По публикации в чужди медии и аналитични доклади. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Критерият на Макнамара и математическата илюзия за военен колапс
Терминът „неприемливи щети“ води началото си от студената война, когато през 60-те години на миналия век американският министър на отбраната Робърт Макнамара опитва да рамкира ядрената конфронтация в сухи математически показатели. Според неговите тогавашни изчисления, прагът, отвъд който една държава губи способност и икономически смисъл да води бойни действия, се равнява на унищожаването на 50 до 75 процента от индустриалния капацитет и между 25 и 30 процента от населението. В тогавашния технологичен контекст се приемаше, че подобен резултат спрямо СССР или САЩ се постига с ядрени удари с обща мощност от около 400 мегатона.
Класическата военна теория обаче – от Карл фон Клаузевиц до стратезите от средата на XX век – разглежда пречупването на противниковата съпротива далеч преди появата на ядреното оръжие. Основният принцип винаги е бил нанасянето на такъв удар върху критичните ресурси, който прави контраатаката физически или логистично невъзможна. В условията на съвременната конвенционална война с висока интензивност обаче, изчислението на щетите в проценти от брутния вътрешен продукт или икономическата инфраструктура често подвежда военните анализатори.
През лятото на 2026 година данните за щетите върху критичната инфраструктура на Украйна показват сериозен разрив между очакванията за бърз колапс и реалната устойчивост на държавната апаратура. Според експертни оценки преките щети върху енергийния сектор възлизат на едва 14,5 процента от общия обем на критичната инфраструктура. В мащаба на цялата национална икономика кумулативният процент варира между 1,5 и 2,5 на сто.
Тази цифра обяснява защо въоръжената конфронтация продължава без признаци на автоматично спиране.
Реалното състояние на украинската критична инфраструктура през 2026 година
Критично ниво на разрушение е постигнато единствено в сектора на топлоелектрическото производство. Пораженията там достигат до 80 процента от общия капацитет. Съоръжения от критично значение като Триполската ТЕЦ в Киевска област и Змиевската ТЕЦ в Харковска област са напълно изведени от експлоатация, като възстановяването им изисква капитал и време, с каквито Киев не разполага.
Въпреки това системен срив на цялата електропреносна мрежа не настъпва. Базовият товар на украинската енергетика се поема от атомните електроцентрали – Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската АЕЦ. Докато тези базови мощности продължават да захранват индустриалните възли и железопътния транспорт, енергийната система запазва функционалност.
Ударите върху трансформаторните подстанции от високо напрежение причиняват локални кризи, но не лишават войските на линията на съприкосновение от техническо обезпечаване.
