След победата започна по-трудната битка
Окончателната картина от изборите в Саксония-Анхалт сложи край на очакването, че AfD може още в изборната нощ да получи всичко, към което се стремеше. Партията на Улрих Зигмунд спечели убедително с 43,8 процента, но в новия 83-членен Landtag разполага с 39 депутати. За абсолютно мнозинство са необходими 42. Трите липсващи мандата се оказаха границата между историческата изборна победа и възможността AfD да състави първото си самостоятелно провинциално правителство в Германия.
След окончателното разпределение на местата тази възможност отпадна. AfD няма да може сама да избере Зигмунд за министър-председател, да приеме бюджет и да прокарва законодателната си програма без подкрепа извън собствената парламентарна група. Резултатът обаче не я връща автоматично в положението, в което партията се намираше през предишните години. Разликата между 39 и необходимите 42 депутати е достатъчно малка, за да превърне поведението на останалите парламентарни сили в решаващ фактор.
Най-неочаквано тази роля се падна на BSW. Съюзът на Сара Вагенкнехт получи 5,3 процента и пет депутатски места. Партия, която до последния момент не беше сигурна дали ще премине петпроцентната бариера, се оказа непосредствено след изборите в положение да влияе върху избора на следващия министър-председател. AfD и BSW заедно имат 44 депутати, два повече от необходимото абсолютно мнозинство. От тази аритметика не следва автоматично политическо споразумение между тях, но тя промени характера на следизборните преговори.
Зигмунд вече търси мнозинство извън AfD
Преди изборите Улрих Зигмунд обвързваше претенцията си за управление с достатъчно силно собствено парламентарно мнозинство. След като стана ясно, че то няма да бъде постигнато, той не се отказа от кандидатурата за министър-председател. Германските медии цитират позицията му, че ще търси стабилно мнозинство и че разговорът не се ограничава непременно до официални договорености между цели парламентарни групи.
Това е първата съществена промяна след изборната нощ. AfD вече трябва да реши дали огромният ѝ резултат може да бъде превърнат в управленска власт без формална коалиция, която да осигури липсващите гласове. За Зигмунд подобна конструкция крие очевиден риск. Правителство, зависещо при всяко важно гласуване от няколко депутати извън AfD, би било много по-уязвимо от кабинета, който партията се надяваше да състави при собствено мнозинство.
Федералното ръководство на AfD има силен политически интерес партията да не се задоволява с ролята на най-голямата опозиционна сила. След 43,8 процента в една германска провинция влизането в изпълнителната власт би имало значение далеч отвъд Магдебург. То би разрушило една от най-устойчивите граници в германската политика през последното десетилетие – възможността AfD да печели все повече гласове и въпреки това да остава извън правителството заради отказа на останалите партии да работят с нея.
Зигмунд има основание да бъде по-предпазлив от националното ръководство. Ако стане министър-председател с нестабилна външна подкрепа, всяка бюджетна процедура, всеки спорен закон и всяко разногласие с евентуалните му парламентарни помощници могат да поставят кабинета в криза. Първото правителство на AfD в германска провинция би било наблюдавано много по-внимателно от обикновен регионален кабинет. Провалът му също би имал национално значение.
BSW отказва да влезе в старото разделение
Позицията на BSW след изборите заслужава внимание, защото отказва напълно да възприеме отношението към AfD, характерно за останалите партии.
Клаудия Витиг от BSW заяви, че не възнамерява просто да даде гласа си нито на Зигмунд, нито на кандидата на CDU Свен Шулце, и постави идеята за надпартийна фигура начело на правителството. Същевременно от BSW прозвуча оценката, че след резултат от подобен мащаб AfD не може да бъде третирана така, сякаш вотът за нея няма политическо значение. Федералното ръководство на партията също не даде основание да се говори за подготвяна коалиция с AfD. Обсъжда се по-различна конструкция – правителство, което да търси променящи се мнозинства по конкретни въпроси.
