Настоящата статия е хронологично и логическо продължение на пространния анализ, публикуван в Поглед Инфо на 13 август. Там анализът има клиополитическо естество, т. е. най-кратко казано изследвани са най-важните събития от периода на Студената война, които изиграват ролята на действащи и до днес причини за признавания вече от всички обществено икономически и политически хаос в световен мащаб.
Настоящият анализ, за разлика от предшестващия, вече има геополитически характер.
Времето, за което той се отнася, обхваща периода от разпадането на СССР в края на 1991 г. до 24 февруари 2022 година, когато започна поредната гражданска война в пределите на историческа Русия и по-точно в Украйна.
Геополитическият характер на настоящото изследване се определя от това, че активните фактори за кризата в съвременния свят са актуално действащи и в настоящия момент.
***
До началото на сегашния век световната политическа мисъл приемаше, че изборът на М. С. Горбачов за партиен и държавен ръководител на СССР бележи края на „Студената война“.
За доказателство на това служи предприетият от Горбачов през 1985 година нов стратегически курс на СССР, известен като „перестройка“. Четири години след това, на знаменитата среща между лидерите на двете суперсили М. С. Горбачов и Джордж Буш - старши на Малта, бе решена съдбата на СССР и съюзниците му от Източна Европа.
Днес, след повече от три десетилетия, се оказа, че със заемането на своя отговорен партиен пост, М. Горбачов започна фактическото разграждане най-напред на СССР, а след това и на установения в Източна Европа социалистически обществен строй.
В годините, когато той на практика разграждаше не само собствената си родина, не само социалистическата общност на източноевропейските държави, но и социализма в световен мащаб, имаше обезпокоителни подозрения, че М. Горбачов е внедрен враг: днес – трийсет и пет години след закриването на Съветския съюз, вече има пълен набор от доказателства, че той е бил агент за влияние на британското разузнаване, достигнал до върховете на съветската държава.
Може да се каже, че срещата на Малта фактически ознаменува края на колосалния по историческото си значение социален експеримент на безкласово общество, а унизените и оскърбените бяха върнати в старото си положение на световни наемни роби.
Това бе и последната блестяща победа на англосаксонския проект за обществено устройство на света.
Но по вече установила се традиция от периода на Студената война, това се представяше като победа на САЩ над „империята на злото“, по думите на „великия президент“ Р. Рейгън.
***
Година след историческата среща в Малта на 2-3 декември 1989 година, следва решение на Върховния съвет на СССР за провеждането на референдум за или против съхраняването на СССР като единна държава. Това решение е взето на 24 декември 1990 година.
Тук е необходимо да се подчертае, че СССР, създаден на 30 декември 1922 година, наследява Съветска Русия. Това име приема бившата царска Русия,под него бившата империя на династията Романови съществува пет години след Великата октомврийска социалистическа революция, т. е. до 30 декември 1922 година. След жестока, разрушителна и кръвопролитна гражданска война, болшевиките създават новата държава СССР, почти изцяло в границите на Романовата империя.
Извън тези граници остават Финландия, прибалтийските държави и Полша, която до Първата световна война принадлежи на царска Русия.
Около държавното устройство на новата държава възниква спор между В. И. Ленин и Й. В. Сталин.
Според В. И. Ленин, безспорният ръководител на Великата революция, новата държава трябва да бъде изградена като конфедерация от национални държави. Всяка от държавите, които се оказват петнайсет на брой, се включва доброволно в съюза и винаги може да го напусне при решение на законодателния му орган. На този проект се противопоставя Й. В. Сталин, като най-голям специалист по междунационалните отношения в бившата царска империя. Според неговата концепция новата социалистическа държава е трябвало да бъде изградена на принципите на икономическото и етническо райониране. Тази държава трябва да бъде федерална, като напускането й е възможно само при съгласието на всички останали.
Това е така, защото между новите съюзни държави не могат да бъдат поставени резки етнически очертани граници.
След продължителна дискусия в болшевишката партия и в Конгреса на народните депутати е възприет моделът на В. И. Ленин.
Устройството на СССР по този модел се запазва до 8 декември 1991 година, когато великата социалистическа държава се разпада на съставните си части…
***
На референдума, проведен на 17 март 1991 година, 76% от населението гласува за запазване на СССР като единна държава. Открито го напускат единствено Естония, Литва и Латвия.
Въпреки масово изразената воля на съветските граждани разрушителният ход на т. нар. перестройка е вече неудържим. Разложителният процес на великата държава е обхванал нейната най-голяма част – Руската федерация. Пряк израз на това е абсурдното предложение Русия, ядрото на СССР да провъзгласи… суверенитет (?!).
На 12 юни 1991 година за президент на „суверенна Русия“ е избран Б. Н. Елцин.
На 10 юли 1991 г., начело на същинска Русия застава един ноторен алкохолик.
