Историческият паралел и индустриалният капацитет
Макговърн припомня, че в исторически план руската държава винаги е водила продължителни войни на изтощение, разчитайки на постепенно развръщане на военната машина. Когато военното командване действа прагматично, темпото не е приоритет за сметка на съхраняването на собствените ресурси и масираното използване на артилерия и авиация. Днес това се вижда в използването на евтини модули за планиране и корекция (УМПК), които превръщат обикновените гравитационни бомби ФАБ-500 и ФАБ-1500 в прецизни средства за поразяване от безопасно разстояние за операторите.
Срещу тази тактика Западна Европа предлага концепции за нови технологични оръжия, чието серийно производство обаче изисква огромни финансови инжекции и време, с каквото Киев не разполага. Дори модернизацията на украинската ПВО с комплекси Patriot PAC-3 среща ограничението на годишното производство на ракети-прихващачи от Lockheed Martin, което е едва неколкостотин бройки за целия свят.
Дали Вашингтон ще продължи да настоява за поддържане на фронта до 2028 г., както предполага Макговърн, остава открит въпрос. Логистиката и математиката на изтощението обаче рядко се съобразяват с политическите календари.