За BSW това е трудно политическо положение. Значителна част от нейния профил е изградена върху критика към германската политика по отношение на Русия, войната в Украйна, санкциите, енергетиката и социалните последици от икономическия курс. По някои от тези въпроси позициите ѝ са по-близо до AfD, отколкото до Зелените или до части от CDU и SPD. Оттук не следва обща политическа идентичност. Различията между двете формации остават значителни, а за BSW превръщането в партията, която е довела AfD до първия ѝ министър-председател, би имало последствия в цяла Германия.
Другата възможност също носи цена. Ако петте депутати на BSW участват в парламентарна конструкция, чиято основна цел е AfD да бъде оставена извън управлението, партията рискува да се нареди до политическите сили, срещу чиито политики е изграждала собствената си идентичност. При резултат от 5,3 процента подобно решение не е безобидно. BSW трябва едновременно да запази дистанция от AfD и да не изглежда като допълнение към традиционния партиен блок.
Това обяснява защо първите сигнали от партията са толкова внимателни. Сара Вагенкнехт и ръководството ѝ получиха пет депутати, но заедно с тях получиха и отговорността да вземат решение, което може да определи бъдещето на цялата провинция.
Тайният вот прави сметките по-несигурни
Изборът на министър-председател не е обикновено гласуване, при което ръководствата на парламентарните групи могат предварително да преброят вдигнатите ръце. Вотът е таен. Конституционната процедура в Саксония-Анхалт предвижда последователни възможности за избор, а при определено развитие изискването за мнозинство се променя. Това създава пространство за въздържания, индивидуално поведение на депутати и резултат, който не е непременно предварително договорен между партийни централи.
След изборите се появи информация, че BSW при определена конфигурация на последващ вот не би блокирал непременно Зигмунд. Това не е равнозначно на обещание да гласува за него. Последните изчисления показват и че само въздържане на петте депутати на BSW няма автоматично да бъде достатъчно. При определен сценарий ще бъде необходимо още поне едно различно от очакваното поведение на депутат извън AfD.
Този един глас превръща вътрешното положение в CDU в особено чувствително. Официалната позиция на християндемократите остава категорична – сътрудничество с AfD няма да има. Няма надеждни данни, че депутати от CDU са заявили готовност да подкрепят Зигмунд. При таен вот обаче нито Свен Шулце, нито федералното ръководство на партията могат да гарантират как ще гласува всеки отделен член на Landtag-а.
AfD няма причина да атакува директно защитната стена на CDU като цяло, ако са ѝ необходими само няколко отделни гласа. При 39 депутати задачата изглежда съвсем различно, отколкото би изглеждала при 25 или 30.
Петте мандата на BSW затова са толкова важни. Те не дават властта на AfD и не правят Зигмунд министър-председател. Те намаляват дистанцията между изборната победа и управлението до размер, при който решенията на няколко души могат да променят резултата от цялата следизборна битка.
Три мандата спряха самостоятелното правителство на AfD. Те не затвориха пътя на партията към властта.
BSW между AfD и фронта срещу нея
Петте депутати на BSW не могат сами да определят политиката на Саксония-Анхалт. Те могат обаче да направят невъзможна една формула за управление и възможна друга. Точно това превръща партия с 5,3 процента от гласовете в един от основните участници в преговорите след изборите.
За Сара Вагенкнехт положението е по-трудно, отколкото изглежда от простото събиране на мандатите. Подкрепа за Улрих Зигмунд би означавала BSW да поеме част от политическата отговорност за първото идване на AfD начело на германска провинция. Категоричен отказ от всякакво взаимодействие с AfD би поставил партията в общ лагер с политически сили, срещу които самата Вагенкнехт води голяма част от националната си кампания.
Затова поведението на BSW не трябва да се разглежда само през отношенията му с AfD. Решението в Магдебург може да повлияе върху бъдещето на партията в цяла Германия.