Следват други драматични събития. На 28 юни 1991 г. е закрит СИВ, а на 1 юли е разпуснат Варшавският договор. Настъпилият в Европа геополитически хаос подтиква действащото партийно и държавно ръководство на СССР да вземе извънредни мерки чрез обявяване на военно положение в страната. Този последен, отчаян опит тогава бе наречен от западната пропаганда „пуч“, т. е. въоръжен преврат, насилствена промяна на политическото ръководство на една държава.
Но този т. нар. „пуч“ бе извършен от върховния екип на легитимната власт! Това бе легитимен опит на легитимната върховна власт на СССР да запази държавата, с изключение на … М. С. Горбачов.
Този нещастен последен опит за спасение на СССР, завърши с неуспех. Театрално покачен на танк, се появи „новият цар“ на Русия – Борис Николаевич Елцин. Оттам той обяви КПСС за разпусната, а нейните клубове в цялата огромна страна – за конфискувани.
Изумително, но нито един член от деветнайсетмилионното членско стадо на великата съюзна в миналото партия не реагира.
Така загина великата, славна партия и започна „ерата“ на Борис Елцин. Той получи безпределна власт, пучистите бяха арестувани, а М. Горбачов – възхваляван като победител. Победата на британските тайни служби бе пълна.
***
След предателската среща в Малта световните събития започнаха да се развиват с шеметна бързина. Цялата 1990 година премина като верига от каскадни загуби на властта на комунистическите партии в Източна Европа.
В същото време от Москва дойде едно налудничаво предложение: М. Горбачов предложи, ако Германия се обедини Западната й част да остане член на НАТО, а Източна Германия – на Варшавския договор.
Тази заявка е сякаш отправена към министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в Москва. Всъщност лидерът на Обединеното кралство се готвеше да посети Москва и да констатира успешния край на Студената война.
И до ден днешен историци, коментатори, анализатори и т. н. погрешно смятат, че главният победител в тази война са САЩ, а всъщност, това е скритият в лондонското Сити център на великия англосаксонски световен проект.
Идеята на У. Чърчил да смаже ненавистната му Съветска Русия още през 1945 г., се осъществява след четирийсет и пет години.
На 8 юни 1990 г. най-успешната наследничка на неговия пост след Втората световна война посещава Москва. По време на нейния престой в съветската столица тя договаря с М. Горбачов независимостта на балтийските републики, съкращаването на конвенционалните оръжия, плановете за нова Европейска конференция за сигурност и сътрудничество.
Най-важна е договорката между двамата държавници за съдбата на Германия. На срещата си с Горбачов Тачър заявява, че членството на обединена Германия в НАТО няма да представлява заплаха за сигурността на СССР. И в случая тя е била искрена. Всъщност „Желязната лейди“, каквото е прозвището на М. Тачър, никак не е желаела обединението на двете Германии, тъй като в Европа отново се появява един икономически колос с осемдесет милионно население. Почти два пъти по-голям от Обединеното кралство.
Така посещението на М. Тачър в СССР в началото на юни определя по-нататъшния ход на събитията в Европа и света.
Първото събитие след това посещение е новата конференция в Хелзинки. На 25-26 юни в Хелзинки е подписан заключителният документ, който слага край на петнайсетгодишния период на действие на споразуменията, подписани пак в Хелзинки. Така завърши победният цикъл на съвкупния Запад над европейската социалистическа система. Оставаше още съвсем малко този край да бъде увенчан.
***
Приетата в Лондон на 5-6 юли 1990 г. Декларация на НАТО бележи ключов дипломатически завой след края на Студената война. С този исторически документ лидерите на Алианса обявяват трансформацията на НАТО и отправят безпрецедентна покана за партньорство и сътрудничество към държавите от Съветския съюз и Варшавския договор. НАТО предлага на страните от Варшавския договор да установят редовни дипломатически контакти и да изградят отношения на взаимно доверие.
На 3 октомври 1990 г. ГДР е официално „погълната“ от Федерална република Германия.
През следващия десетгодишен период до края на ХХ век, СССР изживява края на своето съществуване. Случи се най-голямата геополитическа катастрофа не само на този век, а изобщо в историята на Новото време.
Ключовата година на това десетилетие е 1991 година. В самия край на 1990 година – на 24 декември, Върховният съвет на СССР приема решение за провеждането на референдум относно бъдещето на великата съюзна държава.
Скоро след това, от 13 януари в Прибалтика избухват вълнения, които траят до месец март. На тях са издигнати искания за отделянето на Естония, Литва и Латвия от СССР.
На 17 март в СССР е проведен предвиденият в декември референдум за или против съществуването на Съюза на съветските социалистически републики.
За запазването на великата държава тогава гласуват над 76% от нейните граждани.
