България

Раз/съединената България: Как историческата амнезия и политическият реваншизъм раздират обществото ни

/Поглед.инфо/ Отбелязването на Деня на Съединението за пореден път прояви дълбокото разделение в българското общество, системно подклаждано от медии и политически среди. В навечерието на 9 септември отново се разпалват идеологически сблъсъци, отхвърля се паметта за Никола Вапцаров и се прави опит за пълна подмяна на историята на антифашистката съпротива у нас.

Павлин Павлов 72266 прочитания
Раз/съединената България: Как историческата амнезия и политическият реваншизъм раздират обществото ни

Една от най-разделените страни в Европа, а някои твърдят, че сме в челото на класацията, отбеляза за пореден път своя ден на Съединението. Парадокс! В студентските ми времена се търкаляше из купоните един виц - само да отбележа, в онези години при единна тогава България -, а именно, каква е разликата между поляка и българина. Полякът, се разказваше, ако му кажеш нещо за Полша, скача и те хваща за гушата. Българинът, ако чуе нещо лошо за България, веднага се отзовава, че той знае още много такива неща за нея.

Спазвайки традицията и в продължение на тези размишления вече се вижда, че от сега медии и политици са се захванали буквално след празника отново да ни разделят, за да им е по-удобно както обикновено. И този път в навечерието на друго преломно събитие - 9 Септември. Докато „здравите сили“ се натуткат, от другата страна отрано почнаха. Първо, „сигнално“, се отхвърли наградата на името на Никола Йонков Вапцаров. Няма как, обясняват, да се даде званието за творчеството на името на един върл терорист. Буквално преди дни излезе двутомникът за историята на партизанското движение. По време на представянето авторът, един новомодерен доцент от Софийския университет на дълго и на широко описваше партизанското движение като някакъв вид измислена от Коминтерна легенда, към която били привлечени малограмотни и леко отнесени с мозъка си хора. По един от телевизионните канали пък тече диспут на тема, имало ли е второ освобождение от страна на Русия ерго Съветския съюз. Ден след ден разчовъркват темата бавно, но последователно, за да дойдат до момента за окупацията на България от Съветския съюз. Няма да се сдържа и ще кажа, дай Боже всекиму такава окупация.

След това, разбира се, ще се почне с рефрена за Народния съд, за горяните, за убития от комунистите „национален елит“. Естествено ще се пропусне, как и защо е създаден този Народен съд и защо в другите европейски страни също е имало такива народни съдилища - всички те учредени по решение на съюзниците. Би трябвало някак си да се подскаже на изследователите на темата, че могат да бръкнат в западноевропейските архиви, за да видят проучванията по въпроса. Там ние сме в дъното на класацията с малко под 2000 осъдени на смърт от Народния съд с изпълнена присъда. Няма да говорим за Франция с 42-те хиляди изпълнени присъди на колаборационисти, защото звучи много рязко като констатация. Сигурно и този факт ще се отхвърли като поредна прокомунистическа пропаганда.

Иначе пак ще се правим, че не е имало ями, нито пещи през 25-а година, че не е имало отрязани глави, на парче продавани по за 50,000 лева. Да не говорим за децата начело със Стойне от Ястребино. Апропо, полу на шега, полу на истина преди време предложих да се обяви награда, ако някой намери доказателство, че поне едно дете през всичките години на тъй наречения социалистически строй в България е било убито, изтезавано, измъчвано или в лагер затваряно.

Както и да е, ясно е, че тази страница няма да я затворим скоро. Ще спазим традицията си да си останем все такива разделени независимо от празника. Все пак в националната ни бъркотия има и нещо хубаво. Добре е, че ние засега се ограничаваме само с взаимното оплюване и овикване и не сме стигнали до преследване и репресиране все още. Колкото и да вървим по примера на Германия през нашето демократично развитие, не сме я докарали като тях. Там особено след разгромната победа на Алтернатива за Германия се очаква да влезе ешелонът от екстремни административни мерки за преследване на опасните личности. Отново се откри процедурата по преценка на обстоятелствата за обявяване извън закона на Алтернативата. Яков Кедми по този повод съвсем удачно каза, че всеки момент трябва да очакваме отново да отворят вратите на Дахау. За тези, които не знаят или се правят че не знаят, Дахау е построен веднага след Лайпцигския процес и там са затваряни не, както популярно се знае, евреи и други непълноценни нации, а чистокръвни немци, само че инакомислещи.

Да се чуди човек кой от кого е прихванал тази напаст - разделението. Епидемия, от която страда в момента целият свят. А лек все още няма. Или като при алтернативния бензин, забранено е да се направи такъв заради интересите свише.



