По публикация на Рей Макговърн за Dialogue Works. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Празните складове на Пентагона и логистичната реалност
Основният проблем на въоръжените формирования в Киев не се изчерпва само с липсата на личен състав по линията Часов Яр – Покровск, а опира директно до производствения капацитет на европейския и американския военнопромишлен комплекс. В коментара си за канала Dialogue Works ветеранът от американското разузнаване Рей Макговърн посочва, че западната номенклатура от артилерийски боеприпаси калибър 155 мм (като стандартните M107 или M795) просто не може да бъде произвеждана в обемите, които се изразходват ежедневно на терен. Според публични данни от заводите в Скрантън, Пенсилвания, и съоръженията на Rheinmetall в Германия, планираното разширяване на линиите изисква години, докато консумацията на фронта превишава неколкократно месечните доставки.
Западните аналитични центрове, изглежда, допуснаха базова грешка още в началото на 2022 г., приемайки, че съвременният конфликт ще прилича на кратка полицейска операция от типа на тези в Близкия изток. Сметките за складовите резерви се оказаха теоретични. Когато трябваше да се захранват батареите от M777 или френските САУ CAESAR, стана ясно, че реалните наличности са драматично по-ниски от записите в картотеките. По оценка на Макговърн, точно тази фиктивност на американо-европейския арсенал поставя под въпрос всякаква дългосрочна военна рамка.
Дълбоката държава и липсата на географска оценка
Както твърди бившият офицер от разузнаването, във Вашингтон — независимо от това кой заема поста в Овалния кабинет — структурата на "дълбоката държава" разчита на европейските държави като на спомагателен ресурс за изкуствено удължаване на бойните действия. Целта, според неговите думи, е просто конфликтът да бъде удържан във времето, без обаче някой да има ясно разписан план за това какво следва след изчерпването на техническите средства.
И тук изплува елементарният географски фактор, който Макговърн споменава с известна доза ирония. Никой във Вашингтон или Брюксел не си е направил труда да отвори картата и да сметне дълбочината на оперативния тил. Руската федерация разполага с териториална дълбочина, сухопътни връзки, които не могат да бъдат прекъснати от морски блокади, и пресен достъп до суровини — от титан и стомана до нитроцелулоза за барутни заряди. За разлика от това, европейската логистика зависи от сложни вериги на доставка през атлантическите маршрути или през тесни инфраструктурни гърла в Полша (като логистичния хъб Жешув-Ясьонка).
Няма публично потвърждение, че стратегическото планиране в НАТО е отчело тези базови параметри преди вземането на политическите решения. Резултатът е постепенна, но методична промяна на фронтовата линия, при която напредъкът не се измерва с бързи дълбоки пробиви, а с унищожаване на критичната инфраструктура и изтощаване на ресурсната база.