На 25 юни Хърватия и Словения обявяват независимост от Югославия, с което започва нейният разпад. Скоро след това Чехословашката република също се разпада и така възникват две самостоятелни държави – Чехия и Словакия.
Така се слага край на договореностите от 1975 г. в Хелзинки за нерушимост на границите между държавите, установени в Европа след Втората световна война. С това започва краят на разпадането на съветската геополитическа система на стария континент.
По този начин четиривековното съперничество между двете велики империи с най-голямо геополитическо значение в историята – Великобритания и Русия, завършва с разгромната победа на Лондон. А той е центърът на победоносния геополитически модел за устройство на света – англосаксонския…
Оттук нататък с ускорен ход започва драматичното разпадане на СССР, приемник на великата, огромна историческа Русия.
***
След събитията през 1989-1990 година вече няма никакъв шанс за каквото и да е връщане назад. Напротив, на 1 декември 1991 г. в Украйна бе проведен референдум, на който бе провъзгласена вътрешната й независимост.
На 8 декември 1991 г. президентите на трите най-големи и при това славянски съюзни републики – Русия, Украйна и Белорусия – се срещат във Вискули, Беловежката гора, Белорусия. Споразумението е подписано от висшите длъжностни лица и правителствените ръководители на съюзните републики: Борис Елцин и Генадий Бурбулис (РСФСР), Станислав Шушкевич и Вячеслав Кебич (БССР), Леонид Кравчук и Витолд Фокин (Украйна). Обявяват фактическия разпад, не само на червената, но и на историческата Руска империя.
Този „дипломатически“ акт е незаконен, тъй като е извършен в рамките на съществуващата върховна, държавна единица – СССР. Всъщност, подписаното споразумение е акт на държавна измяна, но върховната, държавна власт вече не работи, а нейният ръководител, президентът М. С. Горбачов е изолиран…
Следователно, пред очите на целия свят е разиграна една зловеща трагедия; повратна точка в световната история. На 25 декември 1991 г. М. Горбачов подава оставката си като президент на и така вече несъществуващия Съветски съюз.
Тази оставка е всъщност акт на капитулация на СССР пред съвкупния Запад. И така Студената война окончателно завършва. Настъпва десетилетието на европейския, а и на световния хаос.
В страните от Източна Европа, съюзници на СССР, се извършва пълен разпад на социалистическата система. На континента ясно се открояват двата лагера: лагерът на победителите и този на победените.
На територията на СССР се извършва т. нар. „парад на суверенитетите“. В най-голямата съюзна република - Руската федерация, която вече също е „суверенна държава“, нахлуват тълпи от американски съветници.
Присъствието на тези „съветници“ създава илюзията, че крайният победител в Студената война е САЩ. Но истинският победител в нея е англосаксонският център, битуващ в лондонското Сити.
Не е пощадена най-вече Русия. На територията на остатъчна историческа Русия се извършва унищожение на нейния индустриален потенциал. Това, което остава от него, е раздадено като подарък на приближените до семейството на Б. Елцин, които оформят новата висша класа на Русия – олигархията.
Отчаян опит за спиране на разпадните процеси във великата държава е бунтът на Върховния съвет на Руската федерация с цел противопоставяне на своеволията на Б. Н. Елцин. На 4 октомври 1993 година последва физически танков разстрел на този висш орган на Руската федерация. Разстрел всъщност на парламента на нова Русия.
Извършено бе нещо невиждано и нечувано в историята на съветската държава. Армията, гордостта на СССР, стреля по избраниците на народа, готови да защитят съветската социалистическа система. Последен опит! И той несполучлив!
Още по-голямо е удивлението на целия свят, че последният опит да се защити Съветския съюз бе смазан от елитните подразделения на Червената, а по-късно и на съветската армия: Таманската, Кантемировската дивизия, Тулската дивизия на ВДВ, войските на МВР - дивизия „Дзержински“. Но нищо чудно – командният състав на тези елитни части на съветската армия е подменен в разгара на перестройката с хора далече от онова, което представляваха някога командирите на Червената армия.
Времето от тогава до днес обяснява как е станала тази подмяна. На 28 май 1987 г., в Деня на граничаря, от Хелзинки, Финландия, безпрепятствено прелита над съветската територия и каца на Червения площад, близо до Кремъл, деветнайсет годишният германски пилот-любител Матиас Руст с малък спортен самолет.
Този акт послужва като чудовищно доказателство за „годността“ на застарелия команден състав на Съветската армия. По личната заповед на М. Горбачов, като конституционен командващ съветските въоръжени сили, 67 генерали и адмирали са отправени в пенсия. Между новите назначенци в командния състав на съветската армия вече няма нито един висш офицер, участвал в Отечествената война.
Тези именно хора, застанаха зад Б. Елцин през август 1991 г. и след това – при разстрела на Парламента през октомври 1993 година.
