Тези дни Путин, за кой ли път, попадна пак в жълтия десен на топ-новините. „Отстреля“ го някакъв най-вероятно измислен „инсайдер“. От скоро инсайдерите като дроновете започнаха масово да се роят. За разлика от дроновете, чието поле е горещата война, те станаха доминиращо средство за атака в медийните битки. Въпросната думичка не се настани, а като епидемия нахлу в езика ни с пороя от чуждици, с който ни инжектират политици и медии ката час. Преди време подобен вид хора наричахме просто източници, официални или неофициални, скрити или явни. Още по-преди в онова, лошото, както се твърди, време им казвахме простичко агенти, вътрешни или външни, вербовани или привлечени като доверени лица. И тогава се случваше понякога да си ги измислят, по собствена инициатива или поръчково за служебни цели, за да се легализира, извинете, отново професионален термин, определена информация и да се подаде в точния момент на избрания адресат.
Освен изброените, както казвахме някога, честни хора на които разчитат службите, има едно особено същество, което, извинявам се за аналогията, като хлебарките може да издържи и на атомна атака. Това са самоинициативниците. Имало ги е винаги по нашите краища, оцелявали са при всякаква власт и политическа конюнктура. Присъствието им с пълно основание може да се определи като манталитетна черта на народа ни.
Няма да бъркам на дълбоко в историята ни, която бъка от самоинициативници, предали не един и друг наш свят човек. Имам си и лични впечатления достатъчно любопитни. Чичо ми разказваше, че докато бродел едно време из балкана да търси горяни, един овчар го извикал и му съобщил каквото знаел за тях. А после леко се извърнал в профил и запитал, дали му прилича на някого. Когато видял, че чичо ми не се сеща на кого, той важно заявил: „Като Мата Хари съм, нали?“ Спомням си много по-късно как случайно видях мой колега от „шестаците“ да си чисти ушите, когато се беше върнал в службата след „обиколка на обектите“. Запитах го, да не би да са го болят. „Не, отговори ми, чистя ги от калта, която съм събрал от активисти разни… Преследват ме и където ме спипат, ми пълнят главата с какво ли не…“ А той „обслужваше“ културните институти в града. Веднъж, докато провеждах среща с „истински“ агент, „явочникът“, тоест човекът, който ни предоставяше жилището си, след това ме извика. Не беше редно, но нямаше как да не му обърна внимание. Цял час ми пълни главата със „сигнали“ – кой не си хвърлял боклука, където трябва, кой тъпчел цветята пред входа, кой надувал радиото си посред нощ – все „оперативно- интересна информация“. Едва го изтраях. Накрая той ми заяви възмутено: “Вие май не си водехте бележки…“ Успокоих го, че всичко помня. А после началникът ми ме направи на мат и маскара, че не обръщам внимание на активността на гражданите. Оня беше му се обадил, че не е доволен от мен. Самоинициативници имаше и има и сред оперативния състав. Разкаваха ми как в ново време един бивш колега решил да поизвиси авторитета си и се похвалил, че се е самопредложил за агент на службите и от едната и от другата страна едновременно.
В наше време се появи нова, интересна разновидност, кажи го, мимикрия на този тип хора – медийни самоинициативници. Без да ги търсиш, нито каниш, нито приемаш като експертно или компетентно ниво те се мушкат където могат из медиите със своите бомбастични разкрития. Един наскоро се чу, че чак за президент се е обявил, само и само да има възможност да „вземе отношение“ по какъвто и да е въпрос, представляващ интерес за обществото. И за него, разбира се.
С други думи, нищо ново под слънцето. В момента упражненията с така наречените инсайдери започват да стават все по-често използвано средство да се подава предполагаема или измислена информация на обществото. Има и любители на тъмни заговори и политически завери, които се чудят как по за дълго и по-интересни да останат в медийното пространство. Затова буквално изплюват в избран момент някоя измишльотина, представяйки я като топ новина получена от инсайдър. Най-вече, когато се търси информация от място, откъдето много рядко се получава информация извън официалната, която се представя от говорители, пресаташета или от самите политици.
Все още не е отшумяло в медиите странното посещение на шефа на ЦРУ в Москва. Какви ли не предполагаеми поводи за това посещение ни ги сервираха като информация от инсайдери. Има обаче случаи, когато съвсем пресъхват новините от медийния поток и тогава самоинициативно или поръчкаво току се появява някое топ известие. От пръв поглед си личи, че то е измислено или извлечено така че да поддържа будно вниманието на обществото. Важното е обаче да се търкаля из стрийма. Поредната дъвка, която сладко поеха световните медии беше новината от инсайдър, че Путин бил казал, че, ако не победи в Украйна, ще го убият. Това вече се носи като медийно цунами из всички официални и неофициални заглавия. Не е трудно да измислиш такава новина. Преди време в един от моите материали аз, без да съм да ползвам инсайдер, написах онова, което всеки който познава добре руския народ, нагласата и настроенията му, когато върви война, го знае. То е известно от близката и далечната история. Вождът трябва винаги да побеждава. Дори когато понякога губи война. Апропо, това в момента задълбочено се обсъжда най-вече в Белия дом. И тогава, дори ей така, пак подчертавам, без инсайдер, споменах, че ако Путин загуби тази война, го чака оня плосък и доста широк камък пред храма „Василий Блажени“ на Червения площад, където са отсичали главите на всички предали интересите на народа някога. Историческите традиции, както е известно, са с вековна давност, доста трайни, непроменливи и валидни в наше време. Нищо чудно и ВВ да го е казал, хем на шега, хем на истина, съзнавайки своята отговорност. Или пък нарочно да го е подхвърлил на въпросния свой „щатен“ инсайдер.
Изводът от историята е, че вече си имаме медиен партньор, свой човек, наша сянка, която ни курдисаха нашите политици и от който няма спасение. Ще си го носим в раницата като брат близнак, на който ще разчитаме да ни прошепва по някоя страшно интересна новина или клюка. Искаш ли да се отървеш от него, няма нищо по-лесно - изключваш телевизора. Как обаче може да живеем вече ние, съвременните медийни консуматори без телевизор? Абсурд!