Вагенкнехт не може просто да избере една от двете страни
BSW възникна в политическо пространство, което дълго време оставаше недостатъчно представено. Партията съчетава социални позиции, традиционно свързвани с левицата, с много по-критично отношение към миграционната политика, санкциите срещу Русия, военната подкрепа за Украйна и част от културните конфликти, които промениха германската политика през последното десетилетие.
Този профил ѝ позволи да привлича избиратели, които не се разпознават нито в Зелените и сегашната германска левица, нито в AfD. Той обаче прави следизборния избор в Саксония-Анхалт особено опасен.
Ако BSW подкрепи Зигмунд, противниците му ще могат да представят партията като фактически съюзник на AfD. Ако участва в широка конструкция за изолиране на AfD, собствените ѝ избиратели могат да попитат защо са гласували за политическа алтернатива, която след изборите осигурява оцеляването на същия партиен модел, който критикува.
Вагенкнехт добре познава тази опасност. Затова идеята за надпартиен министър-председател и променящи се мнозинства не е само опит да бъде намерено решение за Саксония-Анхалт. Тя позволява на BSW да запази политическата си самостоятелност, без да се присъединява формално нито към AfD, нито към блок срещу нея.
Подобен модел обаче е много по-лесен за формулиране, отколкото за управление. Едно провинциално правителство трябва да приема бюджет, да ръководи администрацията, да провежда образователна и икономическа политика, да разпределя инвестиции и да защитава позициите си в Бундесрата. Постоянното търсене на различни мнозинства може да работи при отделни законопроекти. За цял петгодишен мандат изисква политическа култура, която германската партийна система на провинциално равнище рядко е използвала в подобна ситуация.
Зигмунд има основания да не приема лесно тази формула. След 43,8 процента AfD едва ли ще иска да предостави министърпредседателския пост на надпартийна фигура, докато самата тя остава най-голямата парламентарна група с огромна преднина пред CDU.
CDU трябва да намери мнозинство, без да изглежда като победител
Свен Шулце се намира в още по-неудобно положение. CDU получи 17,2 процента – по-малко от половината от резултата на AfD. Въпреки това именно около християндемократите трябва да бъде построена основната алтернатива на управление начело със Зигмунд, ако Brandmauer бъде запазена.
Числата правят задачата трудна. CDU, SPD и Зелените не разполагат с абсолютно мнозинство. Следователно възстановяване на досегашна или близка до нея центристка формула не решава проблема. Необходима е подкрепа отвъд този кръг, а там се намират Die Linke и BSW.
За CDU сътрудничеството с Левицата носи собствен исторически и политически товар. Особено в Източна Германия отношението към партията наследник на политическата традиция на бившата SED остава чувствителен въпрос за част от християндемократите. Формална коалиция и парламентарна подкрепа отвън, разбира се, са различни неща. За избирателя обаче разграничението може да бъде далеч по-малко съществено, ако гласовете на Левицата се окажат необходими, за да бъде избран министър-председател от CDU.
Така защитната стена срещу AfD започва да създава натиск върху други политически граници, които германските партии са поддържали години наред.
Колкото по-силна става AfD, толкова по-трудно е всички тези граници да бъдат запазени едновременно.
CDU може да откаже сътрудничество със Зигмунд. Тогава трябва да намери достатъчно гласове другаде. Ако ги намери чрез партии отляво, AfD ще използва това като доказателство, че християндемократите предпочитат съюз с идеологическите си противници пред признаването на изборния резултат. Това ще бъде политическата интерпретация на AfD, а не юридическо описание на случилото се, но при 43,8 процента аудиторията за подобно послание вече е огромна.
Проблемът на „защитната стена“ вече е аритметичен
Германската политика дълго можеше да третира Brandmauer предимно като морална и политическа позиция. Партиите заявяваха, че няма да управляват с AfD, след което съществуваха достатъчно други комбинации за формиране на мнозинство.