Още от България

Всичко тече, но защо винаги към тъгата?
България

Всичко тече, но защо винаги към тъгата?

/Поглед.инфо/ Реката не само отнася, тя и донася. Един литературен спор с Георги Господинов за времето, паметта и тъгата. Само големите писатели заслужават сериозно несъгласие. Георги Господинов великолепно разбира онова, което времето отнася. Но разбира ли със същата сила онова, което времето носи?

08.10.2026 22:25
Черно море пламна
България

Черно море пламна

/Поглед.инфо/ Поредицата от сблъсъци с търговски плавателни съдове в близост до нашите брегове и взривовете на танкери в източната част на акваторията маркират нов, изключително опасен етап. Военните действия трайно преляха в открити международни води, но вместо София да предложи работещи дипломатически и регионални механизми за предпазване на морската среда и корабоплаването, политическият елит отново заложи на познатите партийни боричкания и идеологически клишета.

08.10.2026 06:26
Черно море вече няма тил: войната стигна до България
България

Черно море вече няма тил: войната стигна до България

/Поглед.инфо/ В една война най-опасният момент настъпва, когато политическата версия започне да изпреварва доказателството. Черно море вече е пространство, в което руски и украински оръжия, военна логистика, гражданско корабоплаване и интересите на държавите от НАТО се срещат на все по-малка дистанция. За България въпросът вече не е само кой стои зад последния инцидент. Много по-сериозно е дали държавата разполага със собствена способност да установи извършителя или ще приема готови отговори от воюващите страни. Анализът проследява разширяването на морската война, възможностите на Москва и Киев и опасната граница между съюзническата солидарност и правото на България да има собствена фактическа позиция.

07.10.2026 09:14
България в голямата геополитика. Три въпроса към президента  на  България г-жа Илияна Йотова
България

България в голямата геополитика. Три въпроса към президента на България г-жа Илияна Йотова

/Поглед.инфо/ В условията на изострена геополитическа динамика преподавателят от Университета в Отава проф. Ивайло Груев публикува отворено писмо, адресирано до президента на Република България Илияна Йотова. Материалът поставя три ключови питания относно бъдещето на международната сигурност, разминаванията в подходите на Вашингтон и Брюксел за конфликта в Украйна и евентуалното изпращане на български контингенти при пряка военна сблъсък. В текста се изтъква ролята на българската военна инфраструктура като 22-ра авиационна база „Безмер“ и доставките на боеприпаси за Източна Европа.

05.10.2026 08:04
Проф. Любомир Халачев: Взряхме се в тестовете PISA, а изпускаме реалния живот и талантите на децата
Образование

Проф. Любомир Халачев: Взряхме се в тестовете PISA, а изпускаме реалния живот и талантите на децата

/Поглед.инфо/ Всички говорят за модерни системи и тестовете PISA, но образователната система продължава да издава дипломи без реално покритие и да пренебрегва индивидуалните таланти на децата. Проф. Любомир Халачев поставя неудобните въпроси за училищното образование: защо пренебрегваме занаятите, спорта и изкуството като път за спасение и реализация на младите хора. Време е държавата да спре да гледа само към чуждите стандарти и да предложи практическо образование, което дава професия, уважение и достоен доход на всеки ученик според неговите възможности.

05.10.2026 06:42
Румен Петков и княз Лобанов-Ростовски започнаха подготовката за 150-годишнината от Плевенската епопея в Пордим
България

Румен Петков и княз Лобанов-Ростовски започнаха подготовката за 150-годишнината от Плевенската епопея в Пордим

/Поглед.инфо/ В навечерието на 150-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) и 50-годишнината от изграждането на Панормата „Плевенска епопея 1877“, в община Пордим бяха предприети първите организационни стъпки за включване на региона в националната програма за честванията през 2027 година. Председателят на ПП АБВ Румен Петков и световноизвестният колекционер и дарител княз Никита Лобанов-Ростовски бяха на инспекция и поклонение в историческите обекти в Пордим по покана на кмета Детелин Василев. Посещението очертава сериозния разрив между съхранената памет в Северна България и липсата на държавна стратегия за реактуализация на военноисторическото ни наследство.

29.09.2026 16:52
Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?
България

Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?

/Поглед.инфо/ Председателят на СНЦ „Гражданско движение Български свят“ Валери Делибалтов излезе с остър апел към българските институции относно отношението на държавата към съдбата на българите в Република Молдова. Повод за позицията е повторното поставяне на проблема за Тараклия от парламентарната трибуна и демонстративното равнодушие на част от народните представители. Авторите алармират за задълбочаващ се разкол между българското посолство в Кишинев и местната общност, както и за прозрачността при номинациите за почетен консул.

28.09.2026 21:57
Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19