Вглеждайки се внимателно в тези събития не остава място за каквото и да е съмнение, че т. нар. перестройка се оказа един грандиозен заговор срещу съветската власт и изобщо срещу червения световен проект.
Така са унищожени последните остатъци от съветска власт на територията на вече бившия СССР. И това е съпроводено от стигащото до истерия одобрение на колективния Запад. Всъщност на световната капиталистическа класа.
Следва разпада на великата държава. Извън нея остава 5 млн. квадратни километра и население от 150 млн. души.
През 1996 година, на проведените президентски избори в остатъчна Русия (Российская федерация), побеждава лидерът на Комунистическа партия на Руската федерация ( КПРФ ) - Генадий Зюганов. Но пред опасността от гражданска война, той се отказва от победата си, въпреки неоспоримите доказателства за фалшифициране на изборите в полза на Б. Елцин.
А опасността от гражданска война е реална. Още в началото на т. нар. „преустройство“ става ясно, че в страховитата съветска армия набират скорост изненадващо разрушителни явления сред генералитета – корупция.
Особена роля в това отношение играе военната операция на съветската армия в Афганистан; всъщност една излишна, слабо подготвена и пропагандно необезпечена локална война.
Самото „преустройство“ не само не води до преодоляване на отрицателните явления в съветската армия, а напротив ги задълбочава. И когато онзи немски младеж, за когото вече стана дума, прелетя на спортен самолет огромното разстояние, висшият състав на Червената армия бе отстранен от военна служба. След този удар съветската армия вече не беше способна да защити нито обществената система в страната, нито самата страна. Затова не е учудващо, че когато през август 1991 г. бе направен опит със законни средства да се защити, както съветския строй, така и съветската държава, армията застана на страната на Б. Елцин - разрушителя на огромната държава.
Именно затова ръководителят на Комунистическата партия Генадий Зюганов отказа да заеме президентския пост, въпреки че бе победител в изборите за държавен глава на Руската федерация. Този пост бе зает отново от Б. Н. Елцин, с което започна вторият етап от неговото „царстване“ в Русия – 1996-1999 година.
Тук му е мястото да споменем какво остана от Русия от 1991 до 1999 год.
Отчет за дейността на Елцин по данни на руския статистически институт:
По времето на управлението на Елцин:
Територията на Съветския съюз се съкрати с 23,7%;
Населението се сви с десет милиона;
Броят на децата се намали с 5 милиона;
Три милиона деца не ходят на училище;
Пет милиона живеят на улицата;
14 милиона са под границата на бедността;
2,5 пъти се увеличи смъртността сред новородените;
48 пъти се увеличи детската смъртност от наркотици;
77 пъти се увеличи броят на децата, болни от сифилис;
С 2,4 пъти се увеличи броят на болните от туберкулоза;
Три пъти се намали обемът на промишлената продукция;
13 пъти се съкрати бюджетът на страната;
20 пъти се увеличи броят на бедните;
14 пъти се увеличи броят на престъпните групировки.
По времето на Б. Елцин в Кавказ – един от най-важните райони на Русия и Съветския съюз избухна въоръжен етнически конфликт. В Чеченската автономна република се постави въпросът за напускане на Руската федерация.
Неспособността на Москва да сложи светкавичен край на сепаратистките искания на чеченските крайни националисти, показа недвусмислено две неща: първо, че централната власт в Руската федерация вече не владее положението в огромната държава и второ, че започва вторият етап от разпадането й.
Червената линия на търпимост на патриотичните сили на Русия бе прекрачена. Чеченските сепаратисти получиха мощна външна подкрепа. Още тогава не беше трудно да се разбере от къде идва тя - от вечния конкурент на Русия за владеене на Кавказ т. е. Лондон.
Отстраняването на Б. Елцин от президентския му пост – незабавно и решително, бе станало неотложно.
Това бе истинска катастрофа. Събираното седем десетилетия с огромен труд и лишения богатство на СССР, бе разпиляно и което е по-лошо – много от него бе разграбено. Появи се една нова, паразитна класа.
Особено впечатление правеше нейният етническият състав, в който почти липсваха представители на водещата в СССР руска нация.
Съветският строй бе пометен. Оставаше да рухне т. нар. Руска федерация. Така в края на второто хилядолетие и началото на третото от новата ера, се очакваше разчленяването на огромната територия на Русия на…двайсетина самостоятелни държави.
Тогава колективният Запад очакваше Б. Н. Елцин да сложи точка на съществуването на историческа Русия.
Вместо това на 31 декември 1999 г., неочаквано за целия свят, Б. Н. Елцин подаде оставка, сякаш символично в последния ден от второто хилядолетие.
Оказва се, че установеният след разпадането на СССР, световен ред се руши. Този световен ред, в който живеем и днес…
