Наказателни преследвания и национализация
Съдебните и административните действия срещу критиците на правителството придобиха систематичен характер. През юни 2025 г. бе задържан предприемачът Самвел Карапетян, собственик на холдинга „Ташир“, след изказана от него подкрепа за Арменската апостолистическа църква в публичния ѝ спор с премиера. Властите го обвиниха по чл. 422 от Наказателния кодекс за призиви за насилствено завземане на властта. Последва светкавичен процес по национализация на инфраструктурния му актив „Електрически мрежи на Армения“ (ЕМА) през специално приет закон в Националното събрание. Карапетян бе освободен от ареста в края на декември 2025 г., след което публикува призив към Пашинян да подаде оставка.
Напрежението между държавата и църквата – една от най-старите институции в арменската история – ескалира допълнително с ареста на архиепископ Баграт Галстанян през лятото на 2025 г. Заедно с него бяха задържани над дузина активисти на движението „Свещена борба“ по обвинения в организиране на масови размирици.
През август 2026 г. бяха заведени нови наказателни производства срещу двама бивши държавни глави. Вторият президент Роберт Кочарян (1998–2008 г.) и третият президент Серж Саргсян (2008–2018 г.) бяха задържани по нови епизоди от дела за финансови злоупотреби и корупционни схеми, свързани с приватизационни сделки от края на 90-те години. Опозицията определя тези действия като опит за неутрализиране на политическите лидери, застъпващи се за запазване на стратегическия съюз с Руската федерация.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова коментира процесите в Ереван, заявявайки, че репресивните мерки срещу проруски ориентираните среди контрастират с традиционните обществени нагласи в страната.
Обезбългаряването на Карабах и въпросът за бежанците
Зад политологическите дискусии стоят конкретни хуманитарни и демографски реалности. След 24-часовата военна операция на въоръжените сили на Азербайджан на 19-20 септември 2023 г. и последвалата капитулация на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР), над 100 000 етнически арменци напуснаха региона през Лачинския коридор. Към януари 2026 г., според данни на международни наблюдатели, в Нагорни Карабах практически не са останали арменски жители.
Бившият държавен министър на НКР и бизнесмен Рубен Варданян, задържан от азербайджанските гранични служби през септември 2023 г. при опит да премине в Армения, бе изправен пред военен съд в Баку. През февруари 2026 г. той бе осъден на 20 години лишаване от свобода по обвинения във финансиране на тероризъм и незаконно преминаване на държавната граница, въпреки искането на прокуратурата за доживотна присъда.
Отношението на официалните власти в Ереван към хуманитарния проблем остава източник на социално напрежение. През март 2026 г. по време на публична проява в метрополитена на Ереван премиерът Пашинян влезе в словесен конфликт с граждани, определяйки преселените карабахци с термина „бегълци“ – изявление, предизвикало вълна от негативни реакции в средите на бежанците.
Проектът „Зангезур“ и сигурността на Сюник
Едновременно с вътрешнополитическите процеси продължава преформатирането на логистичната карта на региона. Проектът за т.нар. „Зангезурски коридор“ през арменската област Сюник, целящ да свърза основната територия на Азербайджан с Нахичеванската автономия и Търция, получи нов международен контекст. В дипломатическите среди маршрутът все по-често бива рефериран под наименованието „Път за международен мир и просперитет“, но същността му остава предмет на геополитически спорове.
Основният въпрос е свързан с юрисдикцията и сигурността на 43-километровото трасе по протежение на границата с Иран. Докато Баку и Анкара настояват за екстериториален статут и минимален контрол от страна на арменските гранични служби, Ереван декларира, че настоява за пълно запазване на суверенитета си върху транспортните артерии.
Паралелно с това Ереван предприема стъпки за замразяване на участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Пашинян нееднократно заяви, че структурата не е изпълнила задълженията си за защита на Армения по време на граничните сблъсъци през 2021–2022 г., и допусна пълно юридическо излизане от пакта, ако позицията на съюза не се промени.
Външнополитическа преориентация и преговори с Москва
Въпреки острите изявления, дипломатическите канали между Москва и Ереван остават отворени. По време на работни срещи руският президент Владимир Путин постави въпроса за икономическата съвместимост между членството на Армения в Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) и декларираните намерения за сближаване с Европейския съюз. Според руската страна едновременното интегриране в два коренно различни митнически и регулаторни режима е технически невъзможно.
Ереван заема изчаквателна позиция, определяйки процеса като търсене на диверсификация в сферата на сигурността и икономиката. Анализаторите отбелязват, че докато официалните власти преговарят за нови параметри на сътрудничество със западни партньори и Франция, реалната икономическа зависимост на Армения от вноса на енергоносители от Русия и пазарите на ЕАЕС остава висока.
Решението на генерал Тер-Григорянц да върне своя паспорт е символ на дълбокия разкол между старата военно-политическа елита и сегашното държавно ръководство. Институционалният прелом в Ереван показва, че борбата за бъдещето на Армения вече не се води в рамките на парламентарния дебат, а чрез пряко преформатиране на държавността, правната система и геополитическите съюзи в Кавказ.