Саксония-Анхалт показва какво се случва, когато изборните числа започнат да ограничават тези комбинации. При 43,8 процента за AfD почти половината от представителството в Landtag-а е заето от партия, с която останалите отказват да работят. За създаването на мнозинство без нея вече не е достатъчно да се съберат две близки политически сили. Необходима е подкрепа от значително по-широк спектър.
Това може да бъде направено. Парламентарната демокрация не задължава победителя на изборите да управлява. Министър-председател става кандидатът, който получи необходимата парламентарна подкрепа. Ако CDU успее да я осигури, правителството ще бъде напълно легитимно според конституционните правила.
Политическата устойчивост е отделен въпрос. Правителство, изградено от партии с много различни позиции, ще трябва постоянно да доказва, че съществува заради обща управленска програма, а не единствено заради отказа да допусне AfD до властта. Колкото повече вътрешни компромиси са необходими, толкова по-лесно ще бъде за Зигмунд да представя опозицията си като единствената действителна алтернатива на всички останали. Това е рискът, който CDU трябва да пресметне още преди да започнат истинските коалиционни разговори.
BSW може да реши повече от избора на министър-председател
Ако партията на Вагенкнехт намери форма за ограничено взаимодействие с AfD, без да влиза в официална коалиция, ефектът ще излезе извън Саксония-Анхалт. Ще бъде създаден прецедент, при който политическата изолация на AfD може да бъде заобиколена не чрез официален съюз със CDU, а чрез парламентарни мнозинства по конкретни въпроси. Това би променило условията на германския спор.
Досега въпросът обикновено се поставяше като избор между коалиция с AfD и отказ от коалиция. Един Landtag, в който AfD и BSW гласуват заедно по енергетиката, Украйна или други въпроси, а при други решения се образуват различни мнозинства, ще създаде значително по-неясна граница.
За AfD подобно развитие би било политически полезно дори ако Зигмунд не стане министър-председател. Партията ще може постепенно да доказва, че парламентарното взаимодействие с нея е възможно и че автоматичната ѝ изолация вече не работи във всеки конкретен случай.
За BSW цената може да бъде по-висока. Партията ще трябва непрекъснато да доказва, че подкрепата за определено решение не означава политическо подчинение на AfD.
Петте депутати в Магдебург затова държат не просто няколко допълнителни гласа. От решението им може да зависи дали след изборите в Саксония-Анхалт германската политика ще запази досегашната ясна граница около AfD или за първи път ще започне да я заменя с много по-непредвидима система на временни парламентарни мнозинства.
Битката вече е за един глас
След окончателното разпределение на мандатите основният въпрос в Саксония-Анхалт вече не е кой спечели изборите. Той е решен. Не е решено кой ще успее да превърне резултата в работещо парламентарно мнозинство.
AfD има 39 депутати и няма достатъчно сили да управлява сама. CDU и традиционните ѝ потенциални партньори също не могат да изградят мнозинство без допълнителна подкрепа. BSW не е заявил готовност за коалиция със Зигмунд, но отказва да се впише безусловно в общ фронт срещу него. Това оставя Landtag-а без очевидна управленска формула.
Зигмунд има причина да изчака
За AfD прибързаното влизане в нестабилно управление може да се окаже по-неизгодно от оставането в опозиция. При резултат от 43,8 процента партията вече разполага с политическата позиция на безспорен победител. Кабинет, зависим от случайни мнозинства, би я принудил да носи пълната отговорност за управлението, без да контролира парламента.
Зигмунд затова има две възможности. Може да търси липсващите гласове още при избора на министър-председател или да остави противниците си да се опитат да изградят правителство срещу него.
