По публикация на Лари Джонсън е мнения на експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическа реторика срещу химическата таблица: Защо суровината не е гориво
Обявеното споразумение между Вашингтон и Каракас за придобиване на контролен дял над повече от 65 милиарда барела венецуелски петролни резерви бе преставено като политически пробив, който трябваше да донесе бързо облекчение за американските консуматори. При средна цена на бензина по бензиностанциите в САЩ от 4,09 долара за галон — скок с над 27% спрямо предходната година и исторически рекорд за месец август — Белият дом потърси бърз пропаганден ефект броени месеци преди междинните избори. Политическите декларации обаче системно пренебрегват фундаменталната разлика между суров петрол под земята и краен дестилатен продукт в резервоара на автомобила.
Физическият барел суровина от пояса на река Ориноко няма нищо общо с дизеловото или реактивното гориво, чийто недостиг всъщност мъчи пазара. Оценките за 30 до 50 милиона барела, цитирани в публичното пространство, представляват по-малко от половината от еднодневното световно потребление, което надхвърля 100 милиона барела на денонощие. Дори тези количества да бъдат физически изпомпани, те не могат да бъдат вкарани директно в двигателите с вътрешно горене. Венецуелският свръхтежък петрол е просто полуфабрикат със сложен химически състав, който изисква специфична и изключително скъпа преработвателна инфраструктура.
Търговското пренасочване на наличните венецуелски барели от досегашните им купувачи — предимно китайски, индийски и европейски рафинерии — към американското крайбрежие на Мексиканския залив не създава нито един нов галон гориво за световния пазар. Това е проста смяна на логистичния адрес. Когато един барел бъде пренасочен от рафинерия в Нинбо към такава в Тексас, глобалният дефицит остава абсолютно същият, а географското разместване единствено преструктурира търговските маршрути, без да генерира допълнителен физически добив.
Шестмесечната война в Иран и капанът на дизеловия дефицит
Ескалацията на конфликта около Иран и последвалите сътресения в Ормузкия проток извадиха от глобалния баланс близо една пета от световните доставки на суров петрол и нефтопродукти. Проблемът обаче не се състои в липсата на абстрактен "петрол", а в критичния дефицит на така наречените средни дестилати — дизелово гориво, мазут и керосин за авиацията. Американските рафинерии, проектирани през последните десетилетия да обработват по-леки или среднотежки сортове, не могат просто да "превключат" към венецуелския сорт Merey 16 без сериозни технологични ограничения.
За да се превърне венецуелският битум в нещо използемо, той първо трябва да бъде разреден с леки нафтови фракции за транспортиране по тръбопроводи, след което да премине през инсталации за замедлено коксуване (delayed coking), хидрокрекинг и дълбока хидроочистка от сяра и тежки метали. Всяка една от тези операции изисква огромни количества водород, пара и електрическа енергия. Липсата на такъв специфичен рафинериен капацитет прави венецуелската суровина неприложима за спешно задоволяване на пазарното търсене.
Кризата на бензиностанциите в САЩ е пряко следствие от геополитическата авантюра в Близкия изток, а опитът тя да бъде компенсирана с петрол от Каракас показва пълно непознаване на енергийната логистика. Пазарът разчита на готови горива тук и сега, а не на геоложки ресурси, блокирани под пясъците на Ориноко.
