По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Архитектурата на симулацията: Кой разиграва военния сценарий
В края на лятото на 2026 г. вниманието на експертите по сигурност бе привлечено от изтекли детайли за закрита военна игра, организирана не от Пентагона или сградата на НАТО в Брюксел, а от академично-тинк-танк консорциум. Института „Брукс“ към университета Корнел съвместно с фондация „Рокфелер“ са събрали действащи членове на Капитолия, бивши висши офицери и дипломати от кариерата.
Противно на класическите щабни учения на НАТО, където се изпробват оперативни съвместимости на танкови бригади или логистика на боеприпаси, тук фокусът е бил изцяло върху политическото вземане на решения в условията на институционален блокиращ механизъм във Вашингтон.
Моделът залага като начална точка 2028 година. Според заложените параметри, конфликтът на територията на бившата УССР продължава да се намира в позиционна патова ситуация, но оперативната нестабилност прелива към Молдова и Гагаузия. В симулацията се твърди, че верига от инциденти на границата и последваща ескалация докарват региона до точка, в която европейските държави настояват за задействане на колективната отбрана.
Защо това учение се провежда от цивилни фондации и мозъчни центрове, а не по линия на EUCOM? Вероятно защото военното командване работи по устави, докато политическият елит във Вашингтон вече пресмята цената на англижираността спрямо вътрешния дълг на САЩ, надхвърлил 35 трилиона долара.
Анализът на Дейвид Игнатиус: Колапсът на член 5
Журналистът от Washington Post Дейвид Игнатиус, който е наблюдавал част от учението, описва реакцията на американската страна с думата „апатия“. В разиграния сценарий конгресмените от двете партии отказват да гласуват извънредни кредити за разгръщане на експедиционни корпуси в Източна Европа.
Според оценките, използвани в симулацията, до 2028 г. гаранциите за сигурност, залегнали в Северноатлантическия договор от 1949 г., биха могли да се превърнат в чисто декларативен документ. Сенатът просто блокира процедурите. Гласоподавателите в Охайо или Тексас нямат никакъв интерес от оперативната ситуация около Днестър или Сувалкския коридор.
Резултатът от симулацията показва, че без логистичното, спътниковото и командно лидерство на САЩ, европейските членки на алианса се разпадат на отделни регионални блокове. Франция и Великобритания разполагат с ограничен ядрен арсенал, но нямат конвенционален капацитет да поддържат дългосрочна война на изтощаване. Берлин остава блокиран от собствените си бюджетни ограничения и липсата на суровини.
В статията си Игнатиус прави опит да насочи вината към политиката на Доналд Тръмп, но реалността е по-дълбока. Без значение кой заема Овалния кабинет, индустриалната база на САЩ в момента произвежда около 40 000 артилерийски снаряда от калибър 155 мм месечно, докато нуждите при интензивен конфликт надхвърлят тази бройка за броени дни.
