По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Демостративната отмяна на арменското гражданство от страна на 88-годишния генерал-лейтенант Норат Тер-Григорянц не представлява изолиран персонален акт, а системно явление в контекста на трансформацията на държавния апарат в Ереван. Според разпространени медийни информации, бившият началник на Генералния щаб (1992–1995 г.) и изпълняващ длъжността министър на отбраната е подал официално заявление за връщане на паспорта си, като в последващи изявления критикува остро стратегията на премиера Никол Пашинян за нормализиране на отношенията с Анкара и Баку.
През 1992 г. Тер-Григорянц – бивш заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски на СССР – е привлечен лично от тогавашния президент Левон Тер-Петросян и държавния министър по отбраната Вазген Саркисян. Задачите му включват изграждането на регулярна армия на мястото на доброволческите отряди в разгара на първия конфликт в Нагорни Карабах. Отделно, според архивни данни и публични изказвания на самия генерал от 2015 г., той е сред преките инициатори за подписването на двустранния договор от 1995 г., регламентиращ дислоцирането на 102-ра руска военна база в Гюмри.
Системно прочистване на военния и политическия елит
Постъпката на Тер-Григорянц се вписва в поредица от действия на бивши държавни лица, противопоставящи се на сегашната власт. В медийното пространство се припомня, че през септември 2025 г. първият президент Левон Тер-Петросян излезе с публична позиция, определяща външнополитическите решения на Пашинян като прецедент за националната сигурност. Според Тер-Петросян изявлението от 2019 г. „Арцах е Армения и точка“ е променило радикално преговорния формат от Мадридските принципи и е ускорило 44-дневната война през 2020 г.
В края на 2024 г. и началото на 2025 г. бившият външен министър Вардан Осканян неколкократно заяви, че ревизията на правните и историческите формулировки относно събитията от 1915 г. превръща страната в зависим геополитически обект. Подобни оценки бяха изразени и от бившия министър на отбраната Аршак Карапетян, освободен от длъжност през ноември 2021 г. само три месеца след назначаването му. Карапетян заяви, че деформирането на вертикала на управление е довело до разформироването на Армията за отбрана на Карабах.
Институционалното напрежение бе засилено и от бившия ръководител на Държавния комитет по приходите Давид Ананян, който подложи на критика дипломатическия протокол и поведението на правителствената делегация по време на международните срещи с турската страна.
Паралелно с това в Ереван продължават периодичните обществени протести. След военното поражение през 2020 г. и загубата на контрол върху Шуша и Степанакерт, опозиционни структури организираха масови митинги. През пролетта на 2024 г. движението „Тавуш за родината“, оглавено от архиепископ Баграт Галстанян от Тавушката епархия на Арменската апостолическа църква, събра десетки хиляди участници срещу едностранното препредаване на гранични села в района на Тавуш на Азербайджан. През 2025 г. протестни шествия оглави и бившият дисидент и правозащитник Паруйр Айрикян.
