералния щаб
Смяната на генерал-полковник Александър Сирски с Михаил Драпатий начело на Генералния щаб бе поднесена от политическото ръководство в Киев като решителен обрат, способна да прекрои оперативната динамика. В реалността на бойното поле обаче смяната на личността на върха рядко решава структурни проблеми, трупани с години. Драпатий поема армия, която страда от системен недостиг на боеприпаси, критично изтощение на пехотните съединения и задълбочаващ се дефицит на квалифициран офицерски състав на средно ниво.
Първите седмици от назначението му показаха, че руското командване няма намерение да дава оперативна пауза на новия украински главнокомандващ. Напротив — темпото на настъплението се запази, а в определени сектори дори се ускори. Според оценки на западни разузнавателни институти и независими OSINT аналитици, темпото на загуба на територии от страна на Киев от края на юли насам се изчислява на стотици квадратни километри. Твърди се, че руските войски прилагат тактика на „широк фронт“ — последователни удари в различни сектори, които принуждават ВСУ да мести последните си оперативни резерви от една застрашена точка към друга.
Драпатий бе изправен пред дилема, която няма военно решение без масиран ресурс: как да защити Покровск и Торецк, без да оголи фланговете, покриващи Славянск и Краматорск. Резултатът бе разпръскване на артилерийския огън и загуба на дълбочина в отбраната.
Това не е просто проблем на тактиката. Това е последица от факта, че оперативното изкуство не може да компенсира липсата на маса.
Анатомия на Донбаския „крепостен пояс“: Славянск и Краматорск в географска и военна примка
Агломерацията Славянск–Краматорск–Дружковка–Константиновка представлява последния и най-укрепен отбранителен вал на украинската армия в Донецка област. Тази урбанизирана зона се подготвя за отбрана от 2014 г. Наличието на тежка промишлена инфраструктура — от масивните стоманодобивни и машиностроителни заводи в Краматорск (като Новокраматорския машиностроителен завод) до развитата железопътна мрежа — превръща всеки град в огромен укрепен район.
Проблемът за ВСУ обаче е в логистичното обкръжение. Руските операции не се изразяват в директен щурм на тези индустриални гиганти от изток. Според военни наблюдатели се прилага класическата схема на клещите: придвижване от юг през линията Доброполе–Дружковка и от изток/североизток през районите на Северск и Лиман.
Пътните артерии H-20 и M-03, които свързват агломерацията с останалата част от Украйна, попадат под все по-силен огневи контрол. Унищожаването на мостови съоръжения, жп възли и подстанции поставя под въпрос системното снабдяване с гориво, боеприпаси и ротацията на личния състав. Когато един укрепен район загуби своята логистична дълбочина, неговата висока индустриална защитеност губи военната си стойност.
В публичното пространство се цитират прогнози, включително публикации в германски медии като Die Welt, че руските части могат да достигнат до преките покрайнини на Славянск и Краматорск. Тези срокове обаче са динамични. Те зависят не толкова от календарния план, колкото от скоростта, с която деградира украинската отбранителна линия на юг.