Вторият вариант не е непременно поражение. Ако CDU, SPD, Зелените, Левицата и BSW бъдат принудени да договарят сложна форма на сътрудничество, AfD ще остане единствената голяма парламентарна сила извън нея. При бъдещи конфликти в подобно управление Зигмунд ще разполага с удобен аргумент пред собствените си избиратели: победителят е оставен в опозиция, а значително по-слабите партии управляват чрез взаимни компромиси. Това може да бъде силна позиция за следващите избори.
Най-големият риск е за CDU
Християндемократите трябва да защитят две позиции едновременно. Да запазят категоричния отказ от сътрудничество с AfD и да докажат, че могат да произведат стабилно управление без нея.
Ако успеят, Саксония-Анхалт ще покаже, че Brandmauer може да функционира дори когато AfD достига почти 44 процента. Ако бъде създадено нестабилно правителство, което зависи от трудни договорки между партии с противоположни позиции, политическата полза може да отиде при Зигмунд.
Особено чувствителен ще бъде изборът на министър-председател. Тайният вот оставя пространство за индивидуално поведение на депутатите. Няма основание предварително да се твърди, че представители на CDU или друга партия ще подкрепят кандидата на AfD. При толкова малка дистанция до необходимото мнозинство обаче подобна възможност не може да бъде изключена само чрез официалните решения на партийните ръководства.
Саксония-Анхалт може да създаде прецедент
Първото правителство на AfD в германска провинция би било историческо събитие. Не по-малко значим може да се окаже вариантът, при който партията остава извън изпълнителната власт, но започва да участва в променящи се парламентарни мнозинства с BSW или с отделни депутати от други формации.
Тогава досегашната изолация няма да изчезне формално, но ще започне да губи практическата си абсолютност.
Събитията в Магдебург затова вече имат значение за цяла Германия. Ако моделът на пълна изолация на AfD се запази при 43,8 процента, останалите партии ще трябва да покажат, че могат да управляват стабилно срещу толкова голяма опозиционна сила. Ако границата бъде пробита дори частично, следващият подобен резултат в друга източна провинция ще бъде посрещнат при съвсем различни политически условия.
Трите мандата, които не достигнаха на AfD за самостоятелно управление, решиха изборната аритметика. Те не решиха борбата за властта.
Победата, която вече не може да бъде заобиколена
Саксония-Анхалт постави германската партийна система пред ситуация, за която досегашните правила на политическа изолация дават все по-труден отговор. AfD спечели 43,8 процента от гласовете и остана само на три мандата от възможността сама да определя управлението на провинцията. Това е достатъчно, за да бъде спряно самостоятелното правителство на Улрих Зигмунд, но не и за да бъде възстановено предишното политическо положение.
BSW се оказа в центъра на тази промяна не със силен изборен резултат, а с пет мандата, които могат да придобият решаваща тежест. Партията не е поела ангажимент да доведе AfD до властта и всяко подобно твърдение би изпреварило фактите. Но отказът ѝ автоматично да се присъедини към пълната изолация на победителя оставя отворени варианти, които преди изборите изглеждаха далеч по-малко вероятни.
Големият проблем вече е за германския политически център. При партия с близо 44 процента подкрепа Brandmauer престава да бъде само декларация за това с кого не се управлява. Тя изисква останалите партии да намерят работещо управление помежду си и да убедят обществото, че ги свързва нещо повече от желанието AfD да остане извън властта.
След изборите в Саксония-Анхалт Зигмунд може и да не стане министър-председател. AfD може да остане в опозиция. BSW може да откаже подкрепа. CDU може да намери друга парламентарна формула. Всички тези възможности остават отворени.
Едно обаче вече е променено. Политическата система, която дълго разчиташе, че AfD може да бъде изолирана независимо от изборния ѝ резултат, трябва да работи при нова аритметика. При 43,8 процента изолацията вече има собствена управленска цена.
Три мандата спряха AfD пред самостоятелната власт. Дали петте мандата на BSW ще отворят друга врата, ще се реши не от изборите, а в Landtag-а в Магдебург.
