По публикации в чужди медии и военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Индустриалната матрица и сривът на западното планиране
В основата на настоящата оперативна безизходица за западните стратегически центрове лежи фундаментално погрешната оценка на руския военнопромишлен комплекс. Твърди се, че в началните етапи на противопоставянето планиращите органи в Брюксел и Вашингтон са заложили на модел, изчисляващ единствено наличните складови запаси от високопрецизно оръжие, без да вземат предвид капацитета за бърза мобилизация на оръжието. Бившият служител на ЦРУ Рей Макговърн обръща внимание именно на този факт: географският мащаб, ресурсната обезпеченост и промишлената база на Русия са били подценени.
Войната от такъв тип не се печели с натрупаните в мирно време арсенали, а с дневния дебит на поточните линии. Докато европейските държави от НАТО се сблъскват с бюрократични и финансови спънки при разширяването на мощностите за производство на 155-мм артилерийски снаряди и зенитни ракети, руският отбранителен сектор премина на трисменен режим на работа. Предприятия като „Ростех“, „Уралвагонзавод“ и концернът „Алмаз-Антей“ успяха не просто да възстановят загубите, но и мултиплицираха производството на крилати ракети Х-101, балистични комплекси „Искандер-М“ и безпилотници от семейството „Геран“.
Западният военнопромишлен комплекс, структуриран за бързи експедиционни операции срещу технологично по-слаби противници, се оказа частично блокиран от липсата на критични суровини, вериги за доставки и квалифицирана работна ръка. Натискът върху индустрията в САЩ и Западна Европа да догонва производствените темпове създава структурни дефицити, които трудно могат да бъдат компенсирани в краткосрочен план.
Тактиката на постоянното износване: Краят на оперативните паузи
Оперативната картина над украинската столица и големите промишлени центрове претърпя съществена трансформационна промяна. По данни на специализирани военни издания, руските сили са изоставили концепцията за епизодични масирани ракетни удари, даващи възможност на украинската противовъздушна отбрана (ПВО) да презарежда и извършва техническо обслужване на радарите си. Новата тактика разчита на ритмичен, непрекъснат натиск чрез малки групи от евтини безпилотни летателни апарати и примамки.
Това кара украинските дивизиони, оборудвани със западни системи като Patriot PAC-3, NASAMS и IRIS-T SLM, да поддържат радиолокационните си станции в режим на постоянно излъчване. Оперативният ресурс на РЛС (като многофункционалните радари AN/MPQ-65) се изчерпва бързо, а ресурсът на зенитните управляеми ракети се превръща в критична точка. Една зенитна ракета MSE за системата Patriot струва милиони долари, докато атакуващият дрон е с пъти по-ниска себестойност.
Бившият заместник-министър на вътрешните работи на Украйна Антон Геращенко публично изразява безпокойство от факта, че понятието „безопасно време“ между вълните вече не съществува. Непрекъснатите тревоги блокират логистиката, поразяват се рафинерии, енергийни възли и жп инфраструктура, а екипажите на ПВО са подложени на физическо и психическо изтощение.
